 220x70[1]_20140124113523.JPG){kind=logo}
Министерски съвет
/Срещата бе открита в 10,55 часа и ръководена от министър-председателя Бойко Борисов./
БОЙКО БОРИСОВ: Добър ден. Честита Коледа и Нова година. Благодаря Ви, че се отзовахте на поканата.
Ще участват Лили Павлова, Нона Караджова, Мирослав Найденов и Евдокия Манева.
Първата тема е следната. В сряда искаме да внесем в Народното събрание няколко промени в закони. Искаме да ги чуете и да си дадете своето мнение. След това ще преминем и на други точки.
Поканил съм и стенограф, за да се стенографира срещата. Ако имате против, ще спрем записа. Ако не възразявате, ще има запис. Да разбирам ли, че не сте против.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Добър ден. Здравейте, колеги. Това, което ще предложим на Народното събрание, в момента от много време се разглежда и вече сме след второ четене в комисии, е Законопроектът за устройство на Черноморското крайбрежие. Към промените в този законопроект ще добавим още няколко промени.
Първото и основно изменение ще бъде пълна забрана за строителство върху пясъчни дюни не само в зона А покрай крайбрежието, както е в момента, но и в зона Б, включително и върху терени, които не са само публична държавна собственост, но и публична общинска, ако има такива, включително и на частни терени. Дори някой да е собственик на частен терен, върху който има дюна, ще има пълна забрана за строителство и той просто ще трябва да я опазва съгласно вече предписанията такива, каквито се издават по компетентност от министъра на околната среда и водите.
Прецизираме дефиницията за пясъчни дюни. Това също беше тема. След тази среща можем детайлно да обсъдим конкретните текстове. Имаме много точна дефиниция за това какво е пясъчна дюна, за да няма вече и по тази тема възможности за интерпретации какво е пясъчна дюна. Най-важното нещо, което включваме в закона, е и препратка към Закона за защитените територии, с които министърът на околната среда и водите ще издаде в рамките на едногодишен срок, както са предложили колегите от МОСВ, да бъде направено заснемане, да бъде издадена заповед и описание на всички дюни в защитените територии, за да можем от тук нататък да знаем за кои има забрана. Те ще бъдат нанесени по служебен ред в кадастралната карта и от тук нататък няма да може да се разрешава строителство в зона А, зона Б и на всички пясъчни думи съгласно дефиницията.
Другите промени представляват технически корекции в закона.
Следващата категория промени, които правим, са по отношение на Закона за биологичното разнообразие, където отново отразяваме срока за картирането и Закона за защитените територии, както и изменения и допълнения на Закона за горите, където по същия начин правим пълна забрана за промяна на предназначението на горските територии там, където има защитени територии, за да не допуснем от тук нататък никога повече да може да бъде променено предназначението на територия, в чиято площ, както в случая имаме 29 декара, да не се променя предназначението на цялата територия. По този начин считаме, че от тук нататък това ще предотврати всякакви бъдещи изменения.
Другото много важно нещо, което правим, е – преустановяваме по стария ред продължаването на започналите през 2006, 2007, 2008 и 2009 година процедури за промяна на предназначението. Прекратяваме ги, тъй като досега Законът за горите позволяваше процедури за промяна на предназначението, които са започнали преди влизането в сила на закона, да се довършват, както е в този случай. Те се довършват сега. Виждаме какво се случва с този закон. Спираме всички започнали процедури и те ще трябва да започнат изцяло по новия ред. Мисля, че това кардинално ще преустанови всички опити за промени в тази посока.
Правим предложения за изменение на Закона за опазване на земеделските земи. Те са аналогични на тези, които са в Закона за горите. Няма да повтарям тези неща.
Това са най-общо измененията в законите, които ще внесем в сряда в Народното събрание.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Позволете ми да допълня казаното от колежката Павлова. Тя направи уточнението, че същите промени се предвиждат и в Закона за опазване на земеделските земи. С промяната на Закона за горите правим още повече рестрикции, отнасящи се не само до дюните, защото сега са дюни, а утре може да е местообитание. Директно в чл. 79 от Закона за горите създаваме нова алинея 2, която гласи, че не се допуска продажбата на поземлени имоти в горски територии с поименно предназначение и попадащи в границите на зона А и зона Б по смисъла на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие или включени в защитени територии или защитени зони по натура 2000, на територията на която съгласно становище на компетентен орган попадат дюни, но с уговорката, за да не попаднем утре в казуса на някакво друго местообитание.
НОНА КАРАДЖОВА: Лили много изчерпателно изложи промените, които са необходими, за да гарантират в още по-голяма степен недопускането на строителство на такива места.
Искам да припомня нещо. Казвам го поради два репортажа, които гледах през последните дни и то по водеща електронна медия, във връзка с Камчийски пясъци и Иракли. Не зная откъде е взета информацията, но много повърхностно и едностранно бяха представени случаите. За Камчийски пясъци единственият коментар беше, че все още не е издадена заповедта за зоната и може да се строи. Много добре знаете, че още с встъпването ми на тази длъжност веднага през август 2009 година издадох заповед за забрана на строителство на Камчийски пясъци. Знаете какви сложни еквилибристики са правени през предишните 3 – 4 години, като се започне с това за отмяна на статута на защитената територия. На практика с неприемливи мотиви, но за съда приемливи, са паднали границите, съответно забраната за строителство. Това е било горски фонд, какви заменки са извършени от предишни правителства, минало е през Министерския съвет. Била е перфектна организация, така че това прекрасно място, което лично познавам да бъде застроено. Нямах никакви колебания и веднага забраних, тъй като можеше веднага да започне строителство. Имаше разрешителни за строеж. Още през август 2009 година издадох заповедта. Използва се правото за втора година и след като изтече и тази дата и както знаете, че имаше забавяне в картирането по една или друга причина, по обективни причини, независещи от мен в качеството ми на министър, издадох трета заповед на други основания. В момента също има въведена забрана до издаване на заповедта за зоната. Знаете, че в момента очакваме да се получат първите резултати – може би през февруари – март, резултатите от картирането. Специално за Камчийски пясъци ще бъдат готови. Ние искаме да сме абсолютно сигурни и убедени. Ако някой обжалва след това, искам да съм сигурна, че нямаме грешка. В момента ,в който излязат резултатите, зоната вече е обявена като такава, но и заповедта, с която ще се обявят режимите. Изчакваме, за да имаме пълно убеждение. Знаете, че там работят екипи от БАН и от някои Ваши колеги от неправителствени организации. Очакваме обективните резултати така, че поне това прекрасно място, което може би е единственото запазено – около 8 – 10 километра, намиращо се между Шкорпиловци и Камчия, е запазено в резултат на изключителната политическа воля на правителството, на моята като министър на околната среда и водите.
Знаете каква е случката за Иракли с общия устройствен план на община Царево. През август 2009 година веднага оттеглих решението, което беше прието от Експертния съвет, подписано от предишния министър на околната среда за одобряване на екологичната оценка на общия устройствен план на Царево. Минахме – не зная колко съдебни процеси, слава Богу, имахме перфектно решение, за което мога да кажа, че наистина има и много добри съдебни състави, които се позоваха на международни конвенции. Решението е отлично изготвено, което отмени решението на тричленката. Надявам се там всичко да бъде наред.
Искам да Ви кажа, че каквото е зависело от мен, с огромната подкрепа на премиера и на колегите е било направено. С текстовете, които се предлага, искаме да създадем още по-голяма сигурност, за да се запазят тези прекрасни места.
Казвам всичко това, защото от някъде, не ми е ясно откъде, но сега не мога да ходя по медиите и да питам откъде имат тази информация, но беше представена и за Камчийски пясъци и за общия устройствен план на Царево, в частност Иракли, че едва ли не ние стоим и нещо там се строи, а ние нищо не правим, което просто не е вярно. Нека да бъде отчетено това, което се полага като усилия от мен в качеството ми на министър, от експертите от министерството и с подкрепата на Министерския съвет.
