Борисов пети, пада с 14% за година

За последните два месеца премиерът Борисов губи 6% одобрение, но подкрепящите го остават повече от критично настроените към работата му (51%:39%). Това сочат данните от проведено от НЦИОМ Национално представително проучване за периода 12-19 май 2011 г. При него са реализирани 1 000 интервюта в цялата страна.
Общо за последната година одобряващите работата на Бойко Борисов са намалели с 14%.

В момента министър-председателят заема трето място (51%) в класацията за най-одобрявани политици в страната за 2011 г.
Първи в нея с 60% е министърът на регионалното развитие и благоустройство Росен Плевнелиев, следван от столичния кмет Йорданка Фандъкова с 53% одобрение, която се ползва с подкрепата на 75 процента от избирателите на ГЕРБ.
Като се вземе предвид обаче и рейтингът на Кристалина Георгиева и Меглена Кунева (вж по-долу), които също изпреварват Борисов, то премиерът е на пето място.

Най-високо е одобрението за премиера сред хората на възраст до 50 години, сред образованите и заможните българи и сред градското население на страната. 88% от привържениците на ПП ГЕРБ заявяват симпатии към своя лидер. Положителните оценки са изравнени с отрицателните сред симпатизантите на ДПС и на Атака, а сред привържениците на БСП негативните нагласи към премиера се срещат над три пъти по-често от позитивните (71%:22%)., сочат данните от НЦИОМ.

На въпрос на коя политическа партия симпатизирате, 30% от анкетираните отговарят – ГЕРБ. В сравнение с ноември 2010 г. спадът е 6%.
След ГЕРБ се нареждат БСП с 16%, които запазват броя на симпатизантите и.
Следват ги ДПС с 7,6%, които регистрират увеличение в симпатизантите си от 0,6%.
Четвърти са Атака с 4%, като сред привържениците на националистите не се регистрира промяна. С 0,8% намалява броят на симпатизантите на Синята коалиция, които са 3,2% към май 2011. Подкрепящите друга партия са 3%, а българите, които не симпатизират на нито една политическа формация са 36,2%, като тук увеличението спрямо ноември 2010 г. е 8,2%.

В сравнение с март 2010 г. 5% повече българи смятат, че БСП може да управлява страната по-добре от ГЕРБ и в момента те са 13%, сочат още данните на НЦИОМ. Такова мнение споделят близо 60% от привържениците на левицата.

За една година с 13% намаляват уверените в това, че ГЕРБ няма политическа алтернатива – от 59% през март 2010 г. на 46% през май 2011 г. 65% от българите твърдят, че не биха гласували за нова партия, различна от досегашните, става още ясно от проучването.

Две години след парламентарният вот ГЕРБ запазва две трети от избирателите си. Една четвърт от гласувалите на последните парламентарни избори за ГЕРБ днес твърдят, че са по-скоро разочаровани от своите и предпочитат да не гласуват.

БСП може да разчита на гласовете на близо 80% от избирателите, подкрепили партията през 2009 г. За последната половин година социалистическата партия закрепва електоралния си дял на стойности между 15% и 16%. По-добрият тонус на БСП едва през последните месеци започва да се отразява пряко и на подкрепата, с която се ползват президентът Георги Първанов и лидерът на партията Сергей Станишев, изтъкват от НЦИОМ.

35% от българите посочват, че се чувстват разочаровани от политическата партия, на която симпатизират.

Що се отнася до фигурата на президента изследването регистрира, че Георги Първанов успява през последните два месеца да възвърне загубените дялове одобрение през последната година. Одобрението към работата му расте с 6%, а неодобрението му пада с 8% или 47%:38%.

Вероятно срещите на президента с хората, както и публично заявените позиции по важни обществени теми (вкл. опрощаването на дълговете за неправомерно получени помощи за майчинство, които трябваше да бъдат върнати на НОИ) му носят бонуси напоследък, изтъкват от НЦИОМ, без да пропуснат да отбележат, че жените са значително по-висок дял сред одобряващите държавния глава.

