ВАРНЕНЦИ СА СРЕД НАЙ-ОПТИМИСТИЧНО НАСТРОЕНИТЕ БЪЛГАРИ

74 % от варненци смятат гр. Варна за добро място за живеене. Сравнително по-висока степен на одобрение се наблюдава при жените (78 %), най-възрастните (83 %), хората с основно и по-ниско образование (90 %), учащите (81 %) и получаващите средни и високи доходи (78 %). Относително по-слабо съгласни с твърдението, че „Варна е добро място за живеене”, са мъжете (69 %), хората на възраст между 40 и 49 г. (65 %), работещите на ръководни длъжности (59 %).
Данните са от представително социологическо проучване, направено съвместно от Гражданско движение „ДНЕС” от агенция „ЕСТАТ”. В проучването са обхванати 402 пълнолетни жители на Варна и съставните села от варненска община, а целта на изследването е да анализира социално-икономическата ситуация и политическите и електорални нагласи сред населението в общината.

Резултатите от изследването бяха изнесени на пресконференция днес, 29 юли 2011 г., във Варна, като преди това бяха представени официално на кмета на Общината  Кирил Йорданов. В срещата с  Йорданов, както и в последващата пресконференция участваха Анжелика Цокова – член на КС на Гражданско движение „ДНЕС”, Иво Желев – управител на агенция „ЕСТАТ” (изпълнител на проучването), Николай Димитров – областен координатор на „ДНЕС”, и членове на координационния съвет на Гражданско движение „ДНЕС”-Варна.

30 % от населението в Община Варна усещат положителни промени в живота си след приемането на България в ЕС през 2007 г. Това е един от най-високите регистрирани дялове, който се наблюдава в резултатите от проведените през последните 3 години аналогични регионални изследвания. Подобрение се наблюдава най-вече при младите хора във възрастовите групи от 18 до 29 г. и от 30 до 39 г. (съответно – 44 % и 35 %), домакините/жените по майчинство и учащите (съответно – 56 % и 52 %), хората със средни и високи доходи. На противоположния полюс (с най-нисък дял на настъпили позитивни промени) са най-вече жените (24 %), хората на възраст между 40 и 49 г. (22 %), с основно и по-ниско образование (10 %), безработните (18 %), пенсионерите (22 %), както и хората с най-ниски доходи (22 %).

Макар мнозинството от варненци да определят града си като „добро място за живеене”, според тях основните проблеми на общината са свързани с общинската инфраструктура, озеленяване и благоустройство (70%). На следващо място са проблемите с чистотата и сметосъбирането (21%), икономиката (17%), местна администрация и управление (12%), транспорт, трафик и организация на движението (12%). Данните пряко сочат основните предпоставки за съдържателна критика към местното управление, тъй като решаването на голяма част от посочените проблеми в общината е в полето от отговорностите на местната власт.

Помолени да изберат най-належащия за решаване проблем (измежду набор от готови предложения), интервюираните лица от община Варна съставят следната подредба:
• безработица – 21 на сто;
• нисък стандарт на живот – 20 на сто;
• ниски заплати и пенсии – 18 на сто;
• инфраструктура  12 на сто;
• здравеопазване – 9 на сто;
• лоша администрация – 8 на сто;
• чистота – 7 на сто;
• трафик – 3 на сто.

Тази своеобразна класация категорично сочи, че най-силно въздействие върху оценките на гражданите имат възможностите за трудова реализация, стандартът на живот, като цяло, както и равнището на доходите и социалните плащания, в т.ч. пенсиите. Проблемът с безработицата е най-сериозен за живеещите в селата, за най-млади, за хората с основно или по-ниско образование, за хората с най-ниски доходи и, естествено, за безработните. Подредбата на проблемите показва още, че ролята на икономиката е от първостепенно значение за осигуряване на по-добри условия за живот в общината. Анкетираните очакват местната власт да е по-активна за успешно решаване на проблемите, свързани с инфраструктурата, здравеопазването, качеството на административно обслужване, чистотата и трафика.

