Божидар Димитров и Красимир Узунов за Македония в българската историческа земя
ТВ плюс, „Историята с… Божидар Димитров”Божидар Димитров: Утре в Македония ще се състоят избори. Както ще видим по-нататък – много нервни, с очаквания – различни от тези, каквито обикновено има към едни общински избори (ще разберете защо). За това решихме да посветим предаването на Македония. На Македония, по-скоро в българската историческа съдба. Какво е станало, че така сме свързани, непрекъснато говорим за Македония. Поканил съм един безусловен капацитет по въпросите на Македония, това е собственикът на най-мощната информационна агенция в България, агенция „Фокус”, г-н Красимир Узунов. А поводът е, освен че много знае, и е издал една книга за Балканската война, откъдето започват проблемите ни с Македония. В тази книга е разгледан много добре въпросът – как се заражда македонският проблем. Той се е зародил малко по-рано, но тогава, така да се каже, се прехвърля на европейска почва и в отношенията между европейски и балкански държави.
За съжаление, няма да започнем с история, а ще започнем с един актуален случай, той е от вчера – информационните агенции разнесоха и тази сутрин и снощи, сигурно сте видели по всички български телевизии беше показан оскверненият паметник на 15 български туристи, които загинаха преди няколко години във вълните на Охридското езеро. Бедни български туристи, защото ставаше дума за старци, които със старческата си пенсия могат да си позволят най-евтината възможна екскурзия от това, което предлагат туроператорските фирми, тридневна екскурзия до Македония, която струва 110 лв., горе-долу колкото една пенсия. Именно този паметник оскверниха изроди, някои ги нарекоха вандали, аз не искам да обиждам вандалите, това германско племе не отговаря на името, което историята е наложила за тях. Тези изроди оскверниха паметника именно на 15 бедни старци, българи, дошли да си дадат парите, макар и малко в Македония, защото тя също има проблем с парите, като нас, даже повече от нас.
За това първият ми въпрос към г-н Узунов няма да бъде за историята, а ще бъде – какво мислите за оскверняването на този паметник?
Красимир Узунов: Освен този паметник, в Охрид няма друго за оскверняване, което в момента да е категорично българско. Лично според мен – това е част от предизборната игра. Снощи гледах, че се правят някакви аналогии за среща на българския президент Плевнелиев с македонския президент, така наречения Георги Иванов, който си смени името в момента, в който стана президент, и от Георги стана Георге, за да бъде различен (правото на различие на всеки трябва да се уважава).
Това е част от предизборната кампания. България присъства не само на парламентарните, не само на президентските, но и на местните избори в Македония. Примери колкото щеш. Българското влакче – това е – ти взимаш бюлетината, даваш ми бюлетината, аз влизам, гласувам, взимам една бюлетина, изнасям я да я покажа. Защо са го нарекли българско влакче – всичко лошо е българско.
Божидар Димитров: Всичко лошо идва от България.
Красимир Узунов: Това е ясно. 1990 година, 10 ноември, първи тур на първите многопартийни избори в Македония – 120 партии. Какво да правим, като сме си един народ? Имаше например една партия на Стефановски, адвокат от Скопие, който издигна кандидати в 121 изборни единици (както се казва на книжовен македонски език). Не спечели нито един депутат и потроши парите на емиграцията. Имаше такива – да се възстанови Народната партия на Яне Сандански. Между първия и втория тур, когато възстановената организация ВМРО, макар и с абревиатурата ДПМНЕ. Правя това уточнение, защото там има 18 ВМРО-та по стила на БЗНС.
Божидар Димитров: Като БЗНС-то в България. Те са 17.
Красимир Узунов: В най-добрия си разцвет бяха 23 БЗНС. Това бяха „Пладне” 1, „Пладне” 2 и така нататък. Така беше и в Македония. Имаше например ВМРО – Работническа. Има „ВМРО – Гоце Делчев” (тоест отказваме се от всички останали и взимаме само него). Имаше „ВМРО – Обединена”, което е „Обединена” като на Димитър Влахов, но с малки нюанси. Между първия и втория тур, когато се окаже например, че реформираният съюз на комунистите на Македония, тогава с лидер Петър Гошев, по-късно пенсионер, като главен гуверньор на банката в Скопие, сега опонент на Груевски, губи в много от мажоритарните райони, в които се провеждаха избори тогава на мажоритарен принцип. И между първия и втория тур някой отпечата едни позиви. Позивите бяха на книжовния български език до 1945 година и призоваваха да се гласува за ВМРО. Спорен е ефектът, който си постигнал – дали това компрометира ВМРО като пробългарска партия или пък казва: „Сега ще дойдат българите и ще ти търсят възмездие на това, което е било 1945 година”. По-късно при разследването се оказа, че това е произведено под ръководството на Тито Петковски.
Божидар Димитров: Уж е било провокация. Нека да обясним, че партията на Тито Петковски е може би най-просръбската партия.