БОЙКО БОРИСОВ: По тази тема има ли желаещи да се изкажат?
ТОМА БЕЛЕВ /Сдружение „Зелени Балкани“/: Подкрепяме абсолютно предложенията, които в момента направиха всички министри. Според нас, това е пътят към възстановяване на ситуацията с опазването на дюните. Считаме, че трябва да се намерят допълнения, които се видяха в момента в тази процедура, че издишат и трябва да се решат.
На първо място по отношение на закона за устройство на Черноморското крайбрежие – считаме, че в Преходните и Заключителните разпоредби идеята забраните за застрояване на дюните се запазват за действащи подробни устройствени планове, които не са приложени, просто трябва да отпадне като цяло. Има се предвид заварените. Т.е. както е в случая. Имаме подробни устройствени планове. За тях трябва да важат тези забрани.
За нас картирането може би не е само функция на Министерството на околната среда и водите, т.е. по отношение на „Натура 2000“ и на защитените територии – да, министерството има функции, но ние имаме съобщества, които са извън „Натура 2000“. Според Агенцията по кадастъра трябва също да се включи по отношение поне на тези територии, които са извън „Натура 2000“. Знаете, че част от тези дюни са приоритетни и ние носим отговорност за цялата им площ, а не само за тази, която е включена в „Натура 2000“.
По отношение на Закона за горите имахме три основни принципа. Два от тях бяха поставени в момента като предложение на господин Найденов . Ние ги подкрепяме.
Третият принцип е, че може би трябва да се замислим дали да не защитим държавната собственост по отношение на инвеститорския интерес, т.е. малко да променим процедурата за промяна на предназначението на териториите. Към настоящия момент действа забрана за продажба в „Натура 2000“ , но тя е за продажбата. Същото нещо не важи за промяната на предназначението. Това е съвсем друга процедура, както и дали да не засилим държавното участие и конкуренцията, т.е. тези процедури да се извършват на търг, а не просто при някаква заявка с оценка, направена от съответния инвеститор.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Веднага ще отговоря на Тома.
Не може съгласно действащия нов закон, който е в сила от май м.г., да се промени предназначението, ако инвеститорът не е собственик. Т.е., забранявайки, както го правим, създаваме нова ал. 2, въобще продажбата, няма да има възможност за промяна на предназначението, защото те няма да може да са го придобили. С новата алинея, изключвайки възможността въобще да се продаде, действащият в момента закон изключва възможността въобще да се иска и да се инициира промяна на предназначението.
ТОМА БЕЛЕВ: В момента журналистите публикуваха материали за провеждане на такива процедури в съседство.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Подкрепям казаното от госпожа Павлова. Забранявайки да продължават процедурите по стария закон с поправката, автоматично, с моя заповед съм спрял всички, влизайки поправката, че спираме започнатите по стария закон, отпада съмнението и притеснението, че нещо ще се случи. Това е направено.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Сега разширяваме обхвата на дюните, за да може да бъдат и в зона Б, а не само в зона А, пълната забрана, включително и на частни терени. Дени, които са защитени и върху които има забрана, са тези, за които компетентният орган – в случая министърът на околната среда и водите е издал заповед, че това са дюни и това е тяхната граница. Кадастърът е агенция, която само е регистратор на данни. Каквото се подаде на кадастъра като графични данни и като параметри, те го нанасят. Кадастърът няма право да каже – това е дюна, това не е дюна. По закон е министърът на околната среда. Затова предлагаме в срока в Закона за защитените територии МОСВ да заснеме всички дюни, да им направи списък и на тяхната граница, за да може те по служебен ред да се нанесат в кадастъра и да се знае, че именно това са дюните.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Картирането е само за съществуващите.
БОЙКО БОРИСОВ: Да сме живи и здрави, Вие сте там и винаги може да се подадат подробни местообитания.
Колегата Станишев предложи да има в парламента анкетна комисия по този случай. Ние предлагаме комисията да се занимае с всички сделки от 2003 година досега включително. В парламентарната комисия ГЕРБ да има само един представител. Всички други да бъдат представители на другите партии. Колкото искат, толкова свои представители да имат в комисията. Искам в комисията да има само един човек, за да не ни обвинят, че ще бойкотираме работата на комисията. Напротив, ще има само един наш представител. Условието ми е заседанията на тези комисии да бъдат публични за медиите и за неправителствените организации. Сиреч сделка по сделка вадим, показваме, казвате си мнението, и след това хайде при прокурора.
Днес ще уволним директора на РИОСВ – Бургас. През 2007 година първият, който е виновен, е този, който е казал, че това не са дюни. В момента, в който се каже, че това не е кабинет на Министерския съвет, а е плод-зеленчук, всички процедури тръгват за изграждането на плод-зеленчук. Първият човек, който подвежда всички останали институции е този, който е казал: това не е дюна. От кмета на Бургас зная, че вече са намерили документа, с който тогава са дали становище, че това са дюни. Вторият е сегашният – да си заминава – началникът на Агенцията по горите. Като е прочел Несебър, като е гледал тези цени, можело е да попита, можело е да дойде да ме попита, не сега да вървим след събитията. Ако ме бяха уведомили, всичко това щеше да е спряно много отдавна. Всяко зло за добро. Покрай тази сделка ще видите още колко много дюни ще спасим, и какви промени ще направим. Ще видите, че много хора ще понесат отговорност за тези безобразия, които са направили. Нали ни атакуваха и политически, поради което се поразрових, защото някои случаи бях забравил.
707 декара са дадени на фирмата на брата на Станишев. Фантастично място и е продавано за седем лева декара. А той говори за нас. Господ ни е свидетел, че всичко това чух от новините. В момента, в който го чух, се обадих на всички и им казах да спират веднага, докато не разбера какво става, на мига.
Има две решения на Министерския съвет от 8 септември 2008 г. Донесоха ми ги. Всичко това за моя радост ще отиде в парламента и ще се връчи на анкетната комисия. Вие ще ги питате как земята е оценена за седем лева, защо е оценена с такава ниска цена, на кого е продадена. Прокурорите, които ще се занимават с тях, да бъдат любезни и да кажат кой им се е обадил, кой ги е натискал.
Българите искат справедливост. Колкото и да сте били остри във времето към нас, по всяка тема съм се срещал, съобразявал, говорил и сме приемали възможно най-доброто за природата решение.
Тук е упрекът ми към Вас. 2007 и 2008 година са много близки във времето. На Сашо Диков ще му задам въпроса: Вие тогава не сте ли бил тогава журналист, когато за главен прокурор и за шеф на съдиите, Първанов предложи единият си помощник за шеф на прокурорите, а другият помощник – за шеф на съдиите. Няма конкурс. Помните ли тези времена?
РЕПЛИКА: Помним.
БОЙКО БОРИСОВ: Те бяха само преди няколко години. Същите тези работи са минали през 2007 година. Зная какво ще ми кажете: не можем да огреем навсякъде. И аз не мога да огрея навсякъде. Сега, когато така или иначе някой ни е светнал и ни е огрял, ще направим така, че да си върнем природата, защото имаме прекрасно Черноморие. Те не могат да разберат, че това прави ценността на Черноморието. Там може да се направи една велоалея, може да се направи път, за да ходят туристи, т.е. да се направят пътеки за разходка на туристите. Това ще доведе до увеличаване на цената, а няма да я свали. Виждате колко много пари даваме за археология. Вие сте много близки с археолозите. Страхотна история имаме. Всичко това, което води до там и правим, е да излезе това на преден план. Като има и красиви дюни, по Черноморието има предостатъчно хотели и то много хубави хотели. Ето ти туризъм, ето ти екология, ето ти една нова туристическа дестинация в България.
Извинявайте, ако някъде не сме били съвсем точни. Но действително много тънко работят на ръба на закон тогава, когато нас ни обвиняват за свобода на медиите. Няма някой, който да не прави директни репортажи от всякъде и то с участието на министрите. Вие сте тук. Никой днес не Ви е казал, че не може да ги питате или да се изказвате или само по тази тема ще говорите. Тогава повечето от медийните босове – нека така да ги наречем, и собственици на медии са в тези заменки. И тогава мълчание. Може да сте говорили, но не сме Ви чули.