Миграционните нагласи сред населението на общината са умерено ниски. Един от всеки пет интервюирани споделя, че има сериозни планове да заживее в друго населено място или да напусне страната. Високата оценка за икономическото състояние на града и общината са ключовите предпоставки за запазване на демографския потенциал. Нещо повече, сравнителните резултати от последните две кампании на НСИ за национално преброяване (през 2001 и 2011 г.) показват, че единствено областите Варна и София-град са увеличили своето население за период от 10 години. Това няма как да се случва, ако живеещите в тези региони не са убедени в наличието на преимущества – по-добри възможности за трудова реализация и по-високо качество на живот.

В унисон с казаното по-горе е оценката за икономическото състояние на общината (4,79 по шестобалната система), която е една от най-високите от проведените до момента регионални изследвания. Оценката значително се подобрява, в сравнение с поставената преди 3 години („добър” 4).

Оценка на местната администрация и политици
Данните от изследването показват, че населението в общината е сравнително удовлетворено от работата за града на кмета Кирил Йорданов и от обслужването от страна на общинската администрация. Респондентите оценяват кмета на Варна с „много добър” 4.73 по шестобалната система, а общинската администрация – с „много добър” 4.65. Оценките са значително по-високи от измерените при проведеното през 2008 г. аналогично изследване – съответно 4.26 и 3.56. Това говори за настъпили положителни промени в качеството на работа на общинските власти.
Сравнително по-високо оценяват Кирил Йорданов респондентите на възраст между 18 и 29 г. и над 60, хората със средно образование, домакините/жените по майчинство и хората с ниски доходи (до 300 лв.). По-критични към кмета са хората на възраст между 50 и 59 г., с основно и по-ниско образование, работещите на ръководна длъжност и хората с доходи между 301 до 500 лв.

Сравнително по-удовлетворени от обслужването на гражданите от общинската администрация са жените, хората на възраст между 40 и 49 г., висшистите и безработните. По-критично настроени към работата на общинската администрация са най-младите, хората с основно и по-ниско образование и домакините/жените по майчинство.
Населението на община Варна е по-критично настроено към работата на общинския съвет, за която интервюираните дават оценка „добър” 4.40 по шестобалната система (при „добър” 3.57 преди 3 години). По-високи оценки от средното за съвкупността поставят жените, младите хора, хората със средно образование, домакините/жените по майчинство и хората без доходи. По-критични към общинския съвет са мъжете, хората на възраст над 60 г., с основно или по-ниско образование, пенсионерите и хората си най-ниски доходи.

Въз основа на данните от изследването, може да се заключи, че местната власт върви към края на един успешен управленски мандат. Въпреки това, безспорно е наличието на поводи за съдържателна критика към кмета, общинския съвет и администрацията. Попитани дали „биха сменили кмета на Варна”, 54 на сто от интервюираните отговарят утвърдително. Най-склонни към подобна стъпка са гражданите на възраст между 30 и 39 г., работещите на изпълнителска длъжност, получаващите високи доходи.
43 на сто от изследваните лица реагират със силен негативизъм при определяне на степента, в която местните политици представляват интересите на обществото. Значителен (26%) е и делът на хората, които смятат, че политиците са изразители на мнението им в малка степен. Групирането на отговорите в две категории – положителна и отрицателна, дава следната картина: недоволните имат солидно мнозинство (69 %), докато удовлетворени са 27 % от интервюираните.
Що се отнася до изпълнението на предизборните обещания, делът на негативните впечатления е по-нисък, отколкото при индикатора „политическото представителство”. 32 на сто от запитаните смятат, че политиците спазват и изпълняват поетите пред избирателите ангажименти, а 60 на сто споделят противоположното мнение.

Над половината от интервюираните (59 %) изразяват готовност за активно участие в граждански инициативи, насочени към контролиране и коригиране на действията на политическия елит и управлението. Сравнително по-склонни към това са голям брой групи от населението в общината – мъжете, хората на възраст между 30 и 59 г., висшистите; работещите на изпълнителска длъжност; получаващите средни доходи (между 301 и 700 лв. месечно.). Данните сочат, че пенсионерите, хората с образование под средното, както и с доходи под 300 лв. са най-инертни по отношение на евентуално участие в граждански инициативи.