Красимир Узунов: На два пъти заместник-председател на парламента от Социалдемократическия съюз. После – Нова социалистическа партия, която той създаде. Тито Петковски е роден в село Псача, което винаги е било Кюстендилска околия.
Божидар Димитров: Да, то е съвсем близо до българската граница.
Красимир Узунов: Между Крива паланка и Кюстендил.
Божидар Димитров: Има чудно хубава средновековна българска църква.
Красимир Узунов: Така. И Тито Петковски, сега злите езици в Македония говорят, че винаги е бил стипендиант на контраразузнаването на служба КОС. От друга страна обаче – лелите му живееха в София. Тито Петковски се появи после пак през 1999 година по време на изборите за президент, когато беше избран покойният Борис Трайковски. Тогава пак имаше два тура на изборите. СДСМ или реформираните комунисти агитираха свещениците в Македония да пропагандират от амвоните, че не трябва да бъде избран един адвентист за президент и тогава се вадеха неговите български връзки. Мисля, че тогава извадиха и роднините на Тито Петковски, че това е „нашият кандидат”, тоест „нашият кандидат” щом в български кандидат той трябва да яде бой задължително. Един друг пример – 1998 година.
Божидар Димитров: Влизаме в много подробности, господин Узунов.
Красимир Узунов: Само един пример. Любчо Георгиевски, когато си смени „п-то” с „б”. Дотогава Любчо се пишеше с „п”.
Божидар Димитров: С „п”, помня.
Красимир Узунов: Това е по Блаже Коневски, който е трети брат на Кирил и Методий и дописва азбуката хиляди години по-късно. И той беше Любчо с мягкий знак и той стана Любчо с „б” и тогава той беше изваден, че едва ли не Любчо пише еротични стихове, Любчо е клюкар, Любчо краде, Любчо – лош. Сега, че дядо му е бил стражар, сръбски, това веднага се забрави. Тоест, ако трябва да направим аналогията сега, тъй като нищо не е останало (остави църквите в Охрид, те всичките са си или наши, или византийски), но там няма как да замазваш надписи и няма как да бъде толкова ефектно. Но изграждането на първия български паметник, на практика, след 1945 година е точно на трагично загиналите на 5 септември 2009 година 15 български туристи, наистина възрастни, от Община Пирдоп, който потънаха с кораба „Илинден”. Делото още не е приключило. Там има първа инстанция, втора инстанция, трета инстанция.
Божидар Димитров: На мен ми е жал за това семейство. Аз ги познавам, те също са бедни, просто беднотията направи всичко това.
Красимир Узунов: Говорим за семейството на капитана?
Божидар Димитров: Да, естествено. Бедни хора също, няма пари за нови кораби, мъчат се да вържат двата края. „Илинден” – между другото – пак български кораб от 1924 година.
Красимир Узунов: Вчера говорихме с Александър Петрески, актуалния кмет на Охрид, един ден преди изборите, той казва така: Паметникът е пред хотела, в хотела са изпратените от Груевски полицаи, които трябва да контролират изборите. Самата вътрешна министърка на Македония Гордана Янкуловска е от Охрид. В Македония този инцидент не е случаен и по друга причина. Миналата седмица бяха обезобразени гръцките военни гробища на Валандово. Разликата е, че тогава имаше реакция от гръцката държава сега от българската държава има медийни изяви. Тоест изборите, които утре предстоят, ако тръгнем да направим прехода към това, което ще се случва утре, имаха закваска последните изстрели на предизборната кампания на практика бяха срещу паметника на нещастно загиналите български пенсионери в Охридското езеро. Сега, как ще се почисти, какъв е този неразбираем знак, надпис? Знаците с пречупените кръстове това е отзвукът от „Трето полувреме”. Всички партийни, местни и детски градини и така нататък, те гледат задължително в момента „Трето полувреме”, което трябва да насади. Значи, това няма никаква разлика от филма „Изстрел”, в който българските офицери 1941 година режат езиците на деца, правят си супа и танцуват „Минаха години” и „Еделвайс”, двете най-забранени песни в македонските кръчми от 1989 година насам, така че нищо чудно и нищо неочаквано.
Божидар Димитров: Нека тогава да започнем – откъде започна всичко това? Как се получи, че след 1944 година, славянското население на Македония, за което столетия наред нито българи, нито чужденци, нито самото местно население не се знаеше и не се познаваше по никакъв друг начин освен като българи и изведнъж се превърнаха в една нация дълбоко чужда на българския народ. Винаги разделена от българския народ, нация нямаща нищо общо с тези татаро-монголи, каквито били българите и така нататък.
Красимир Узунов: Професоре, това е процес, не става от един ден. Корените на македонския въпрос започват след 1878 година.
Божидар Димитров: След Берлинския конгрес, ОК, но и в тези войни не става дума за македонски народ. Става дума за борба между българи и сърби, албанци и гърци.
