Стоварените на пристанище Върна тръби за „Южен поток“ чакат старта на подводния строеж, сн. БГНЕС

В „Южен поток“ интересът на България е чисто комерсиален и затова ще се преговаря с „Газпром“ за максимално високи транзитни такси за преноса на суровина по газопровода, чийто проектен капацитет е 63 млрд. куб. м, от които милиард кубически метра ще остават за българското потребление. Това коментира във вторник министърът на икономиката и енергетиката Васил Щонов по време на газова конференция на българските индустриалци в София.

От думите му стана ясно, че „Южен поток“ остава в дневния ред на българското правителство, въпреки че всички дейности по сухопътното трасе през България са спрени по искане на Европейската комисия заради съмнения за нарушаване на европейските изисквания за изграждането на газова инфраструктура на територията на Европейския съюз. С настояването за максимално високи транзитни такси, които са единственото недоговорено нещо в проекта у нас, Щонов потвърди обявеното при встъпването му длъжност намерение да се търсят повече ползи от газопровода.

„Когато се постигне съответствие с европейските норми, проектът „Южен поток“ ще продължи у нас“, каза Щонов във вторник, дни преди тристранната среща в Берлин на 26 септември между ЕС, Русия и Украйна за уреждане на газовите спорове между Киев и Москва. Русия обаче даде знак, че смята да постави и въпроса за реализацията на „Южен поток“, а Брюксел обяви, че макар темата да не е в дневния ред, ако бъде повдигната, Европейската комисия е готова да обсъди отстъпки от евроизискванията. На практика така бе потвърдена заявката на Еврокомисията от началото на септември, че единствената възможност да продължи работата по „Южен поток“ е Русия да поиска временно изключване от правилата за гарантиран достъп на други доставчици до половината капацитет на газопровода.

Междувременно ЕК отрече във вторник да е декларирала готовност за отстъпки по отношение на „Южен поток”, предаде БНР. Уточнението дойде, след като обявената преди ден готовност за разговори с Русия по темата е била изтълкувана от различни медии и политици като смекчаване на позицията на Еврокомисията.

„Нашата позиция за „Южен поток” не се е променила. Винаги сме казвали, че ако руската страна поиска изключение от действащото европейско законодателство в областта на енергетиката, ние можем да говорим за това. На този етап не сме получили официално искане, но сме готови да го обсъдим, ако бъде внесено“, заяви говорителят на ЕК по въпросите на енергетиката Марлене Холцнер.
 

Холцнер припомни, че Европейската комисия все още разглежда и правните проблеми, произтичащи от противоречия с европейското законодателство в двустранните споразумения на страните-участнички в проекта и Русия.

Така единствената възможна развръзка и въпросителна е дали „Газпром“ ще поиска т. нар. дерогация от Третия енергиен пакет, както стори това за газопровода „Северен поток“ по дъното на Балтийско море и очаква да получи такава за достъпа на руския газ до немския газопровод ОПАЛ, на който се разчита да стане продължение на „Северен поток“.

На фона на продължаващата неяснота относно реализацията на проекта в България и поисканото и от Сърбия спиране на всички дейности по поректа, подготовката на работата по подводното трасе на „Южен поток“ по дъното на Черно море върви с пълна сила. Това стана ясно от думите на Деян Калайджиев, директор на българския клон на компанията „Южен поток Транспорт“, която ще строи морския участък на газопровода.

Той обяви, че строежът на подводното трасе в руските води край град Анапа ще започне през ноември 2014 г., тъй като там са дадени всички разрешителни за строежа. Калайджиев не даде отговор кога ще тръгне работата и в български води, не се ангажира и с коментар доколко изчакването е свързано с решението на Брюксел за проекта и развитието на наказателната процедура срещу България. Факт е обаче, че се обжалва и разрешителното за строежа на частта, свързваща през варненския плаж Паша дере подводното трасе с компресорна станция край Провадия.

Представителят на „Южен поток Транспорт“ каза само, че се изчаква със строежа в наши териториални води, но засега се смята, че е постижимо изпълнението на поставените графици за реализация на газопровода. Според тях през декември 2015 г. по тръбата трябва да потече първият газ за Европа.

Край Варна обаче вече се заваряват на огромен специален плавателен съд част от специално проектираните и изработени тръби, които ще се монтират по дъното на Черно море, каза Калайджиев. „Полагането им ще тръгне след няколко месеца“, каза той.

Морската част няма отношение към Третия енергиен пакет на Евросъюза, отбеляза Калайджиев.