Публикуваните през последната година индекси показват, че в сравнение със страните от ЕС България бележи влошаване на позицията си във всички класации, освен една, обявиха в четвъртък от Института за пазарна икономика по време на представянето на четвъртото издание „България в международните класации“.

Миналата годината страната ни е била близо до средните нива в Европа по отношение на икономическа свобода и условия за правене на бизнес. Тази година България е вече в долната една трета на класацията.

Влошаване се наблюдава и при възприятието за корупция, където страната заема последно място в ЕС. При индекса за човешко развитие промяна няма – България отново е на опашката.

Добрата новина идва от правото на собственост, което тази година е по-добре защитено и България вече не е на последно място в ЕС. Страната ни изпреварва само Румъния и заема предпоследно място.

България има нужда от смело и реформаторско правителство, което е готово да реформира в условията на кризата, смятат от ИПИ и сочат някои от основните направления на тези реформи.

От ИПИ предлагат премахване на минималната заплата и минималните осигурителни прагове. Предлага се също да се премахнат данъците с ниска ефективност – данък дивидент и наследство, както и отмяна на всички планове за въвеждане или повишаване на данъчната тежест. ИПИ предлага също и работещите да имат право да избират дали да се осигуряват в държавната система или чрез лични пенсионни сметки.

Ако съдът започне да си върши по-добре работата, да кажем от следващата година, можем да очакваме много бързо нарастване на доходите на населението, каза Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика. Според нея това ще стане, защото всички предприемачи и граждани ще бъдат много по-сигурни в защитата на спазването на договорите и на собствеността.

Това ще се прояви в увеличаване на склонността на хората да се въвличат в предприемаческа активност, ще има повече сигурност, намаляване на разходите, които те правят сега, за да са сигурни, че определени договори ще бъдат сключени и приложени. Според Костадинова тези разходи могат да бъдат застраховки, допълнителни гаранции за изпълнението на договора или гаранция, когато не се изпълнят договорите.

Винаги, когато говорим за защита на правата на собственост трябва да имаме предвид най-вече, че всичко това, което наблюдаваме в момента в съдебната система, и не само сега, а и през последните 15 години, има директен ефект върху джоба на всеки в страната, заяви Светла Костадинова. Не става просто въпрос за едни съдии или за едни прокурори, или за определени съдилища, които не успяват да си свършат работата, допълни тя. Костадинова цитира данни, според които една процедура по несъстоятелност в страната отнема от две до шест – седем години.

Експертите от института посочиха, че е важно да се промени отношението към законодателния процес, като предварително се оценява ефектът от приеманите нормативни актове.

Това, което виждаме е, че законите са реакция на правителството, без да се знае дали това ще реши проблемите. Правят се закони, не се знае какво ще се случи, а всички плащаме за това. Много често политиците си мислят, че законодателната дейност е основният начин да приложат визията си за икономиката, но никой не знае каква е тежестта, налагана от нормативните актове. Никой не казва това какъв ефект, освен бюджетен, ще има върху конкуренцията или цените, обясни Светла Костадинова.