Красимир Узунов: Предговорът на „Строители на съвременна България” на един известен македонец – Симеон Радев, на който му правят паметници по покривите на външно министерство. Ние наистина трябва да се смеем, когато говорим за проблемите на Македония. Той казва: руската експанзия на Балканите попречи за естественото освобождение на България, за обединението на България. На практика разкъсването на българското етническо землище, примерно взимането на Ниш от сърбите; компенсацията, примерно, за сегашния спорен въпрос между Румъния и Украйна за Змийския остров. Това е въпрос, който е спорен на Берлинския конгрес и за сметка на това ни взимат Северна Добруджа. С Никулица, където е и Онгъла и Кокошкият манастир. Съвсем естествено е във войните за национално обединение и във времето на Балканската война стремежът да бъде един – обединение на българските земи и на българското население в една държава. На практика по това време като изключим периода 1926 – 1928 година, когато Коминтерна се опитва да създаде ВМРО – Обединено, което да налага някакъв, даже и тогава не е с категоричност на македонизъм.
Божидар Димитров: Тоест – на хора с етническо съзнание различно от българското.
Красимир Узунов: Това е някакъв нюанс на българите, който се връзва с това историческо стихотворение „Па шта си ти?”. Кажи, че си лапландец, само българин не казвай, че си. И те го предлагат като алтернатива, но това е много плахо и 30-те години е плахо. Каквото и да се опитват да говорят съвременните македонски историци – всичко израснало под крилото на Блаже Коневски и на Блаже Ристевски.
Божидар Димитров: Покажете книгата, която сте издали, защото там има точно тези доказателства, които са нужни на нашите зрители. Къде отиват македонските мъже по време на Балканската война? В сръбската армия ли отиват, в гръцката армия ли отиват, в албанската ли отиват.
Красимир Узунов: Не само по време на Балканската война.
Водещ:Или си правят – отделни македонски чети, опълчения, земски войски и така нататък.
Красимир Узунов: Трябва да тръгнем от там защо се казва Македоно-одринско опълчение тази военна част, която участват в състава на Българска армия.
Божидар Димитров: Те влизат в една българска военна част, която се нарича Македоно-одринско опълчение.
Красимир Узунов: Те влизат доброволно в една българска част, която има 14 600 души личен състав, има още около 2000 души партизански отряди (не трябва да се бъркат с партизаните от 1941-1944 година).
Има един много интересен момент, когато войската изпраща и естествено въоръжава, Протогеров, Величков, Думбалаков.
Божидар Димитров: Михаил Герджиков, да не забравяме.
Красимир Узунов: Михаил Герджиков е началник на партизанския отряд номер три.
Божидар Димитров: Продължава Приморска Странджа.
Красимир Узунов: Не само. Той стига там, където сега искат да строят атомна централа.
Божидар Димитров: Това е Приморска Странджа и стига по-надолу, до Мидия.
Красимир Узунов: Стига до Мидия, оставя турското население да се изтегли с едни шхуни. Оказва се, че башибозукът също е на шхуните започва да стреля по четата на Герджиков. И тогава Герджиков води едно полуморско сражение. Той стреля от брега, а от шхуните стреля башибозука. Но той не е този фактор, който е например по време на Преображенското въстание.
Всички те стават командири на партизански отряди, които работят заедно с армията, заедно с пограничните дружини. Една погранична дружина трябва да се знае, че е например в порядъка на 1000 – 1600 души. С оглед на сегашните останки от Българската армия, това е нещо много внушително.
За Македоно-одринското опълчение, Дървингов дава един отговор като началник-щаб: Защо го нарекохме опълчение – за да възкресим подвига на българските опълченци и да дадем нов живот на делото им, дадено в сраженията при Шипка, Шейново и Стара Загора. Тоест един народ в рамките на 34 години ражда две опълчения, които са подбирани по един и същ начин. Ако отворим списъка на четата на Ботев, виждаме същото – цялото землище. Има четници от Призрен, има четници от Охрид, има четници от Битоля, имаш от Мачин, има от Кюстенджа, която се казва Констанца, имаш от всички подбалкански градове – Карлово, Калофер, Сливен, от Варна има, от Шумен има, от Свищов има, нормално. Така се прави Македоно-одринското опълчение. 11-та Лозенградска дружина, цялата е формирана в Бургас. Луи Айер е командир на юнашките легиони. Дошъл от Швейцария. Станал преподавател по физкултура и създава дружества първо в Силистра, после в Тутракан, после в Русе. На практика той организира юнашките легиони. Това се събира на гарата в Бургас; това са само одринци. Нова Загора въоръжава чета, Оряхово въоръжава чета. Ние не можем да ги делим. Всичко това се събира в началото на октомври в София. На 28 октомври на гарата в Пловдив има една пасторална снимка с царица Елеонора, която е патрон на Опълчението. Мърквичка пък рисува знамето с вензела на Елеонора. Тя го връчва на Протогеров и на генерал Никола Генев, един много интересен човек, севлиевец, който е участник в Априлското въстание, участник в комитетите на Левски, опълченец на Шипка, командир на Радомирската дружина от Втори Струмски полк, после разжалван заради опита за преврат, герой на Сливница и командир на Македоно-одринското опълчение. В 1904 година играят едно учение в Плевен, и тъй като князът бързал, казал: „Може ли по-бързо да приключи учението?”. Генев казал – „Учението не приключва, то се развива съгласно плановете”. За това го пенсионираме, но в 1912 година той се връща на действителна служба и на практика става командващ Македоно-одринското опълчение. На 15 ноември 1912 г., при село Теке, в сражението, в което е пленен корпусът на Явер паша, казват – три часа и половина минаваха войниците и офицерите от корпуса на Явер паша пред знамената на 40-ти полк, Беломорски, 28-ми Стремски и Македоно-одринското опълчение. В това сражение той получава новината, че е загинал синът му, който е избягал от къщи и е станал вестовой. На практика на основата на войводите, които влизат, например казват „колко е по-трудно да влезем на територията на Турция през Кюстендил, няма да влезем през сръбска територия, защото трябва да се бием и с техните чети”. Тоест на север от връх Патерица не влизаме. Ние си влизаме по трудния вариант. Колкото и да обясняват македонците в момента, че това било едва ли не – македонски легион на служба в Българската армия, това са глупости.
