ВЪЗХВАЛА НА ЛЕКАРЯ

Д-р Георги Чалдъков

     През 2006 г. Самуел Финци бе признат за „най-добрия Иванов„, за което получи  наградата на Берлинската театрална среща  за пиесата на Чехов „Иванов„, режисирана от Димитър Гочев на сцената на „Дойчес театер Берлин“.

    Днес, четейки вестник „Черно море” (30 май 2012 г.), за мен Иван Иванов от Добрич стана „най-добрият Иванов”. Именно той ми даде куража за „Възхвала на лекаря” – тази, която отдавна исках да напиша, но все отлагах, опасявайки се, че може би няма да бъда разбран от хората, пострадали от системата на българското здравеопазване.

     Иван Иванов или „Читателят”, както е изписан на 5 страница  в споменатия брой на „Черно море”, споделя възхвалата си за  лекарския екип на неврохирурзите Явор Енчев, Тони Аврамов и Николай Илиев – под заглавието „В МБАЛ „Света Марина” попаднах на невероятни хора”.

     Това е най-после еврика, свеж въздух след толкова много хули към лекари, изписани от жълти журналисти и от набързо избрани професори, например политолога Евгений Дайнов. Който, закърмен от страниците на „Работническо дело” (в Оксфорд), се превърна в един от първите пехливани на медийния тепих на демокрацията в България. По повод мнение на Дайнов, озаглавено „Край! Няма да им легна на лекарите” (вестник „24 часа”, 1 декември 2011 г.), един достоен лекар – доцент Коста Костов от Военно медицинска академия в София – писа наскоро в списание InSpiro: „Такива като Дайнов са осеменители на лицемерието и не вярвам на обществената им загриженост и топлината на чувствата им.”

      „Всичко това, г-н Дайнов, превръща вашето писание в едно безумно оклеветяване на българския лекар. Вашите жлъч и гняв, пропили статията, отговарят на манталитета на един озлобен и насъскан средно интелигентен български индивид. Не забравяйте, г-н Дайнов, че гневът е смъртен грях…” – уточни професор Панайот Танчев от Лайпцигския университет (вестник „24 часа”, 14 декември 2011 г.).

      Иван Иванов вероятно не е нито политолог, нито професор, но е изразил мнението си за лекарите с човешка топлина и благодарност: „За такива специалисти трябва да се говори всеки ден… Трябва да бъдат всеки ден на първите страници на пресата… Нека България да знае, че има и добри лекари, които отдават живота си, за да помагат на другите!”

      Вярвам, че България знае това. Но хората, които са избрани да управляват българското здравеопазване, образование и наука – министрите – нямат съвременната компетентност за тези най-човешки и най-социални дейности за всяка страна.

      Така мисли и японският писател Харуки Мураками: „Избирайки между една висока, солидна стена и яйцето, което се счупва върху нея, аз винаги ще стоя на страната на яйцето. Но какъв е смисълът на тази метафора? Помислете за нея по следния начин: всеки от нас, повече или по-малко, е едно яйце. Всеки от нас е уникална, незаменима душа, обградена от чуплива черупка. Това важи за мен и то важи за всеки от вас. И всеки от нас, в по-голяма или по-малка степен, е изправен пред висока, солидна стена. И стената си има име: това е  Системата. От Системата се очаква да ни защищава, но понякога тя заживява свой собствен живот и започва да ни убива или ни принуждава да убиваме други – студено, ефективно, систематично. Целта на една история е да бие тревога, да държи светлината неотлъчно фокусирана върху Системата, за да не й позволи да оплете душите ни в мрежата си и да ги унижи.”

       И така, „Системата, Санчо, е на върха на копието” – казал Дон Кихот преди 400 години. Дайте Системата на добрите лекари и те ще я променят – за възхвала на здравето и на хората, които се грижат за него! Това ще има хуманни и икономически стойности – увеличаване на брутното човешко щастие и на брутния вътрешен продукт на България.