Исках да Ви уведомя за създаването на комисия към Народното събрание по този въпрос. Разчитам много. По същия начин, както мен ме разкарвате по целия конспект, когато дойдете при мен, да бъдете така активни и в парламента. Това е шанс да си върнем тази прекрасна природа. Тук говорим за Иракли и за Камчийски пясъци. Всеки, който е бил там, а и с моето невъоръжено око се вижда, че това са такива места. Много кьорав трябва да бъде този, който ще отиде и ще каже, че това е годно за строителство.
РЕПЛИКА: Те изобщо не са кьорави, а харесват най-хубавите места.
БОЙКО БОРИСОВ: Да, както виждате, те са харесали най-хубавите места и то с хиляди декари. Ясно е, че е спряно това. И за съседните терени главният архитект и кметът на Несебър ще бъдат викани и ще бъдат разпитвани.
С тези, които са пуснали документите от страна на държавата, днес ще ги приключа.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Напълно приемаме и това, което каза и ти. Примерът е показателен. Тези поправки би трябвало да се отнасят и за приетите ПУП-ове. Всъщност реално погледнато тази сделка е на урбанизирана територията с приети ПУП от община Несебър. Те са направили и на други места. Ако ги правим от тук нататък, ние ще попаднем в хипотезата ПУП-овете да се реализират по-късно.
БОЙКО БОРИСОВ: И ПУП-ът е направен. Например кметът като бивш ще се оправдае като бивш кмет и ще каже: От РИОСВ ми казаха, че това не е дюна. Видно е, че е дюна, но след като той има документ, че не е дюна, администрацията започва да работи върху казуса, че не е дюна.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Това да се отнася и за приети ПУП-ове. Подкрепям направеното предложение.
ТОМА БЕЛЕВ: Тук влязохме във въпроса какво правим шест години назад и когато са приемани ПУП-овете и ОУП-овете. Считаме, че трябва в Закона за устройството на територията да има няколко групи промени, свързани с публичността. Не може никой в момента да не знае какво предвижда общият устройствен план на Несебър освен кмета и главния архитект. Ние настояваме както Столична община си публикува общия устройствен план…
БОЙКО БОРИСОВ: Когато бях кмет на Столична община всеки ден ни бяхте на главите.
ТОМА БЕЛЕВ: Това да се въведе за всички общини.
БОЙКО БОРИСОВ: Казвам това в хубавия смисъл на думата. Да не излезе утре, че нещо съм казал различно. Всяка уличка, къща по къща из цяла София обикаляхме. Заварихме София без план. А сега ми говорят за София. София беше едно село без план, без нищо. Така ли беше?
ТОМА БЕЛЕВ: Да, така беше.
БОЙКО БОРИСОВ: Уличка по уличка, план по план, хора идват ядосват се, караме се, правим, променяме. По 100 пъти се правеше обществено обсъждане.
ТОМА БЕЛЕВ: Може би трябва да върнем назад част от правомощията на ДНСК по отношение на проекти, които се инвестират от общините и общински дружества, изобщо такива чувствителни. Не може ДНСК в момента да седи и да гледа строеж от пета категория и да няма никакви функции.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Съгласно закона всяко разрешение за строеж се проверява от ДНСК дали е законосъобразно. ДНСК, както е в случая, има право да отмени всяко решение за строеж, независимо дали е за пета категория или за първия категория.
ТОМА БЕЛЕВ: Ние считаме, че правомощията за ДНСК по отношение на обекти, които се инвестират от общините и дори в конфликт на интереси, разбирате, че в момента са ограничени.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Не са ограничени. Напротив, ДНСК има пълните правомощия да отмени всяко разрешение за строеж.
ТОМА БЕЛЕВ: Само в първа, втора и трета.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Не е вярно. Включени са четвърта и пета категория. Как отмених това? Няма никакви проблеми.
БОЙКО БОРИСОВ: Радвам се, че сме изправната страна и имаме тези права. След като завършим срещата, ще останете, госпожата е шеф и на ДНСК, ще й извадиш литературата, за да се чуе по всеки един въпрос какво сме направили и какво може да се направи.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ще го направим.
ТОМА БЕЛЕВ: Другият въпрос е свързан с достъпа на гражданите до процедурите, които са свързани с одобрението и издаването на общите подробни устройствени планове и решенията за строеж – тук ще дам думата на господин Свилен Овчаров, за да представи проблема.
СВИЛЕН ОВЧАРОВ: Аз съм адвокат, работя за тях и им помагам.
Водихме едно дело в продължение на три години. Пак го започнахме срещу безобразията на предишните две правителства. Делото беше пред един международен трибунал в Женева. Става дума за трибунала – Комитета за съответствие с Орхуската конвенция. Делото го спечелихме окончателно на 28 септември т.г. Беше констатирано нещо, което очевидно за доста урбанисти и градоустройствени специалисти, е, че нашият закон е най-непрозрачен и най-рестриктивен за гражданско участие. Имам предвид Закона за устройството на територията – от цяла Европа, да не кажа от света. Това е традиция от десет години.
Тези рестрикции бяха увеличавани с няколко промени при НДСВ и БСП.
За какво става дума?
Става дума за твърде ограничителния списък за хората, които имат достъп до информация за подготвян ОУП или ПУП на техния собствен квартал, или на района, в който живеете, ако е извън урбанизирана територия, включително на много голяма част от съседите им е забранено, говоря дори за част от преките съседи, да получават информация за строително разрешение, ПУП и т.н. Ние се обърнахме към Орхуския комитет към ООН заради случаи, когато без екологична оценка или с неясна екологична оценка се процедира строително разрешение ПУП и ОУП, като Царево, Несебър, Созопол – има такива случаи. Камчийски пясъци се спомена вече.
Тук искам да подчертая обаче, че проблемът е доста по-сериозен, засяга цялата дейност по строителство и териториално устройствено планиране в България. По-голяма прозрачност е по-добре и тук приветствам много горещо това, че господин премиерът обърна внимание на азбучни истини, като икономическата стойност на ландшафта и това, че някой застроява един ресурс за туризъм всъщност прецаква съседите си и околните хора, защото те също искат да развиват туризъм наоколо и тези дюни им трябват, за да се разхождат туристи, гости. Когато някой ги застрои ги прецаква. В момента тези други хора нямат никакво отношение. И в момента процесът на разрешаване на строителството и устройственото планиране е затворен от ЗУТ от приемането му през 2001 година, но най-вече с промени на НДСВ и БСП, е затворен между главния архитект, представете си сега главният архитект на Несебър…
БОЙКО БОРИСОВ: Ние си го представяме точно. Той каза, че освен Борисов, и Рампой да дойдат ако искат да ни гледат.
СВИЛЕН ОВЧАРОВ: И друг пример ще ви дам. Бившият главен архитект и кмет на Царево, че новите работят много добре, представете си ги тях какво съдействие те пречат, чух и не се учудвам ни най-малко, че пречат на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и ДНСК. Този процес е затворен между инвеститора и главния архитект, а това затваряне и липса на информация за други лица, включително ДНСК, областният управител, води до корупция. И този проблем не е единствен в Европа, ние общо взето повтаряме една лоша пътека последните десет години, която се случи в Коста дел Сол в Испания, но там знаете, че преди пет-шест години доста кметове и главният архитект отидоха в затвора, смениха се закони, това презастрояване приключи, разредиха се хотелите с едни отчуждавания и разрушаване на хотели.