ОБОБЩЕНИЕ
•  При 30 % от варненци е настъпило подобрение в живота през последните години. Това са предимно по-младите, по-образованите и икономически активните жители на общината.
•  Оценената с „мн-добър 4.79” местната икономика извежда Варна като неизменен лидер сред всички големи общини в България.
• Категорично може да се каже, че Варна е добро място за живеене.
•  Най-сериозният проблем на града е лошото състоянието на инфраструктурата.
•  Белезите на кризата – най-спешните за решаване проблеми, са обусловени от състоянието на икономиката в града и общината – заетост, доходи, стандарт на живот.
•  Всеки пети жител на града е склонен да го напусне, като цяло обаче липсват миграционни нагласи.
• Критичността към политическото представителство е твърде висока: Според 69% от варненци политиците не представляват обществените интереси, а 60% са на мнение, че предизборните обещания не се спазват.
•  Оценките за трите стълба на местната власт (кмет, ОбС и администрация) се увеличават чувствително за периода от 2008 г. досега: кметът Кирил Йорданов получава оценка мн.добър (4,73), а общата средна оценка за местната власт е 4,60.
•  Местното управление е пред края на успешен мандат. Въпреки това, обществените ресурсите за промяна в управлението са налице – 54% от гражданите заявяват, че “биха сменили кмета на Варна”.
•  Всеки пети от интервюираните е участвал в протестни действия през последната година. 59% биха участвали в различни инициативи за контрол на действията на политиците, а 10% от гражданите заявяват лична готовност за участие в управлението.
Контент анализ
В допълнение към количественото изследване за община Варна е направен и контент анализ на изказванията и дейността на политиците, отразени в два от основните ежедневници в региона – вестниците „Черно море” и „Народно дело”.
Целта на анализа е да се откроят най-дискутираните теми от местните политически лица и на тази база да се направи сравнение с дефинираните от жителите на общината сфери, в които следва да се работи. За установяване доколко политическият дебат е в съответствие с реалните проблеми на жителите на общината, е изработен индекс на връзката между политическия и обществен дневен ред.
За период от един месец са регистрирани 236 публикации с изказвания, коментари и дискусии на местни политически лидери и партийни функционери. Политическото говорене се фокусира най-вече върху събитията в регионалния център – Варна. Основни действащи лица и говорители в публикациите са кметът на Варна – Кирил Йорданов (13%), заместник-кметът по образованието – Коста Базитов (5,1%), и лидерът на ГЕРБ във Варна – Павел Димитров (също 5,1%).
В средата на 2011 г. основните теми и проблеми в изследваните медии са посветени на политическия живот (39%) и икономиката (35%). Внимание се обръща и на социалната политика (27%). По-слабо коментирани са темите, свързани със сигурността и културата (по 8%). На заден план остават дискусии, свързани с любопитни факти, природни бедствия и аварии, наука, технологии и спорт.

Начело на политическата класация на проблемите (отразявани в медийната среда) са свързаните с инфраструктурата и благоустрояването на Варна (с 31% честота на срещане), следвани от социалната тематика (23%), финансовото състояние на общината (15%), пътищата, улиците, трафика и транспорта в рамките и между населените места (12%). Малко по-слабо коментирани са здравеопазването (10%), образованието (9%), въпроси, свързани с престъпност, законност и ред (8%), култура и изкуство (също 8%). Въпреки приближаващите избори, темата за промяната в местната власт е дискутирана в малко над 8% от материалите.

Данните ясно показват, че вниманието и на гражданите, и на политиците е съсредоточено върху проблема с благоустрояването на Варна и общинската инфраструктура. Темите, които най-често вълнуват обществеността и за които политиците се изказват, се разминават отчасти. Сравняването на данните от контент анализа с резултатите от количественото изследване дават основание да се смята, че има разминаване между обществения и политическия  дневен ред. Изчисленият индекс на съвпадение е със стойност 16,7%.

Налице е дефицит на политически мнения по някои от дефинираните от гражданите проблемни области – темата за безстопанствените кучета, пренаселването на града, ромите, проблемите с плажовете и местата за отдих и спорт. Като цяло, обаче две от основните теми – 1. пътища, улици, тротоари, места за паркиране, транспорт и инфраструктура, 2. благоустрояване, комуникации, водо- и електроснабдяване, се припокриват. От местния политически елит остава подценена темата за икономиката, бизнеса и пазара на труда.
Пълното изследване е публикувано в сайта на „ДНЕС” – www.dnes-bg.org