С едно от най-високите потребления на енергия в света, ниски доходи на населението и силна уязвимост от шокови промени в цените на енергоресурсите България е сред държавите с най-голям риск на енергийната сигурност. Това сочи представен в сряда Индекс на рисковете за енергийната сигурност за България, изготвен от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) по методология на Института за енергетиката на ХХІ век към Американската търговска камара. В него са сравнени 75 страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и България е на 73-о място

Нивото на риск за енергийната сигурност на България е почти два пъти и половина по-високо от средното за ОИСР, коментира Мартин Цанов от ЦИД.

Всяка страна вижда факторът енергийна сигурност по различен начин; това е един първи опит да се сглоби много сложна палитра от фактори, за да се въведе постоянен мониторинг на рисковете за енергийната сигурност, каза Руслан Стефанов, програмен директор на ЦИД. Щом енергийната бедност в страната ни е толкова голяма, че едно повишение на цените на електроенергията може да свали правителство, това вече е знак за проблеми в енергийната сфера, коментира той.

В България през 2012 г. разходите на домакинствата за енергия достигат 14.4%, докато по определението за енергийна бедност делът е 10 на сто, посочи Стефанов. Според статистиката, през последните 14 години това съотношение винаги е било нарушено като най-добрите стойности са в периода 1999-2001 г., когато са били под 11 на сто. Оттогава този дял почти непрестанно нараства.

Заради ниската степен на енергийна ефективност и на компаниите, и на домакинствата растежът на икономиката вместо да увеличава разполагаемия доход, иззема от него за все по-големи енергийни разходи, допълни Цанов.

По-добри от средните за ОИСР са показателите за разнообразие на източниците на ток и внос на въглища, намаляване на емисиите парникови газове, което обаче се дължи на срива на индустрията, консумация на енергия на човек, цени на тока на дребно.

Рискове обаче са регистрирани по отношение на разходите за внос на изкопаеми горива спрямо БВП, интензивността при употребата на петрол и общата енергийна интензивност, отчитат от Центъра за изследване на демокрацията.

Руслан Стефанов открои като един от основните рискове зависимостта на страната от доставките на газ, което води и до високи цени на газа, а оттам и на другите видове енергия. Близо пет години след газовата криза ние все още не сме направили нищо, за да диверсифицираме газовите доставки, а едно тяхно прекъсване би било пагубно за българския бизнес, коментира той.

Според Цанов страната ни би трябвало спешно да се концентрира върху диверсификация на газовите доставки чрез изграждане на интерконекторните връзки със съседните страни. Проектът „Южен поток“ не дава на страната ни диверсифициране на доставките, както щеше да даде проектът „Набуко“, ако се беше осъществил, посочи Стефанов. Той заяви, че в момента България плаща петата най-висока цена на газа в Европа.