Конкретните ни предложения са следните. Абсурдно е да няма достъп до един проект за строително разрешение, подробен устройствен план или общ устройствен план, хора, които са непосредствено съседи или живеят в квартала или неправителствени организации за защита на природата. Това освен че противоречи на общата конвенция, то просто противоречи на основните принципи на териториално-устройственото планиране. Тези промени след време ще бъдат поставени на масата от Европейската комисия, която следи за спазване на Орхуската конвенция – конвенция по името на град Орхус – Дания, където е приета, но пълното й име е доста показателно. Тя е конвенция, приета под егидата на ООН обаче е част от европейското право. Европейската комисия, директоратът по околна среда я възприема като нещо като регламент. Пълното й име е Конвенция за участие на обществеността и достъп до правосъдие по екологични въпроси. Името й е доста показателно. Освен екологични въпроси, искам да подчертая, че ние трябва да решим и на инвеститори, които вече са инвестирали там и после съседът ги прецаква с един последващ строеж. Както знаете при предишното управление нямаше първа линия на нашето Черноморие, всяка линия беше предпоследна. Острови строяха да развалят гледката на предишните инвеститори. Това е проблемът.
БОЙКО БОРИСОВ: Затова толкова се радват сега, че с тази сделка искат да ни изкарат „и ние сме маскари като тях”. Те, ясно е, че са маскари, но ето виждате ли ги – и тези са маскари. Само че няма заради 15 декара да ставам маскара, да си заминават всички, които са маскари.
СВИЛЕН ОВЧАРОВ: Обръщаме внимание, че имаме решение на международен орган, какъвто е Комитетът за съответствие на Орхуската конвенция в Женева, обръщаме внимание, че неминуемо след известно време ще последват критики от Европейската комисия в тази връзка. Обръщаме внимание на три ключови момента. Първият е достъп до правосъдие, кой може да обжалва строително разрешение. Тук ще се върна на темата за последните промени в ЗУТ от тази есен, където примерно строителните разрешения като мине един срок от 14 дни вече и ДНСК не може да ги пипне. Това е едно минимално ограничение на правомощията на ДНСК, ще го обсъдим след срещата. Искам обаче като говорим за прозрачност да дадем на гражданите такова едно участие – да ги оправомощим да обжалват, защото всички актове в тази страна може да ги обжалва почти всеки, който го засяга. Тук имаме хора, които на практика са засегнати и ви давам пример с екологични организации, но юридически не са в кръга на заинтересовани лица по член 131 и член 149 от ЗУТ. По този начин законни сделки се бетонират во веки веков.
Вторият момент, по-важният за вас като управленци, е въпросът с прозрачността. Трябва на ниво проект още да се публикуват проектите за ПУП-ове, ОУП и инвестиционните предложения за строителни разрешения. Тук не говоря за екологичните процедури, защото знаете, че при предишното правителство просто нямаше такива, тук говоря за процедурите по одобряване на чисто урбанистични строителни процедури.
БОЙКО БОРИСОВ: Станишев казва, че са направили закони, които ние само трябва да ги спазваме….
СВИЛЕН ОВЧАРОВ: Тези закони бяха направени от Костов и по един не според нас идеален….
БОЙКО БОРИСОВ: Чух го от Станишев, вчера го говореше.
СВИЛЕН ОВЧАРОВ: Те и НДСВ ограничиха с едни промени в ЗУТ допълнително прозрачността в процеса това как главният архитект и кметът решават какво ще се строи в определен квартал и конкретно строително разрешение за конкретен обект. Ограничиха го, достъпът на гражданите до допълнителна информация, до оповестяване. Стандартите, които ги има при екологичните процедури – хубави или лоши въобще ги няма по процедурите по строителство. Говоря, да идеш ти първо да разбереш, че съседът ти е решил да строи нещо на десет етажа на два метра от къщата ти, ти няма да разбереш за това нещо.
БОЙКО БОРИСОВ: В Банкя точно срещу моята къща разбрах, че един издигна десететажна къща, в смисъл – триетажна с покрива е десет метра, точно ми е пред терасата. И не стига, че я издигна до покрив на тухли, и така я заряза, явно му свършиха парите. И сега гледката ми е една къща, където само аз съм живял на времето, ние сме първите в Банкя там, където сме живели, около нас бяха ниви, в края на града. И сега като изляза на терасата пред мен има един огромен блок на тухла и керемида и вече десет години стои.
СВИЛЕН ОВЧАРОВ: Това е един прекрасен пример.
БОЙКО БОРИСОВ: И аз разбрах, когато почнаха да го строят.
СВИЛЕН ОВЧАРОВ: И дори и да идете в общината да разберете предварително…
БОЙКО БОРИСОВ: Разбрах, като видях, че го строят.
БОЙКО БОРИСОВ: Нека да направя забележка на моите колеги. Ние сме поканили тези хора пред нас да кажат това, което знаят, какви претенции имат и какво мислят. Защото иначе ще го четете утре във вестниците, ще четете техни мнения еди къде си и ще трябва да се явявате да им отговаряте дали е така или не. Те са били така любезни да приемат моята покана да дойдат и да го кажат. Запишете си и сега като свършат ще кажете – по тази тема, както ДНСК казва от едно до пет всичко може да се контролира, иначе отговаряш на въпроси. Изчакваш сега като свърши и ще отговориш на следващия въпрос дали е така или не и кое може да се обжалва и кое не.
ТОМА БЕЛЕВ: Примерно член 131, алинея 1 – тези, които обжалват подробния устройствен план и трябва да са собственици на имота, общо взето инвеститорът или концесионерът, те могат да обжалват, никой друг.
СВИЛЕН ОВЧАРОВ: И друг пример – съседи при свързано застрояване на калкан. Когато нямаш калкан съседът не може да обжалва. Сега да не изпадаме в детайли.
БОЙКО БОРИСОВ: Помните че ходихме да събаряме сгради в Несебър, цялото население си вдигна срещу нас. По същия начин са давани разрешителни и там.
ПЕТКО ЦВЕТКОВ: В Несебър от 2010 година искаме да получим черновата на общия устройствен план. До ден днешен такова нещо не е предоставено на обществеността.
БОЙКО БОРИСОВ: Тях не ги е страх от вас.
СВИЛЕН ОВЧАРОВ: Това е въпросът, защото законът ги защитава. Законът защитава архитектът да се чувства всевластен.
БОЙКО БОРИСОВ: И мен ме защитава…
СВИЛЕН ОВЧАРОВ: Не, не Ви защитава Вас, Вашият акт може да се обжалва, разберете го.
ТОМА БЕЛЕВ: Вашият може, на кмета не може. Това е парадоксът в ЗУТ. Законът за устройство на територията създава крайно стабилни актове, които не могат да се обжалват по никакъв начин.
СВИЛЕН ОВЧАРОВ: Бих искал да обобщя. Искаме стандартите, които се въведоха в Столична община за прозрачност, публикуване на проектите за ОУП още преди да се приемат, наистина, а не проформа, това да има електронна система в интернет да си погледнеш проектите кое, къде минава, примерно мрежи, пътища…
БОЙКО БОРИСОВ: То и затова София последните 7-8 години ако я сравниш с преди това…
СВИЛЕН ОВЧАРОВ: Пооправи се. Да направите така, че да се задължат и другите общини да правят такива неща и да не стигаме до конфликти между държава и община като в Коста дел Сол – Испания или до конфликти между граждани и кмет и главния архитект по подобни урбанистични въпроси.
С това искам да завърша. Благодаря.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ние абсолютно ви подкрепяме по линия на прозрачността и мисля, че работим много в тази посока. Друг е въпросът, че наистина имаме, както е случаят с Несебър, кметове и главни архитекти, които не ни съдействат и ние затова ги наказваме. Ние сме издали акт да накажем сега главният архитект, включително и с парична глоба до 3 хиляди лева ще можем да го накажем за това, че първо издава незаконосъобразни актове и второ – не съдейства на органите на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и ДНСК при проверка.