Божидар Димитров: Защо са глупости?
Красимир Узунов: Армията ги въоръжава, армията ги изпраща. Много интересни са списъците. Тогава, когато някой се разболее или, когато мине границата, четата оставя списък, който трябва да се върне в Главното командване. Така са изградени и пунктовите началници, които трябва да контролират. Например в Рилския манастир се е казвал йеромонах Паисий – човекът, който е отговарял за пушките. В края на краищата – това е народна борба. Много стари поборници от Априлското въстание, от Батак например се включват в Родопските чети.
Божидар Димитров: И мисля, че те си го връщат в село Тъмръш.
Красимир Узунов: Връщат си го още 1895-та година по време на четническата акция.
Божидар Димитров: Мюсюлманското село, което на практика е почти избило батаклиите.
Красимир Узунов: Когато 1400 войници, офицери и комити правят отрядите, които атакуват Струмица, превземат Мелник, там е Сарафов, там е Думбалаков, всичко това е от Македония. Това е основата после на 11-та Пехотна македонска дивизия.
Божидар Димитров: 11-та, която се създава през Първата световна война.
Красимир Узунов: 33 375 души.
Божидар Димитров: Която заема позиция на Беласица.
Красимир Узунов: Това е вече 1916 година. Там, където Кюркчиев е командир на бригада, и който го носили, защото загубил крака си в сраженията при Криволак.
Божидар Димитров: Да се върнем в съвремието, на изборите в Македония. Въпреки тази антибългарска провокация, вероятно има и други, по-малки, за които не знаем, истинските страхове на така наречените македонци и на вече отродените, с промити мозъци, и на тези, които си върнаха българското самосъзнание (те са над 100 000 души, най-малко толкова са тези, които са получили български паспорти) и са написали „искам български паспорт, защото се чувствам българин”, истинските им страхове са от албанското настъпление. Албанците, които са завзели етнически, а и политически, една сериозна част от западна Македония, в момента заплашват да поставят свои кметове на градове като Кичево, като Струга.
Красимир Узунов: Той и в момента е албанец кметът на Струга.
Божидар Димитров: На Струга е албанец, да, но те настъпват към Охрид и желаят него.
Красимир Узунов: Не, в Охрид е друг случаят. Кметът на Охрид, който трябва да е комунист, СДСМ, е обвинен от кандидат-кмета на ВМРО, че пее български песни и са го пуснали на клип в „Ютюб”. Тоест ВМРО би трябвало да е про-българската партия. СДСМ са прокомунистическата партия. Кметът на прокомунистите пее български песни и го обвинява, кандидат-кметът на българската партия. Изобщо там всичко се е объркало. От цялата тази работа винаги печелят албанците.
Сега има две интересни неща. Първо, опита за бойкот на изборите, който наложи най-голямата опозиционна партия, на Цървенковски.
Божидар Димитров: Как да реагира? Сега да си говорим честно, влиза полицията, прогонва депутатите и журналистите.
Красимир Узунов: Говорим за 24 декември, за едно заседание на парламента.
Божидар Димитров: Представете си това нещо да стане в нашето Народно събрание, да дойде полицията и да изхвърли ДПС и БСП от залата по време на управлението на ГЕРБ.
Красимир Узунов: Рискуваме да вкараме доста такъв елемент, който би трябвало да бъде контингент на полицията при едни такива избори в България, нормално. Това, което стана на 24 декември, което оспорва опозицията в Македония, заради което протестира пред европейските организации и институции като цяло, заради което имаше и десант на евродепутатите, три групи…
Божидар Димитров: За съжаление ще ви прекъсна, за да може да пуснат рекламите.
