/Реплика по повод “Тато пак намига на Борисов” на Иво Инджев/
Наскоро,търсейки архивна информaция в интернет,попаднах на публикация, чиито автор е Иво Инджев.Лице,което не познавам лично,никога не съм срещал и не сме разговаряли,и за което не знаех до този момент,че е проявявало интерес към мои публикации,си бе позволило да замеси името ми в коментари,които нямат нищо общо с публикуваното.
Бих могъл да не му отговарям.Много важно,че някой коментира нещо,което не разбира,и което няма допирни точки със случилото се.Става въпрос за две мои публикации /първата от която-на 13.09.2011 в сайта «Несебър нюз»/,преписани от знайни и незнайни печатни и електронни медии, отразяващи появата на два билборда с образа на Тодор Живков.Според Инджев появата на първия билборд била «…в навечерието на 9 септември 2010…»,а фактически,тя е е през 2011,във връзка със 100-годишнината на Живков. Инициаторът на проявата,според Инджев,бил «… спестовният местен комунист Дочо Дочев…»,а «автор на другарската жалейка»-Максим Момчилов.
Подобни писаници са абсолютнo безпочвени и неверни.В коментара си «Тато пак намига на Бойко» на 20 юни т.г. Инджев не само не изхожда от факти,а си ги измитира.В случая не става въпрос за пропуски и грешки от негова страна,а за измисляне на факти.Заявявам това,защото за разлика от него,който си стои пред компютъра къщи,съм много добре запознат със случващото се на територията на община Несебър,просто защото ми се налага от години да го отразявам по силата на обстоятелствата «на място и на часа».Точно затова нямам нужда да измислям факти и мога да защитя всяко свое твърдение, като го подкрепя с неоспорими доказателства.
В случая с Инджев става въпрос за три елементарни манипулации.Първо, подмяна на годината,второ,набеждаване в комунистическа принадлежност,и трето,в измисляне на журналистистически жанр.Тъй като моите публикации са най-обикновени дописки,нямащи нищо общо с въображаемата «другарска жалейка» на интерпретатора.И бих спрял дотук.
Интерпретацията на Инджев обаче да се изяви като праведен антикоммунист , имащ по презумпция правото да посочва кой е по-демократ и кой и къде и с чий лик да слага билбордове ме накара да се заинтересувам какво представлява това непознато на мен лице.Все пак,човек трябва да знае с кого си има работа.И още в самото начало «изплува» образа на Инджев с псевдоним «Ивайло» бил преди 1989 г. безрезервно «за» онази власт,а впоследствие «преродил се» в съвременен антикомунист.
Където и да е бил внедряван след демократичните промени,и като генерален директор на БТА,и като главен редактор на «Демокрация» и «Експрес» и като водещ в радиа и телевизии,нявсякаде се е оказал негоден.С една дума-негодник. Негодник,извън борда на професионалната журналистика,метаморфозирал се в блогар.
За такива като него няма какво повече да се каже.Освен припомнянето,че колкото и медиите да подменят биографии,всеки ходи с миналото си.На един то е като купа сено,на друг-като топлийка.Но винаги може да бъде установено.
Loading ...