БОЙКО БОРИСОВ: Въпросът е след като ги издал, освен паричната, какви са последствията и какво е погубено вследствие на това, можем ли да отрегулираме? Защото 3 хиляди лева да глобиш – да не си говорим по Черноморието какви пари се разиграват за такива терени. Другото е прокурор, разбира се. Те и прокурорите ще ги питат, предполагам, след като са сезирани. Ще ги питат на тази тема. Въпросът е дали по това предложение и дали има логика като са го правили, защо на премиера може да се обжалва акта, както казвате, а на главния архитект на дадена община при положение, че се знае, че в големите градове се носи политическа отговорност? В тези малките градове, където изборите се спечелват с по 20-30 гласа разлика, където по принцип са независими кметове кандидатите все те печелят, знаете че ние загубихме катастрофално в Несебър, имахме само трима общински съветници, бихме всички големи градове на България, в Несебър – трима общински съветници, сиреч там са преплетени в подобни градчета огромни икономически интереси и самата местна власт е крехка да понесе тази отговорност и натиска върху тях. Ние ще им помогнем ако можем да вкараме в закона всичко това те да бъдат защитени ако щете, защото след като не му се обжалва акта, след като от него пряко зависи и всякакъв натиск върху този човек ще се наложи. Тук няма как да дойдат да ни натискат, докато там е лесно.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Можем да кажем, че всички актове са обжалваеми.
БОЙКО БОРИСОВ: Кои всички актове са обжалваеми?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Конкретно ще ви кажем. На Орхуската конвенция ние също разгледахме предложенията ви, когато се разглеждаха в последните дни и седмици през ноември месец приемането на Закона за устройство на територията. Трябва да кажем следното. Като достъп до правосъдие на екологични организации се счита възможността и участието на екологичните организации в приемането на екологичната оценка. Когато говорим за тълкуване какво е достъп до правосъдие вие трябва да имате правен интерес като екологична организация. Вие като екологични организации имате правен интерес за това положителната екологична оценка, която се издава тя да защитава околната среда. Това е правният интерес. Екологията и околната среда, всяка една екологична оценка. А екологичната оценка именно оценява дали това, което се предвижда като строителство – дали е три, пет, десет етажна сграда или каквото да се предвижда дали ще наруши околната среда. Това е правият интерес на екологичната организация и от тази гледна точка юристите считат, че това е съответно правото на достъп на екологичните организации, това е правният им интерес. А гражданите имат право да обжалват съответно издадените и ОУП, както в момента се обжалва ОУП на Варна, знаете че приехме общия устройствен план на Варна и той се обжалва, обжалват се и ПУП-вете, обжалват се и разрешенията за строеж, така че няма акт, който да не се обжалва. Включително това, че е лимитирано да не може да обжалва всеки, да не може някой във Видин да обжалва примерно ПУП-а на Столична община. Няма логика, защото този е във Видин и няма как да обжалва ПУП-а на Столична община, примерно. Давам пример, защото той не е заинтересована страна, той живее във Видин и не може да обжалва акт, който не го касае. Именно затова кръгът на лицата, които могат да обжалват е лимитиран и изреден кои лица могат да обжалват, а не че е изобщо необжалваем, обжалваем е.
Колегите могат да дадат малко повече разяснения вече по членовете, за които казахте.
АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Ако това, което казвате се спазваше, нямаше сега да водим три-четири дела, които обществените организации са получили достъп не по ЗУТ, не по членовете, които цитирате, а именно по силата на това решение на Орхуската конвенция, което казва, че не е достатъчен достъпът до правосъдие само по екологичните закони, които са в правомощията на госпожа Нона Караджова, а трябва да бъдат разширени и в ЗУТ. Затова нашето предложение е, че достъпът до правосъдие трябва да се базира на правата и заинтересоваността на лицата, както е в АПК и решаваме проблема и повече няма да имаме случаи, в които вие да налагате глоби на някой, защото е унищожил дюни. Преди това щеше обществото да е казало, че това не може да стане, щеше да го е спряло в съда.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Разбирам ви по принцип, вие сте добронамерени и искате да опазите околната среда, но ако има наистина такъв стопроцентов свободен достъп всеки да жали и този от Видин да жали ПУП-а или ОУП-а на София, на Варна и Бургас, то тогава няма да има нито един одобрен ПУП, ОУП или разрешение за строеж. Тогава ще спре инвестиционният процес, защото не всички са добронамерени.
МИЛКА ГЕЧЕВА: Въпреки че обжалването на ПУП-овете е извън компетентността на ДНСК те подлежат на пряк съдебен контрол, само искам да направя едно уточнение, че не бяхте докрай коректен в това, което казахте, че не подлежат на обжалване, не подлежат дори от съседните имоти, а напротив. Наистина в общият случай, в който ПУП-овете не предвиждат намалени отстояния някакви нарушения на нормите или промяна предназначение те подлежат на обжалване само от собствениците на имота, който е засегнат. Но във всички случаи, в които имаме свързано застрояване, в които имаме намалени отстояния, в които имаме промяна предназначение, както е в случая с дюните в Несебър, във всички случаи, когато имотите попадат в сервитути в защитени територии за опазване на културно наследство или защитени зони по екологичното законодателство, във всички случаи заинтересовани не са само собствениците на този имот. Така че може би донякъде може да се коментира дали е изчерпателен кръгът на заинтересованите лица, който е посочен в ЗУТ, но в никакъв случай не може да се коментира, че напълно е отнета възможността за съдебен контрол, напротив.
Що се отнася до контрола на ДНСК също не беше съвсем коректно това, че е наложено ограничение да се извършва служебна проверка по издадените строителни книжа само в 14-дневния срок от съобщаването на ДНСК. Такова ограничение беше въведено още в ЗИД на ЗУТ от 2003 година и тогава дори намесата на ДНСК беше ограничена още в по-голяма степен, тъй като имахме само 7-дневен срок за проверка. А сега с последния ЗИД на ЗУТ все пак увеличихме този срок на 14-дневен. Но съгласете се, че когато се мислят законите все пак се търси баланса между защитата на обществения интерес и все пак да няма административен произвол, все пак трябва да се сложи някакъв разумен срок, в който администрацията да може да прецени законосъобразността, но да не може до безкрайност да бави инвеститорите да реализират своите намерения. Така че в този смисъл може да се мисли, ако считате, че 14-дневният срок за служебна проверка на ДНСК също е недостатъчен и трябва примерно да стане едномесечен – това също може да се обсъди, но не съм съгласна, че няма възможност за намеса от ДНСК и доказателство е, че в този случай именно ДНСК упражни правомощията си.
БОЙКО БОРИСОВ: А от страни на този обект на картинките виждах едни бетонни колони, конструкции…
МИЛКА ГЕЧЕВА: На стари изоставени строежи.
БОЙКО БОРИСОВ: Какви са те?
МИЛКА ГЕЧЕВА: Те също са в урбанизирана територия в жилищния комплекс „Черно море”, който се раздава от години, то е квартал.
БОЙКО БОРИСОВ: И това сега си стои така, то не пречи на никой?
МИЛКА ГЕЧЕВА: Крайно нуждаещи се там се обезщетяват.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Фактически кметът го прави и настанява. Тези дюни са всъщност в средата на комплекса.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Абсолютно споделям вашите притеснения за необходимостта и наличието на общи устройствени планове за териториите на общините, които да са основата, върху която да се изработват подробни устройствени планове. Това е изключително важно и ще кажа какво е направено по този въпрос, защото ако при вас проблемът за Несебър е от последните седмици, за нас е от няколко години. Две или три години осигуряваме пари за изработване на общ устройствен план, общината отказа Министерство на регионалното развитие и благоустройството да финансира изработване на общ устройствен план. Общината си е възложила, тя иска да е самостоятелна губерния, държавата да не се намесва там, включително и финансово в изработването на общ устройствен план. И ние не знаем до къде е общият устройствен план и заради такива случаи в измененията на ЗУК, които са в сила от 26 ноември миналата година в член 109 е записано ограничението „промяна на предназначението на имоти – поземлен или горски фонд, може да става само ако е в съответствие с общ устройствен план”. Така че това е генералната стъпка, която направихме, за да ограничим и да спрем безразборното преотреждане на имотчета горски или земеделски фонд за строителство. Депутатите решиха, че е необходим срок, в който да се изработят нови общи устройствени планове и се предложи този текст да влезе в сила от 1 януари 2016 година, като държавата се ангажира с финансово подпомагане на общините за изработване на такива общи устройствени планове.