Божидар Димитров: Здравейте, господин Евтимов, разбрах, че има зрител от Македония. Какъв въпрос ще ни зададете?
Зрител-1: Господин Димитров, много поздрави от Македония. Със задоволство следя вашата програма, за историята правите сериозни краски, слушам ви със задоволство. Поздрави за вашия гост – господин Красимир Каракачанов, извинете – Узунов. Направихте сериозен ангажимент за доближаване до широката публика на интересна тема. Моят въпрос е следният: в контекст на книгата, какво е мястото на войводата Гьорче Петров във военното разузнаване? И кои са неговите ангажименти в Българската армия? Тъй като тази теза към Гьорче Петров при нас не е застъпена, нито имаме по-широка информация, освен официалната политика, което казва. Ако може още едно питане: Тази година се навършват 100 години от Букурещкия договор, от Междусъюзническата война и също така от оня повик – свобода за македонците от Тиквешкото въстание и Охридското въстание против сръбската окупация на Македония, когато са убили над 2000 мирни граждани, революционери, деца, старци и т.н., от сръбските окупатори.
Божидар Димитров: Благодарим, Панде. Дай да ти отговорим сега. Гьорче Петров в българското военно разузнаване…
Красимир Узунов: Това е теза на Божидар Димитров застъпена в българската история. Обаче не е само Гьорче Петров.
Божидар Димитров: Естествено, той е ръководител.
Красимир Узунов: … следва примера на Димитър Влахов, също.
Божидар Димитров: И Димитър Влахов е бил в българското военно разузнаване. Имайте предвид, драги зрители, че това е един от авторите на македонизма.
Красимир Узунов: По време на Първата световна война той работи като околийски управител. Той е назначен от българската военна власт. Гьорче Петров това, което се говори, както за Димитър Влахов, в Македония четат историята като Дявола – евангелие. Т.е. те обикновено вадят края и трагичните събития, които свършват по време на борбите на ВМРО за прочистване на редовете от сърбомани и от хора, които са ангажирани по един или друг начин за осъществяване на идеите, след като през декември 1919 година, обявяват създаването на Сърбо-хърватско-словенското кралство. Тогава започват да се пазаруват хора, които да защитават идеите.
Божидар Димитров: Но все пак Гьорче Петров, извинявайте, че ви прекъсвам, съставя, именно като военен разузнавач, цяла една книга за пътищата и мостовете в Македония, които ползваме по време на Балканската война.
Красимир Узунов: Всичките дейци на македоно-одринското движение, които участват като войводи 1912 година, всички са на щат като военни разузнавачи и съветници в щабовете на дивизиите, които воюват във Вардарска Македония.
Божидар Димитров: Всички?
Красимир Узунов: Включително и Тодор Александров. Военният щат, който е там. Тане Николов командва партизанска рота.
Божидар Димитров: При това той е тракийски войвода.
Красимир Узунов: То е трудно да се каже; той е и на Ножот в 1906 година, той е в Беломорието, той е в Тракия, той е в Родопите. Накрая е убит от комунистическата милиция след 9 септември.
Божидар Димитров: За Тиквешкото въстание ще отговорите след малко, тъй като имаме зрител на телефона, да не чака. Добър ден.
Зрител-2: Добър ден. Миналото да се знае, е нещо много хубаво, но по-важно е настоящето и бъдещето, според мен. Известно е, че Балканите са били барутния погреб на Европа и Македония е ябълката на раздора. Днес една държава – Република Гърция се опитва и до голяма степен с наше участие и подкрепа – да присвои и монополизира името Македония, определенията македонски, македонци. Как България ще зашити националните си интереси? Защото, според мен, ако ние имаме най-голямо право на тези определения, но дори и да нямаме най-голямото право, безспорно имаме абсолютното равноправно право с Република Македония и Република Гърция – на Македония, на македонски, на македонци. Как ще защитим националните си интереси, ако подкрепяме гърците спрямо Македония, за да защитим тези Македония, македонци, като български символи, български съдържания в утрешна Шенгенска Европа? Благодаря ви.
Божидар Димитров: Благодаря ви. Сега аз първо ще отговоря, след това, ако искате – и вие. Името Македония действително идва от античността, и е име на една антична гръцка държава. Така че съвременните македонци нямат нищо общо нито с държавата, нито с населението. Дори като първоначална държава, имам предвид – преди Филип и Александър Македонски да осъществяват своите огромни завоевания в три континента – Европа, Азия и Африка, защото Египет е в Африка. Това име е на гръцка държава и гръцки народ, а неговите водачи, които споменах, осъществяват една гръцка политическа идея – обединението на всички гърци, разделени на 200 – 300 държави дотогава, в рамките на една държава.
