Обаче вече след седмица и половина-две двете главни социологически агенции на страната – ВЦИОМ и „Левада-Център“ представиха пресни данни. Оказа се, че преобладаващото мнозинство изцяло одобрява кампанията. Още след половин седмица „във връзка със събитията в Сирия“ рейтингът на подкрепата на Владимир Путин обнови историческия максимум и достигна почти 90%.

Разбират ли руснаците на чия страна застават, с кого и за какво воюват въоръжените сили на РФ? Като тръгваме от тези въпроси, отговорът е „не“.

Само Сирия

Една година преди това войната в Сирия бе неактуална тема за населението на Русия, а сред тези, които все пак я следяха, повече от половината не подкрепяха нито едната, нито другата страна на конфликта. За смъртната заплаха от страна на терористите от „Ислямска държава“ (забранена в Русия организация) също така никой не се замисляше сериозно, някои от не особено вникналите в ситуацията сред запитаните ги наричаха даже вероятни съюзници в геополитическите игри, спомня си експертът от „Левада“ Степан Гончаров. „Тази ситуация се запази до края на лятото на тази година, докато в медиите не започна да се просмуква информацията за прехвърлянето на войски в руската база в Сирия. Новият световен конфликт дойде още по-късно до редовите граждани заедно с промяната на водещите новини по федералните телевизионни канали“, казва той.

Интервенцията на ислямистите от ИД, „Джебхат ан-Нусра“ (местният филиал на „Ал-Кайда“ – също забранена организация в РФ) и на други радикали към момента на първите удари наистина още не е успяла да измести до неотдавна най-популярната тема на руските медии – кризата в Югоизточна Украйна. „Когато в Съвета на федерацията постъпи изискване да се разреши използването на въоръжени сили извън границите на страната, и когато се изясни, че това е само за Сирия, то първата реакция беше – колкото и да е парадоксално – облекчение. Бояхме се от ново изостряне на ситуацията на украинския фронт, за нас това би било много по-страшно. Това беше и моята собствена реакция и на много други хора в моя таймлайн във Фейсбук“ – каза за „Руски дневник“ политоложката от Института по обществени науки към Руската академия за народно стопанство и държавна служба (РАНХиГС) доц. Екатерина Шулман. Освен това, много бързо стана ясно, че сирийската кампания – това е също така и опит да се върнем към диалога със западните страни, да се избегне изолацията – добави тя.

„Навярно така трябва“

Всъщност независимо от високия процент на одобряващите руската намеса, руснаците нямат никаква представа от интригите в близкоизточната политика и даже не искат да имат. „Ако те знаят нещо за това, то се помества само в калъпите на старите съветски разбирания – „араби“ и „Израел“. Ситуацията вътре в Сирия и нейните различни ислямистки течения… това просто не им е интересно“ – смята водещият научен сътрудник на Института за комплексни социални изследвания към Руската академия на науките Леонтий Бизов. Хората оформят мнението си от телевизионните предавания и прегледа на новините – казва социологът – и това става ясно, когато започнеш да питаш по-подробно: кой и за какво воюва там? „Но те смятат, че Путин знае по-добре, а ако това е получило подкрепата и на Съвета на федерацията, то навярно така и трябва да бъде“, обяснява той.

В добавка към това – такава подкрепа е проява на все същата антиамериканска тенденция. „Главното е да има очевиден враг и ние да изглеждаме по-добре от американците – това вече е достатъчно, не е толкова от значение какво по-точно става там“ – обяснява логиката политологът Михаил Коростиков, специалист по международни отношения и ръководител на департамента за стратегическо развитие на Московския държавен университет по икономика, статистика и информатика. Като имаме предвид това, на мястото на Сирия можеше да се окаже която и да е друга страна, в която съществува горещ конфликт, а отношението към военната намеса би било пак такова – констатират събеседниците на „Руски дневник“.

Последното изследване на Висшата школа по икономика показа, че руското обществено мнение се престроява на която и да е друга страна в течение на една година – казва Коростиков. Например – отношенията с Китай. „Преди две години Китай изобщо не фигурираше между съюзниците на Русия, а сега според всички допитвания той е съюзник номер едно“, казва той.

„Не е нашата война“

Сред руснаците има и такива, които са готови още днес да заминат на война с терористите и страната за тях действително не е вече така важна. „Каква е разликата, дали ще е Сирия или Новорусия? И там и на другото място се вършат безчинства и някой трябва да спре това… Там са такива деца… Ако сега ги хвърлят  в бой, тях просто ще ги избият един след друг“ – заяви пред „Руски дневник“ жителят на Углич Игор. Преди това той е бил доброволец в Донбас. Сега такива като него се събират в неголеми групи в социалните мрежи и заедно търсят изход от сирийската криза. Но засега, както сами си признават, не им върви добре, няма официални канали, а да се намерят неофициални не е проста работа. На въпроса на „Руски дневник“ за броя на руските доброволци в Сирия в Министерството на отбраната не отговориха.

Но хората масово казват „това не е наша война“, сирийският народ не е станал внезапно братски и още повече – тази война не е „сакрална“, която трябва да се доведе докрай с каквито и да е сили – резюмират социолозите. Това е виртуална война. И нито сирийските бежанци (наплив на които впрочем засега не се очаква от експертите), нито възможните икономически издръжки нямат силата да изместят този ентусиазъм: ценността на приобщаването към голяма мисия се цени много повече от руснаците.

„Но руското общество има болно място, свързано с афганистанската травма и в по-широк смисъл – с паметта от Втората световна война… Щом като настъпи нещо, което може да носи заплаха за човешки загуби, отношението към него рязко се влошава. Обществото е готово да се радва на проявата на военна и външнополитическа мощ, но да платим за това не сме готови“ – смята Шулман.