Премиерът Бойко Борисов обвърза повишаването на продължителността на живота с управлението на ГЕРБ и изискванията, които се налагат към хранителните продукти.

“За трите години наше управление с една година средно се е вдигнала продължителността на живота в България“, е заявил премиерът Бойко Борисов по време на последното заседание на Министерския съвет, става ясно от публикуваната стенограма.

След като премиерът вече е формулирал тази тенденция, въпрос на аритметика е да се изчисли с колко години ще се удължи животът през този мандат на ГЕРБ, а ако се смята за следващи, може би трябва да се приложи геометрична прогресия, тъй като повишеното вече качество на живота ще води до по-голямо нарастване на продължителността му.

“Днес проведохме с животновъдите среща относно “добавката палма”, както я наричат. Деси, трябва малко повече да го обясните, защото от тези добавки всичко се отделя директно като шлака на сърцето. Обяснете го хубаво. Нямаме против, но на продукта да пише, както на цигарите – “вредно за вашето здраве”, а който иска – да си го купи. Но там да пише кое е чисто – сирене, мляко, да си го има. Който иска да си купи по-евтино, да знае до какво води това. Също да е написано“, заръчва Борисов на здравния министър Десислава Атанасова.

След това Борисов обяснява как продължителността на живота се е удължила при управлението на ГЕРБ. Атанасова също подема темата: “Да, точно така е и аз се радвам, че от сектора здравеопазване има с нещо, с което да се похвалим. Действително статистиката на Евростат е положителна. През 2006-2007-2008 г. са били съвсем различни тенденциите. От 2009 г. насам се увеличава продължителността на живота“.

Изнесените в края на април данни от Евростат обаче далеч не очертават толкова розова картина за българите, даже напротив. Българките над 65-годишна възраст живеят най-кратко в ЕС – 17 години, като след нея се нареждат Румъния (17.2 години за 2009 г.) и Словакия (18 години). В тази категория при мъжете България се нарежда на трето място с очаквана продължителност на живота след 65 години от 13.6 години, преди нея са Латвия (13.3 години) и Литва (13.5 години).

Увеличаването на продължителността на живота в страните от ЕС е тенденция, която отдавна се коментира и е една от причините за повишаване на възрастта за пенсиониране, тъй като пенсионните системи са подложени на сериозен натиск.

Според данните на Евростат европейците могат да работят доста след сегашната възраст за пенсиониране. Според прогнозите мъжете и жените в ЕС ще живеят без сериозни здравословни проблеми средно до около 74 години.

Средният период на трудоспособност при жените в ЕС над 65-годишна възраст е 8.8 години, а за мъжете – 8.7 години. За България този показател при жените е 9.9 години, а при мъжете – 8.8 години.

Наред с тези данни обаче страната ни заема водещи места в мрачните здравни статистики за брой на починалите от сърдечно-съдови заболявания и детска смъртност в Европа.