Ние не можем да подкрепяме Македония за влизането й в ЕС, не заради името, а заради този чудовищен геноцид, от който тя не иска да се откаже, и го маскира с кражба на история. Този чудовищен геноцид, който е извършен над българското население. Защото 1 200 000 българи в 1944 година, да обявиш, че вече не са българи, а македонци, и насила да поддържаш това положение вече станаха 60 години, наистина си е геноцид. Още повече, че геноцидът има и физически измерения. Югославската комунистическа партия, съзнавайки правилно, че елитът на една нация няма да позволи, или най-малкото – няма бързо да стане – не може всички да купиш, както са купили Димитър Влахов, а може би и Гьорче Петров. Затова само в рамките на 14 дни – между 23 декември 1944-а и 7 януари – в Македония са избити, без съд и присъда, 23 хиляди души.
Красимир Узунов: Не е само за 14 дни, за 1 година.
Божидар Димитров: Добре, за 1 година.
Красимир Узунов: Но за двете седмици – от едната Коледа до другата Коледа, само в Скопие са 1400 човека, но това е началото.
Божидар Димитров: Това е елитът на тази част от българската нация.
Красимир Узунов: Но са убити около 30 хиляди.
Божидар Димитров: Да, дали са 30 хиляди, или 23 хиляди, няма да спорим за скелетите в гардеробите. Затова, за тези мошеници, за тези насилници над българския народ, които продължават с насилието над всеки, който се обяви за българин там – никаква прошка. Не можем да ги пуснем в Европа. Ако ги пуснем в Европа, и заявим, както иска Европа, че държавите, които ще влизат, нямат никакви проблеми със съседите си и, ако ние кажем – нямаме никакви проблеми, светкавично, не се ли сещате затова, господине, че ние ставаме виновните? За всичко, което говорят те като история, като обучение на децата си и т.н., тогава ние ще бъдем отговорните: ние си фалшифицираме историята като казваме, че Кирил и Методий са създали българска азбука, че цар Самуил е българин, че Гоце Делчев е българин и т.н., че ние репресиме населението в Пиринския край и не им даваме да бъдат македонци и прочие. Нешо вие да добавите?
Красимир Узунов: Две неща. Има две тези, господина. Първата теза е, че ние помагаме на Гърция за спора за името – не е така. От 1992 година е спорът. Втората теза е, че ние не отстояваме правотата, която България изконно има върху термина „македонски”, имам предвид Пиринска Македония, ако щете Македонска салата, като вариант на Шопската салата, в рамките на шегата, но става въпрос за друго. И при президент Първанов, и при президент Плевнелиев ние имаме категорична позиция, че България не приема географско определение в името на Македония. Сега как ще се договарят с гърците – те да станат Горна Македония, Северна Македония или нещо друго, географското определение е неприемливо за България и до момента е декларирано от българските власти, включително от правителството на Борисов. Това е едното. Второ – едва ли те искат да станат това, което господинът каза, че искат да станат – членове на Шенгенска Европа. В момента, по време на точно тази предизборна кампания, за която говорим, вместо да си решават проблемите с албанците, Груевски ходи навсякъде на митинги и накрая казва едно: едно име имаме, една държава имаме, няма да я даваме. Ако трябва да се сменя името, трябва да направим референдум. Ако направим референдум, аз ще гласувам против.
Божидар Димитров: Така, и е ясно как ще завърши референдумът. Добре, нека да чуем друг зрител.
Зрител-3: Здравейте, господин Димитров. Обаждам се от Хисаря, приветствам вашето предаване и благодаря, че тази телевизия ви е отпуснала един час, а не националната телевизия, в която има място за много други неща, включително и за новините на турски език, но не и за вашето хубаво предаване. От вашия събеседник имам автограф – от Казанлък, от представянето на книгата „Историята на 23-ти пехотен Шипченски полк”, така че подкрепям вашата теза и заставам напълно зад вас. Защото в Конституцията на Македония е записано, че държавата се грижи за всички македонци извън пределите на Македония. Това значи, че те предявяват претенции към Пиринска Македония. Изцяло подкрепям вас и вашия събеседник и ви пожелавам успех. Благодаря ви.
Красимир Узунов: Докато няма някой зрител, да кажем все пак за албанците.
Божидар Димитров: И за Тиквешкото въстание.
Красимир Узунов: За албанците да кажем първо, защото това е, което предстои да се случва.
Божидар Димитров: И това е истинската опасност за Македония, а не България.
Красимир Узунов: Тиквешкото, Охридското въстание, участието на т. нар. „македонски” чети по време на Междусъюзническата война тогава, когато Втора тракийска дивизия превзема Криволак и унищожават две сръбски дивизии до крак.
Божидар Димитров: Те затова се вдигат горките, защото мислят, че идваме на помощ.
Красимир Узунов: Македонските чети действат и пленяват цели дружини, които капитулират.
Божидар Димитров: Има един цял сръбски полк, мисля пленен.
Красимир Узунов: Дружина от 600 човека и те са пленени от Чаулев. Чаулев е арестуван, когато вдига българското знаме в Охрид на 10 ноември 1912 година. И те го вкарват в затвора и цялото население отива отпред.
