Отпусканите от държавния бюджет и еврофондовете пари за реклама на България като туристическа дестинация вече ще се харчат след предварителни анализи за това към какви потребители и държави да се насочи рекламата според моментната ситуация на пазара и ще се искат отчети за постигнатия ефект от изхарчените средства.

При разпределянето на финансирането ще се включи бизнесът, „защото той най-добре знае как и къде има нужда от популяризиране на България“, заяви пред Mediapool зам.-министърът на туризма Бранимир Ботев, който в понеделник е обсъдил проблемите на отрасъла с представители на агенции и хотели от Северното Черноморие.

Ежегодно от бюджета се отпускат милиони левове за изработване на рекламни телевизионни клипове, сайтове и брандирани продукти за популяризиране на българските курорти най-вече в чужди специализирани издания и световни телевизии. Всяка година сумите нарастват. За 2013 г. са предвидени 28 млн. лв., година по-рано бяха заложени близо 23 млн. лв., а през 2011 г. – около 19 млн. лв.

Повечето от средствата са от оперативната програма „Регионално развитие“, която за тази година дава 20 млн. лв., през 2012 г. сумата бе 15 млн. лв., а година преди това – 11 млн. лв.

За изработка в началото на годината на поредното туристическо лого, оприличено от българите масово като „яйца на очи“, бяха платени 1.65 млн. лв. Скандалът се задълбочи, след като то се оказа почти идентично с бранда на Киргизстан, направен от 19-годишен дизайнер за 500 евро. Фирмата “Обединение за бранд България, направила българското лого, обяви, че го преработва, но и досега не е сторила това, очаквайки насоки от новото правителство.

Според обясненията на Ботев тази преработка ще е част от по-голямата нова стратегия за туристическа реклама на България и финансирането й, което вече ще става с участието на бизнеса.

Обмисля се създаването на Център за стратегически анализи в туризма, който ще дава предварителни насоки за харченето на средствата за реклама и ще се отчита обратният ефект по пазари, а не както сега просто да се вземат данни от НСИ, посочи зам.-министърът. От обясненията му стана ясно, че въпросното звено, което се обмисля да се направи като публично-частно партньорство, ще следи данните за пристигащите туристи в реално време и според тях ще се реагира за рекламата.

Всички досегашни поръчки за изработване на туристическа реклама ще бъдат анализирани в следващите две седмици, за да се прецени как да се финансира, стана ясно от думите на Бранимир Ботев.

Той каза, че браншът е поискал също така държавните телевизия и радио да дават отстъпки при реклама на български туристически продукти, тъй като отрасълът формира над 12 на сто от брутния вътрешен продукт на страната, а обществените телевизии се финансират от държавния бюджет. При това положение БНТ и БНР не трябва да гледат на българския туристически бранш като на останалите рекламодатели и ефирът да е пълен с клипове на други държави като място за почивка, аргументирали се представителите на хотели, курорти и туристически агенции.

Отговарящата за туризма държавна администрация ще остане в Пловдив, където бе изпратена от бившия финансов министър Симеон Дянков като част от несъстоялата се докрай административната реформа на правителството на ГЕРБ, предвиждаща „разквартируване“ на държавни агенции извън София. „Изпращането на звеното в Пловдив бе изключителна административна грешка, но вече са проведени конкурси за назначаване на експерти и след големите сътресения в работата, то отново работи нормално и връщането в София означава нови проблеми и забавяне на дейността в туризма“, заяви Ботев. По думите му в далечен план може да се мисли за плавното връщане на туризма в столицата.

Целта на правителството е максимално да се възползва от европейското законодателство за трансграничното здравеопазване и в страната ни да се развият здравният и рехабилитационният туризъм, каза Бранимир Ботив. Той посочи, че българските фирми имали идеи как да се използват максимално минералните извори у нас за балнеолечение и СПА-туризъм, но в момента процедурите по вземане на концесия на лечебните избори били тежки.

С поправки в Закона за водите от 2010 г. ежегодно държавата кани общините да вземат за безвъзмездно ползване минерални извори държавна собственост, които в момента буквално се изливат в земята, но интересът от страна на кметствата е доста слаб. Според Ботев ще се обмисля облекчаване на процедурите за ползване на минералните извори от страна на туристическия бранш.

Сред идеите е и присъждане на „зелена звезда“ на хотелите, които предлагат екологично чисти храни и продукти, за да се стимулира участието на малките производители на зеленчуци, мляко или лимец в хотелските доставки. Така щяла да се постигне синергия между българския туризъм и земеделието и двата отрасъла взаимно да растат, смята зам.-министъра на туризма.

Той каза още, че предвижда в бъдеще категоризацията на хотелите да става по европейските стандарти и да отчита не само материалните активи на сградите, но и постиженията на марката и бизнеса на съответния собственик, както това се прави при световните хотелски вериги.