По отношение на публичността и прозрачността. Знаете, че общите устройствени планове подлежат на обществено обсъждане. Един месец се правят схеми за провеждане на консултации, прави се обществено обсъждане, водят се протоколи, така че общият устройствен план не е скрит документ, това е един продължителен процес и за да бъде приет този общ устройствен план необходимо условие пак в член 127 е записано „наличие на актове, които се изискват по специалните закони”, наличие на екологична оценка, влязла в сила екологична оценка, а тя за да бъде приета трябва да мине през висш експертен екологичен съвет.
Още нещо сме предложили. Заповедите за одобряване на общите устройствени планове да подлежат на отмяна чрез областните управители, ако изискванията на специалните закони не са спазени. Тоест, ако някой кмет е решил да одобри общия устройствен план без да има екологична оценка, веднага сезирате областният управител и подлежи на отмяна това решение на общинския съвет, ако няма влязъл в сила акт по Закона за опазване на околната среда.
Оттук нататък по отношение на подробния устройствен план вече казах, че той трябва да съответства на общия устройствен план. Ако има екологична оценка, която е приета, влязла е в сила, за подробния устройствен план пак се произнасят Министерство на околната среда и водите или РИОСВ със становище, трябва ли да се прави отново екологична оценка или е достатъчно да се направи ОВОС. За одобряване на подробния устройствен план също се искат влезли в сила актове. За одобряване на инвестиционния проект се иска оценка на съответствието на инвестиционния проект, пак се иска преценка за влезли в сила актове по екологичното законодателство и решението по ОВОС. Решението по екологична оценка е неразделна част към разрешението за строеж. То се описва и се качва на сайта на общината или на сайта на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Отворете нашата страница и ще видите разрешенията за строеж са с приложенията на Министерство на околната среда и водите. Така че по отношение на публичността сме направили достатъчно.
ТОМА БЕЛЕВ: Имаме решение на конвенцията, тя е казала какво не спазваме, в правото на вашето правителство е да се съобрази с решението на конвенцията, както е по Конституция или да не се съобразите – това е виждане на Министерския съвет. Само ще кажа, че ако всичко се спазваше нямаше да стигнем до дюните. Там има решение на директора от РИОСВ, само че то не е публикуване, но то е влязло в сила и никой не го е оспорил, защото просто никой не го е видял.
БОЙКО БОРИСОВ: Което е сигурно криминално деяние.
ТОМА БЕЛЕВ: То може да е криминално деяние, но то е свършило, заминало и в момента никой не може да ги пипне в тези актове, защото има решение – директорът на РИОСВ го е подписал, скрил си го е под масата, не го е публикувал и то е влязло в сила.
БОЙКО БОРИСОВ: Да, но все пак той има отговорност пред….
ТОМА БЕЛЕВ: Това е административна отговорност, господин премиер.
БОЙКО БОРИСОВ: Сиреч, какво е наказанието?
СВИЛЕН ОВЧАРОВ: Бих искал да разясня конкретният случай с дюните. Той е един от многото, хилядите, където общините и общинските власти се държат като хулигани по отношение на ЗУТ и ние спечелихме делото в Женева пред Комитета на Орхуската конвенция, защото им дадохме десетки подобни примери. Ще ви кажа директно примери, при които се процедира строителни разрешение и ПУП при задължителна екологична оценка или ОВОС, но ненаправена. Би трябвало това строително разрешение да бъде незаконосъобразно, но няма кой да го обжалва. Или, конкретния пример, няма контролни механизми, които са свързани на първо място с прозрачност, преди да се приеме въпросното строително разрешение или да се одобри ПУП или ОУП, да се знае, проекта да може някой да го види. В момента с ограничението на 149, 131, дори да разбереш от вътрешен човек в общината, че се готви нещо за твоя квартал, ти ако идеш да го поискаш, ще ти откажат, защото не попадаш в кръга на богоизбраните по 131,149, дори да си съсед.
Второ, съседите, които цитираха от ДНСК, това са много, много редки случаи, когато имаме свързано застрояване или промяна на отстоянията, много редки случаи. Масовият случай е като този в Несебър. Там дори съсед да беше разбрал, че ще му прецакат гледката, нямаше да може да направи нищо.
Накрая, защо са важни съседите и гражданските организации? Защото ние сме далеч от мисълта, че в една страна като нашата, демократична, МРРБ и въобще държавата в лицето на МРРБ и ДНСК може да огрее навсякъде и да контролира всеки един кмет, когато той злоупотребява.
БОЙКО БОРИСОВ: То не му е и това работата, в смисъл, нали затова има разделение на властите. И аз ви предлагам февруари или когато Националното сдружение на общините има една среща с нас, тогава да дойдете пак и на кметовете да им се кажат същите тия работи. Отделна власт… В края на краищата за българите отвън дали е държавна, дали е общинска – след като виждат, че се копаят дюните или се прави строеж, за всички това е държавата.
СВИЛЕН ОВЧАРОВ: Държавата не може да огрее навсякъде, абсолютно така е, и да воюва с общините, които се държат като хулигани, да се държат като полицаи по отношение на главните архитекти в България и да изпадаме в проблема на Коста дел Сол.
Оправомощете гражданите – не говоря всички да злоупотребяват с правото на обжалване, защото по АПК съдът вижда кой е заинтересуван. Ти трябва да докажеш материален интерес, че ще се намали цената на съседния имот, за да си позволи съдът по АПК, общия ред, да обжалваш. Това искаме ние. Просто да се махнат забраните в ЗУТ.
БОЙКО БОРИСОВ: Или точно този списък за богоизбрани да бъде разширен в кръга на хората, които пряко са зависими или които имат материален или еди какъв си интерес, което не виждам лошо да се направи.
РЕПЛИКА (СВИЛЕН ОВЧАРОВ?): Точно така. В момента хора с пряк материален интерес липсват от този списък. И като оправомощите хората, гражданите, неправителствените организации да се занимават с това, вие ще си спестите работа по контрол над общините и урбанистиката в България ще стане по-добре.
ИРИНА МАТЕЕВА (Българско дружество за защита на птиците): Това, което исках да спомена е, че тези процедури, които описахте по отношение на общите устройствени планове, екологичните оценки, ОВОС и т.н., имат своите слабости, могат да бъдат подобрени. Като цяло работят, но наистина имат слабости и именно това, с което започнахте вашите думи в началото, че при всичките тези години те са се движели по ръба на закона, но са успели да направят всичките тези золуми, които са направили досега със заменките, със застрояването на дюните и с промяна на предназначението, мога да ви гарантирам като човек, който дълго е работил и е участвал в такива процедури, едно са законите, друго е прилагането им. На местно ниво доста често се интерпретират по съвсем различен начин. Прозрачността, достъпът до информация на обикновените хора, на неправителствените организации, дори някъде на хартия да е написано, на практика не е достатъчно там, трябва да се работи много.
Затова има смисъл институциите да работят заедно, както сме седнали на тази маса в момента и както по принцип поддържаме и се опитваме да работим конструктивно и с Министерство на околната среда и водите, и с Министерството на земеделието и храните, да продължим и с другите институции, за да може тези нива, които вече на прякото изпълнение на дейностите, прилагането на закона и т.н., наистина да осигуряват правата и на хората, и на природата.
Защото прав е колегата като казва, че ако всичко се спазваше както трябва, може би нашата среща днес щеше да бъде на друга тема или въобще нямаше да има нужда да се срещнем.
БОЙКО БОРИСОВ: Ние с вас се срещаме много, специално вие с птиците колко мрежи, колко… много работи направихме за птиците.
ИРИНА МАТЕЕВА: Аз съм сигурна, че ще направим всичко, което е най-добро от нас по отношение на това, да съдействаме и на анкетната комисия, ако тя се сформира и заработи, и занапред. И се надявам също така това, за което сме се събрали да дискутираме в момента – закона във връзка и с дюните, в перспектива други такива много важни приоритетни местообитания, като например степите, ако има други такива проблеми за горските местообитания и т.н., има закони пречки те да бъдат ефективно опазени, институциите и въобще правителството да предприемат този род от действия, за да може наистина да ги опазим. По принцип имаме още съвсем накратко по отношение на Закона за биологичното разнообразие някакви предложения. Мисля, че господин Белев иска да каже.