Това, което става в момента в Македония – албанците имат тезата: „Борим се за територия от Куманово до Струга”. Включая левия бряг на Вардар, община Чаир, където се сменят имената на училищата – днес се казва „Яне Сандански”, утре се казва „Яшар бег”. Това, което липсва на албанците, е Кичево. В момента са се опитали да направят една коалиция, която приветстват всички в Македония. Примерно Деспотовски, който досега беше кмет на Кичево, казва – аз водя с 4500 гласа. Интересно е, че от 104 секции в община Кичево на 104 председатели са етнически албанци. Вчера имаше заключителен митинг на Демократичния съюз за интеграция на бившия партизански командир Али Ахмети в Кичево, който казва: Македонците неоснователно се плашат от това кметът да им бъде албанец. Досегашният кмет на малката община Осломей – Фатмир Дехари, ще бъде един добър кмет.
Божидар Димитров: Той ли се е снимал с автомат?
Красимир Узунов: Не, говорим за военния министър. Военният министър беше партизански командир по време на гражданската война 2001 година.
Реално коалицията, която беше между Бранко Цървенковски и между Демократичния съюз за интеграция, се казваше „Guns N’ Roses”, в която розите – на социалистите, оръжието – на албанските бивши партизански командири. Това няма да се отрази на здравината на коалицията, защото албанците трябва да имат представител във властта в момента, независимо как ще свършат изборите. Колкото и да са напъните на Кочовски да стане кмет на Струга, внушаващото и преобладаващото, смазващото предимство на етническото население, на етническите албанци в община Струга. Има едно село Мислешево (има едни стари войводи от него, но това е друга тема), където поискаха да сложат – ярбол, което означава пилон, кол, на който да сложат знаме, високо 25 метра. След като албанците им сложиха 100-метрово знаме в Струга. Местната власт в Струга, която е албанска, не разреши на кметството, което е на македонци, да поставят пилон. Те после поискаха разрешение от държавата.
Божидар Димитров: Имаме зрител, нека да го чуем. Добър ден.
Зрител-4: Добър ден, господин Димитров. Винаги говорите, обаче, извинявайте – в Македония толкова мюсюлмани има, в България толкоз мюсюлмани има… Това ви е позицията, ей това е.
Божидар Димитров: И в България, и в Македония мюсюлманството се проповядва на т.нар. „битово” равнище. Като изключим този пробив между ромите в Пазарджик и малко в Родопите и то пак българо-мохамедански райони, фундаментализмът отсъства, уахабитството и всички онези крайни течения както в България, така и в Македония. Опитват се като по-слаба държава, да, но като цяло албанците според мен са дълбоко невярващи хора.
Красимир Узунов:Те по принцип са имали проблеми с радикалния ислям през годините. Но след войната 2001 година, след опожаряване на Арачиново, военните действия, влизането на арабските фондации, в момента ръководството на ислямската общност в Македония е на уахабитите. Ислямският институт, който беше открит в Албания, той е с разрешение на държавата.
Божидар Димитров: Добре, но имаме зрител.
Зрител-5: Извинете, че пак се обаждам, във връзка с името на Македония. Македония, не позволявайки на Гърция да присвои и монополизира името „Македония”, защитава българските национални интереси.
Божидар Димитров: Да не ви обидя, не казах, че думата „присвои” е неправилна, в случая. Сега, името си е на Гърция. Така, както името България е име, което ние не можем да дадем, не можем да дадем името Добруджа. Не можем дори Тракия, тъй като по-голяма част от древна Тракия е на територията на България.
Зрител-5: Исках само да ви кажа, че присвоявайки и монополиризирайки името Македония, Гърция присвоява македонския въпрос като гръцки въпрос. Македонският въпрос е въпросът за българите в Македония. Македонските песни са българските песни от Македония, не са гръцки песни.
Божидар Димитров: Не го присвоява, тя се бори само за името.
Зрител-5: Македонски думи, македонските четници, това са български четници от Македония. Македонците са българите от Македония. Благодаря ви.
Красимир Узунов: Да, но никога не може да говорим, че Македония защитава български национален интерес, спорейки за името.
Божидар Димитров: Това са три антични области – Тракия, Мизия и Македония.
Красимир Узунов: И античната Македония е към Одрин.
Божидар Димитров: Точно, средновековната.
Красимир Узунов: И тук виждам много голямо влияние на левия евродепутат Вигенин.
Божидар Димитров: Какво да правим сега, случва се. Наистина въпросът трябва да се разглежда спокойно, без да се обиждаме. Името Македония не е точно българско. И ние може би неправилно, навремето, сме го нарекли Македонски въпрос. Това е българският въпрос в Македония. Това би трябвало да бъде истинското име. В Македония, исторически, та чак до 1944 година, ние сме се сблъсквали с Гърция, с Албания. С албанците, и със сърби, никога не сме се сбърквали с македонци. И неслучайно, когато искаха да ни обявяват за фашисти, чрез този филм за 11-те хиляди евреи от Македония, именно за тях говорим – за Холокост, и дори са направили Музей на Холокоста. Защо няма Музей на Холокоста над македонците? Ако е имало македонци, би трябвало ние като окупатори там, да сме избили доста македонци.
