БСП се доближи на 2.5% от ГЕРБ

Само 2,5% разделят в момента ГЕРБ и БСП, сочи проучване на Алфа Рисърч, проведено в периода 12 – 17 януари 2013г.

20.9% : 18.5% е резултатът в полза на партията на Борисов. Спрямо септември ГЕРБ бележи лек спад (от 0.5 %), докато проектът на БСП за ядрен референдум мобилизира симпатизантите й и тя успява да увеличи подкрепата си с 2%.

Четири партии според социолозите се очертават като сигурни участници в следващия парламент – ГЕРБ (20.9%), БСП (18.5%), Движение България на гражданите (5.6%) и ДПС (5.4%).
Други четири политически сили са на рисково разстояние от 4%-вата изборна бариера.

Малко над бариерата би бил действителният вот за Синята коалиция и Атака-ВМРО, ако изборите бяха днес.
С подкрепа между 2.8 и 3% от всички избиратели, двете потенциални коалиции биха постигнали малко над 4%-та бариера от действителните гласове в урните.

Равна подкрепа (по 1.6%) имат СДС и НФСБ на Валери Симеонов, но докато първата е в процес на спад, то втората – на ръст. За момента те остават „под чертата“, но при евентуални коалиции или мобилизация, биха могли и да преминат 4-те процента.

Под 1% събират останалите националистически партии, РЗС, НДСВ, Лидер, Зелените.

При хипотеза четири партии в парламента, тежестта на първите две ще е достатъчно голяма, за да състави правителство в коалиция с една от по-малките.
При шест-седем партиен парламент, коалиционната формула би била много по-широка и респективно, политически много по-размита.

Доближаването на ГЕРБ и БСП и на няколко партии до 4%-та бариера, оформя две главни оси на напрежение в оставащите до изборите месеци:

• за първото място
• за прескачане на бариерата, които технологично могат да зависят дори от няколко хиляди гласа.

Между 25 и 35 на сто от около 6-те млн. пълнолетни граждани в България заявяват, че смятат да гласуват на Националния референдум на 27-ми януари. Най-мобилизирани да гласуват са симпатизантите на БСП и като цяло поддръжниците на АЕЦ „Белене“, поради което съотношението между „да“ и „не“ е около 3:2 (62%:38%).

Сред хората, които ще гласуват с „не“, противниците на ядрената енергетика са почти двойно повече (60%) от привържениците на нови реактори в АЕЦ „Козлодуй“ (29%).
Тези прогнози сочат, че референдумът няма да може да е валиден, но все пак въпросът ще бъде пратен за решаване в парламента.

За периода септември 2012 – януари 2013г. положителните оценки за работата на правителството спадат от 18 до 16 на сто, негативните се запазват около 46%. Единственият министър с ясно изразено одобрение за работата си е Лиляна Павлова (31% положителни оценки).

Личният рейтинг на премиера Борисов остава по-висок от рейтинга на правителството, но и при него се разтваря ножицата между недоверие и доверие. В началото на годината положителните оценки за дейността му спадат от 31% до 29%, а отрицателните нарастват от 37% до 39%.

Управляващите успяват да запазят по-значимо доверие единствено сред 30 – 50 годишните избиратели в големите градски центрове, където е съсредоточена основната електорална подкрепа за ГЕРБ. Сред останалите социално-демографски слоеве неодобрението доминира, достигайки до над 50 на сто в по-малките населени места.

Политиките и мерките с позитивно отражение върху имиджа на правителството през последните три месеца са увеличаването на минималната работна заплата от началото на януари (64%), намалените цени на природния газ (52%), запазването на пълната забрана за пушенето на обществени места (43%).
60% са против преразглеждане на забраната и настояват тя да остане в сегашния си вид, 37% се обявяват за връщане на закона в предишния му вид.

Сред политиките с най-негативен отзвук са тези със социална и икономическа насоченост. 70% оценяват негативно увеличаването на пенсионната възраст с още 4 месеца от началото на 2013г., 69% – въвеждането на данък върху лихвите по депозитите на гражданите, въпреки, че голяма част не разполагат с такива или имат само дребни вложения.

В политически план най-притеснително за хората е блокирането на работата на Конституционния съд поради скандалите с избора на негови членове (45%) и добилият популярност като „Дюнигейт“ случай със застрояването на защитени територии по Черноморието (41%).

Като оставят впечатление, че управляващите не се справят с един от основните си предизборни ангажименти – борба с корупцията и злоупотребите с власт – подобни събития са сред факторите, които влияят най-негативно върху отношението към правителството.