ТОМА БЕЛЕВ: Само да допълня. Това, което го видяхме в този случай, е липсата на методика за оценка на кумулативното въздействие и смятаме, че може да се развие той и да се заложи една методика, което министерството да разработи и вече РИОС-ите да я спазват просто защото те не натрупват въздействието и просто се получават такива дупки и пропуски. Това е чисто административно, просто една методика министерството да разработи за кумулативни въздействия.
НОНА КАРАДЖОВА: Ние сме си говорили за това и очакваме и вашата помощ. Също Европейската комисия разработва такива насоки и ще се опитаме да се съобразим и с тях, но ще ни е необходима и вашата помощ. Сами знаете колко е труден целият този процес да се осъществи. Знаете изключителната воля да е прозрачен процесът. Знаете, че още като встъпи в длъжност преди да предприеме законодателно да променя, разпоредих на всички наши звена да качват с пълни текстове решенията и преценките както за оценка за съвместимост, така и по ОВОС. Преди не се качваше, знаете. вие имате достъп до всичко, на практика което се издава.
След това направихме законодателните промени в съответните закони, така че да не си помисли някой да не качва тия решения.
Знаете, в момента сме върнали общия устройствен план на Несебър, екологичната оценка. Знаете, с Поморие в момента също имаме разговори. Тоест, това са едни много силни инструменти. Имате пълно участие. Бях в Поморие, говорихме с кмета на Поморие. Каза, че има поредица от срещи с ваши представители. И на Созопол сме върнали в момента. Тоест, имаме всички инструменти, екологичните съображения, както от гледна точка на въздух, води, почва, така и природа и биоразнообразие, са бъдат отразени. Там са обжалваеми процесите.
Може би по-скоро да помислим ако някой реши да прескочи някакъв етап от нещо, по-скоро да помислим за някаква наказателна отговорност или за нещо по-силно, отколкото за едни глоби, да речем, тоест имаме я прозрачността, имаме процедурите, ако ни помогнете, за тая методика за кумулативния ефект за конкретни проекти, мисля, че ще сме близко до законодателството.
БОЙКО БОРИСОВ: Както ви чух, мисля, че огромният обем работа е свършен. Тук с адвоката Овчаров ако седнете и може би само малко в текстовете да се добавя в списъка на заинтересуваните лица, и още от първия етап да се публикува – това, което ще се прави – дали ще е проект, това, което в случая казват. Ако правилно съм обобщил, това са двете критични места. Затова ни е днес проблемът. Ако това е излязло на времето, то просто няма да се случи, няма да дойде до нас. Всичко кова – единият казал какво могат да ме глобят – 3000 лева. Подписал го е. Другият: колко ще ви глобим, примерно, 1000 лева. Подписал го е. Няма наказателна отговорност да го е страх от прокурора. Платих, глобиха ме, сгреших. Така ми се видяха тогава, не са дюни. И вече нататък всичко друго се надбавя и стигаме до багерите. И вече назад трудно се променя.
Затова според мен в тези две текстчета ако се добави – така или иначе то в сряда ще се прави, така или иначе вие, поне нашата група мога да кажа, че с удоволствие ще ви приеме в парламента – и Лили Павлова, и Нона Караджова и Мирослав Найденов ще съдействат за това, още веднъж, за 15 минути – там няма какво толкова (или половин час) да го дебатирате отново, но по тези текстове ще си кажете мнението защо трябва да го има едното, от първия момент да се публикува. Ние сме питали Брюксел за конвенцията, за която говорите, така че да се съобразим и ние изцяло с нея и да отговорим в унисон с нейните изисквания и да се вдига на интернет или на страницата – дали е община, дали е РИОСВ местно или каквото и да е – това, което е предстоящо да се прави. Тогава вие имате достатъчно екипи, много неправителствени организации има, като го видите, ще можем да го спрем още от самото начало, няма да се стига до…, защото сега и инвеститорите и други сигурно са сложили пари, банки – те също ще имат много проблеми. Защото те си мислят, че са си свършили работата, длъжностните лица под тях са издали надлежен документи и по смисъла на закона вие видяхте – аз го спрях преди Нова година, без много-много да имам тези права, но просто исках да спра багерите. А в следващите дни за радост колегите бързо се намесиха, за да не е беззаконие, защото и това, което и вие разбирате, и архитектът ме атакува, че остава и Херман Ван Рампой да го забрани, защото ни трябват инструменти.
Мисля, че с тези две-три неща, и с – виждате, волята и желанието ни да го направим както трябва – може да го отработим. И най-вече да върнем всичко назад да не се допусне, защото ние четири години не сме дали да се строи, но ако беше тройната коалиция, там вече щеше да има комплекси, нали не се съмнявате в това?! Говоря за Бяла и т.н. А Камчийски пясъци щеше да е вече комплекс, нали в това нямате съмнение?!
ТОМА БЕЛЕВ: За цялото черноморско крайбрежие държавата първо плати чрез пари на Световната банка териториалното устройство, второ, плати дигитализацията, закупи продуктите, даде ги включително да са публични в интернет и тези продукти, независимо че са дадени, закупени, направени в момента никой не знае защо се случи така в Камчия. Просто защото всичко беше скрито и тогава решенията бяха скрити – по екологичните оценки – и решенията за измененията на общия устройствен план бяха скрити. Затова се случи.
БОЙКО БОРИСОВ: Аз ви моля тези неща да ги говорите така, както са – за всички това е прозрачността.
ИРИНА МАТЕЕВА: Можем да ви предоставим документацията. Ние сме я изпращали.
БОЙКО БОРИСОВ: На мен не ми трябва, на обществото го предоставяйте – ето, това, което казвате, как са скрити „Камчийски пясъци” в края на краищата, как са скрити еди кои си. Ние тук говорим за четиринадесет декара. Виждате, с цялата мощ държавата колко министри, агенции, всичко е там, за да не са багерите там. Тук говорим, госпожо, за по две-три хиляди декара на първа линия, в гора, в природа, в красоти! Представяте ли си каква наглост е била! Да го вкарам на Министерски съвет сега и да съм взе две-три решения на Министерски съвет за толкова заменки!
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Йотова пита днес защо не сме ги развалили. Аз й казвам: „Вие ги направихте!” Ние защо не сме ги развалили!
БОЙКО БОРИСОВ: Освен това, благодаря, че за София даваш добър пример, помниш какво направихме и ни пращаха бели рози! Нали помниш? Оставих ги всичките със скъпи паркове. Имат много скъпи паркове. Всичко щеше да е молове! Но сега пак са си техни, но са много скъпи паркове. И с Диков ни пратиха белите рози, защото казахме „Може да се садят рози, карамфили” и те ни пратиха – знаете какво значат белите рози да ти дойдат. И спряхме като почнеш тук „София-сити къмпани”, „Мария Луиза”. Южният парк щеше целият да е с молове. Аз с моята воля съм го спрял. И в края на краищата аз благодаря, че вие го оценявате. И сега виждате, че пак по всяка една тема – това е бъдещите поколения ще дойде ден, ще кажат: Добре, че е бил жив Тома Белев, а и за мене и всички вас, че са ни оставили „Камчийски пясъци”, че са ни оставили Черноморието, да има някъде да се разходят, да видят врабчета, птички, червеношийки. Хубаво, ще отиде до магистралата до морето, но ако има археология, ако има дюни, ако има атракции, тогава е истинският туризъм, това е истинската дестинация. И тогава като дойдат – и българите като отидат, и от чужбина като дойдат, ще кажат: Ей, тая държава върви по правилен път. Като отиде в Слънчев бряг да се напие с бира и уиски, той почва да я прави тази дестинация с друго разбиране. И като няма дюните, като няма природата, той друго не вижда.