Що се отнася до това кой е най-одобряваният лидер на парламентарна група през май изследването сочи, че лидерът на БСП е одобряван от 71% от привържениците на Коалиция за България. Подкрепата за Сергей Станишев и за БСП остава в рамките на левите избиратели и симпатизанти.

Мартин Димитров е одобряван като съпредседател на ПГ на Синята коалиция от 58% от избирателите на тази формация. Лидерът на ДСБ Иван Костов е одобряван от две трети от избирателите на Синята коалиция и от една пета от столичаните. Работата на Ахмед Доган в Народното събрание е одобрявана от три четвърти от избирателите на ДПС.

Съществен момент е, че от НЦИОМ регистрират промени в обществените нагласи към работата на Волен Сидеров, който губи 7% одобрение в сравнение с март. 74% от респондентите не одобряват лидера на Атака, като най-критични към него са жените, жителите на малките населени места, турците и ромите.
Сред привържениците на ГЕРБ негативните оценки за дейността на Волен Сидеров са три пъти повече от положителните. През март 2011 г. работата му е одобрявана от 33% от избирателите на ГЕРБ, докато днес този дял възлиза на 20%, уточняват от там.

По отношение работата на министрите в кабинета, от НЦИОМ отчитат, че повечето от тях губят от одобрението за работата си през май в сравнение с март.
Най-изразителен спад има към работата на земеделския министър Мирослав Найденов – 8%, към външния министър Николай Младенов – 6% и към министъра на правосъдието Маргарита Попова – 5%.
Само четирима министри успяват да подобрят позициите си на фона на общата неблагоприятна тенденция за кабинета -  Свилен Нейков, Росен Плевнелиев, Трайчо Трайков и Вежди Рашидов.

Финансовият министър Симеон Дянков продължава да има най-висок дял на неодобрение сред останалите министри – 66%. Хората са склонни да проектират недоволството си от влошаващия им се личен материален стандарт именно върху него, обясняват от Института.

Най-одобряваният български политик на публична длъжност извън страната с 69% е Кристалина Георгиева. Меглена Кунева пък е одобрявана от 53% от пълнолетните българи, като се регистрира 9% ръст на одобрението към нея спрямо март. Неодобрението към нея намалява с 10%.
Кунева разширява подкрепата за своята работа сред хората на възраст между 30 и 39 години, както и сред жителите на малките градове. За последните два месеца тя печели одобрение сред симпатизанти на различни политически формации – ДПС, ГЕРБ и Синята коалиция.

Що се отнася до предстоящите избори, проучването разкрива, че желание да гласуват на президентския вот към момента в ситуация, когато дори няма издигнати кандидатури, заявяват 72% от българите. За сравнение през октомври 2006 г. (непосредствено преди президентските избори) при ясни кандидат-президентски двойки, готовност да гласуват са обявили 65%.

Към момента на най-голям интерес се радва местният вот и по-специално вотът за кметове на общини. 75% от българите декларират, че ще пуснат бюлетина за кмет на своята община. С 5% по-малък е делът на твърдящите, че ще гласуват за общински съветници.

По отношение на основните държавни институции от изследването става ясно, че полицията продължава да бъде най-одобряваната институция и през май 2011 г. (от 45% от българите), макар одобряващите работата й да намаляват с 4% за последните два месеца. От полицията са доволни най-вече младите, образованите и заможните българи, но също така и безработните.
Положителните оценки за работата и на МВР, и на армията са повече от отрицателните. Одобрението за армията макар и минимално, нараства през последните месеци – с 2%. Армията е одобрявана в приблизително еднаква степен от различните обществени прослойки.

Отношението на българите към работата на парламента и правителството не търпи промени за последните два месеца, отчитат от НЦИОМ. Негативните оценки за свършеното от тези две институции продължават да вземат връх над позитивните.

Правителството е одобрявано от една трета от пълнолетните българи, най-често от хора на възраст до 50 години, от респонденти със средно и по-високо образование, както и от жители на областните центрове и на малките градове.

Народното събрание получава сравнително добри оценки за работата си сред младите и образовани българи, както и сред жителите на столицата и на големите градове. Но дори и сред симпатизантите на ГЕРБ критичните нагласи към парламента вземат връх над одобрението, сочат още данните на НЦИОМ.