Така че, дълбокото ни разбиране, че природата и археологията ще донесат след това хиляди работни места и по-високи доходи. Така че от една страна ни атакуват – да, но – инвеститор. Вярно, 75-76% в предишните години беше инвестиции в България около 20 милиарда, 77-80% някъде бяха в строителство, кампания. Не в заводи, не във фабрики, а в строителство. София – със сигурност 80% от тях. И другите са по курорти. Неслучайно София беше държана без план. Като са въртели Янев ли, кой беше, с по-дебел туш, хайде, един-два декара заминат, като очертава парцела. Но за радост едно по едно се подреждат нещата. Сега с тия две-три промени, които казвате, те са елементарни и са разбираеми и са точно в нашето виждане за прозрачност. Правим го, участвате активно. Всичко това се вади, говори. Аз ви казах – анкетна комисия, само един наш представител. Всички други – от другите депутати, но с вашето и на медиите участие. И – сделка по сделка. От тази да започнат и да върнат от 2003 г. и което е – прокурор, разваляне; прокурор, разваляне! Ще видите колко природа ще се спаси. Иначе те чакат: паднем ли, отиват и строят и нищо не можеш да им направиш. И да направят един, два, три протеста – нали ги биха тук пред парламента доста. Те не се съобразяват като нас.
НОНА КАРАДЖОВА: Нещо, което е много важно. Знаете, че предложихме промени в Закона за околната среда и в Закона за биоразнообразието да се случва така, както с проектите, които са на задължителна оценка в Приложение № 1 и на оценка за съвместимост от гледна точка на срока на валидност на решенията по ОВОС, съответно оценка за съвместимост за големите обекти са пет години. Вие знаете, че имахме пак политическата воля, независимо от разни несъгласия и ние предложихме. Съответно тези срокове са вече валидни и за останалите случаи. Ако смятате, че текстът трябва да се редактира нещо в тая посока, съответно ние сме готови да работим с вас. Това, господин премиер, означава следното – че тия, които не са успели в годините да се вмъкнат покрай тия дълги процедури и за един ден са им издавали екологични оценки едно време, да не обяснявам в детайли какви са процедурите, на много от тях вече им изтича давностният срок и на практика те се обезсилват. Знаете решенията, издадени 2007-2008 година. Безброй. За един ден са публикувани. На тях им изтичат сроковете в момента. Предложихме текстове. Ако искате, ще ги прегледаме пак да видим дали текстът е добър, ако нещо трябва да се добави да се добави. Мисля, че те просто от само себе си ще изтекат.
СТЕФАН АВРАМОВ (Българска фондация „Биоразнообразие”): Относно безочие на някои от предишните управници мога да добавя, че те заменяха два декара дюни за един декар гора, тъй като на дюните няма гора, което е нещо фрапантно. Това мисля, че беше или на Шабла, или на „Камчийски пясъци”.
РЕПЛИКА: Държавата доплаща при замяна.
СТЕФАН АВРАМОВ: Да. Имам две конкретни предложения по Закона за защитените територии – да бъде приоритетно завършена цифровизацията на защитените територии като цяло. Най-големите вече са цифровизирани и границите им се зная,т. но все още има такива, които не са цифровизирани. Този процес трае може би повече от десет години и би могъл да се ускори значително.
БОЙКО БОРИСОВ: Ние имаме ли краен срок това да се приключи? Хубаво е да си поставим някакъв срок – дали е година, половин, две, да се знае, че в рамките на това време…
РЕПЛИКА: В закона наистина няма срок. Работим по въпроса. Мисля, че около 60-70% от всичките 800-900 защитени територии (това не са „НАТУРА” места, а защитени територии), около 800 са, мисля, че вече са отразени в картата на възстановената собственост с граници, а тези, които са резервати, вадим актове за изключителна държавна собственост, тъй като по закон са такива.
Проблемът може би е по-скоро технически. Така че не знам дали си заслужава по закон да слагаме такъв срок, след като не сме сигурни дали можем да го изпълним.
БОЙКО БОРИСОВ: И да не е по смисъла на закона, горе-долу хората да знаят – в рамките на две години ще се оправим ли докрая?
Тома, хубаво е тези работи да ги казвате, защото видяхте как му се нахвърлиха на Мирослав Найденов, все едно той е заменил всичките тези заменки. Може да си има кусури, но в случая реагира правилно.
СТЕФАН АВРАМОВ: Второто предложение е по чл. 54 от ЗЗТ. Той е пак за прилагане. Там се предвижда приемането на съвместна наредба между Министерство на околната среда и водите и Министерство на регионалното развитие и благоустройството относно кадастъра на защитените територии и мисля, че такава наредба има подготвена от 2009 година. Не знам защо досега не е подписана, но ако може да се ускори това, тъй като тя ще даде базата на кадастъра и оттам нататък няма да има възможности да стават технически грешки.
БОЙКО БОРИСОВ: Благодаря.
Сега за да не ви губим и на вас време и допълнително, ще ги оставя министрите с вас, с координати, по ето тези няколко теми заедно с всички колеги каквото може да се отхвърли, да го приключим като текстове сега, за да знаем, че в сряда като отиваме там, направете си един протокол, да го имаме утре, за да можем ние, защото днес е понеделник, да имаме – всъщност, ден и половина – да го направим.
ПЕТКО ЦВЕТКОВ (Българска фондация „Биоразнообразие”): Тези текстове, които се предлагат за промяна в закона, нека да спазваме законовите процедури и да бъдат предоставени в съответния срок. За да спазим и добрата практика, и това, което предвижда законът, да предоставим възможност на обществеността да се запознае с предлаганите поправки в законодателството и да се даде двуседмичен срок да са на публично място, за да има възможност не само ние тук като представители на ограничен кръг организации, да имат възможност и гражданите, евентуално бизнесът също да си каже мнението и т.н., за да не излиза, че се прави всичко през главата на…
БОЙКО БОРИСОВ: Абсолютно го приемам. Моята бързина идваше от това, за да покажем, че абсолютно нищо общо нямаме и не ме интересува – освен да останат дюните – с тези строежи. Затова исках и бързо да стане. Щом това е вашето предложение, слагаме си 14-дневен срок, качвате го на интернет, публикувате го, да се извърви процедурата. Ние така или иначе имаме строителна забрана, не се строи нищо, не ни притиска дали със седмица, две или три – в случая си даваме срок 14 дни по всичките текстове си го проговаряме.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Аз ви предлагам да е по-бързо, да е преди началото на строителния сезон.
БОЙКО БОРИСОВ: Добре, 14 дни. Днес сме 7 януари.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Нека да е 7 дена. Единственият шанс да влязат тези промени бързо е сега да използваме ЗУЧК и чрез Преходните разпоредби на ЗУЧК да променим всички тези закони, които предлагате. Иначе трябва да ги внасяме закон по закон и няма да ни стигне мандатът на този парламент. Аз ви предлагам чрез ЗУЧК и Преходните разпоредби на ЗУЧК, така и така ще правим промени, да вкараме и във всички останали четири закона…
БОЙКО БОРИСОВ: Добре, чуй се с колегите в парламента да ти кажат колко е максималният срок, по който може да го обсъдим, да мине на предложение. Защото той е прав, ще дойдат други три сдружения или обществени организации, ще кажат: те са казионни или примерно еди какви си. Не че сте такива, но така ще кажат. А нас не са ни питали. Някой да се направи на интересен да го чуят, ще каже така. Затова направете го така, а парламентът ако може да го задържат – говори с колегите, за да си кажат и те мнението и да е максимално публично и прозрачно. Защото действително това, което се прави, е за да се пази природата и няма спор по това. Важното е, че една песъчинка оттам няма да се бутне.
Оставате, правите ги само тези неща като график и долу има журналисти. Ако искате, ги поканете тук. Колкото са, имат интерес. Важното е всеки един от тях да си каже мнението, да се чуят да се запишат и тези, и тези, и тези, да се знае, че уйдурма няма, а има прозрачност, публичност, че тези хора са предложили това и това и т.н.
Loading ...