Красимир Узунов: В Македония са преследвани, включително хората, които са теглили кредити от 1941 до 1944 година, по списъците на банките. Когато сърбите влизат в Скопие в 100-хилядното Скопие. 165 хиляди, когато влизаме втори път 1941 година. Те затварят 10 български училища, средно, 2 гимназии, една девическа гимназия, една семинария, 12 печатници.
Божидар Димитров: Имаме двама зрители, нека да ги чуем.
Зрител-6: Добър ден. Господин Димитров, имам един въпрос към вас. Значи, аз съм от провинцията, с интерес слушам вашето предаване. Интересуваме, ние сме една група тук, в България, може би и в съседните страни, от малцинствата, не си знам корените. Може ли да ми обясните, по-накратко, в едно ваше друго предаване, ние не сме цигани, не сме и турци, има едно поверие, че сме придошли някога от Египет с майстори да строят тук някакви неща.
Красимир Узунов: Гюптите, да.
Божидар Димитров: Да, в Македония така и ги наричат. Не ги наричат цигани, не ги наричат роми, а ги наричат гюпти, египтяни. Да, има нещо вярно, но това ще стане в друго предаване за малцинствата в България, за техния произход. Да чуем друг зрител. Добър ден.
Петър Тодоров: Петър Тодоров се казвам. От София се обаждам. Във връзка с това, което говорите с вашия събеседник, първо искам да кажа относно това, което казахте по-рано в предаването за 100-те хиляди македонци, които са взели българско гражданство, трябва да ви кажа, че доста хора от тях го взимат просто, ей така. Даже имаше един фрапиращ случай, в който един македонски национал си взе българско гражданство, само за да може да го картотекират във Висшата лига на Англия.
Божидар Димитров: Не, ако говорите за Дарко Тасевски, мисля че не сте прав. Той се хвалеше, че дядо му е участвал в Балканската война.
Петър Тодоров: Не, говорим за действащ футболист, който, тъй като беше с македонско гражданство, нямаше как да получи картотека, работна карта във Великобритания и се наложи да използва българското си гражданство по този въпрос. Другото, което искам да кажа относно Македония. Според мен, аз винаги съм казвал, това е една държава, която няма бъдеще за мен, тъй като само погледнем, на запад граници с Албания, а от север с новообразуваната държава Косово. Знаем какви са отношенията им с гърците. Много хубаво казахте за тези неща, които в момента се случват в Македония, аз ходя няколко пъти. Албанците там изключително настъпват. Много добре се изразихте, метафорично като пожар и постепенно завладяват почти цялата.
Божидар Димитров: Добре, но ще зададете ли въпрос на мен или на госта, защото времето е ограничено, а много други хора искат…
Петър Тодоров: Да. Това само исках да кажа. Благодаря много. Нямам въпроси и слушам предаването.
Красимир Узунов: Две неща искаше да каже. Македонската теза за гюптите. Това били ковачите…
Божидар Димитров: За това ще направим, отделно предаване.
Красимир Узунов: Не, това били ковачите на конете на Александър Македонски, както се върнали древните македонци, така дошли и гюптите.
Божидар Димитров: Да, но знаете ли един зрител, не толкова кротък, пак ром какво ми каза, че има и друга версия и поради това те имат пълни права. Казва – вие нали сте били на коне като сте дошли тук с Аспарух?
Красимир Узунов: И ковачи.
Божидар Димитров: И аз казах – да, на коне сме били. А кой се е занимавал с мръсната работа, да подковава конете на прабългарите – ние, ромите. Ние сме дошли, и сме съдействали за победите на българската конна войска. И между другото нищо чудно да има нещо вярно.
Красимир Узунов: В 1990 година на първите избори в Македония имаше две цигански партии. Едната се казваше Партия за цялостна еманципация на ромите и втората партия беше Сдружение на египтяните в Македония. Като разбрах, че няма българи, но има египтяни, отидох в Битоля и намерих регистрацията им в циганската махала. Лидерът на партията каза, че е лъскал ботушите на офицерите през 1941 година, защото бил малко ваксаджийче.
Божидар Димитров: Ще направим, г-н Узунов отделно предаване. Нека да чуем другите двама зрители, те ще ни чакат.
Зрител-7: Добър ден. Аз се поколебах дали да се включа във вашето предаване, защото въпросът ми не е съвсем с това, което разисквате.
Божидар Димитров: Нищо, няма значение. Така ще дадете идеи за тези за предаване, например.
Зрител-7: Доколкото се разглеждат и албанците, бих искал да вмъкна следното: в първите дни след нападението на НАТО над Югославия бягащите от Косово албанци, в посока на Албания. Тогава Елена Йончева направи филм и тази информация, която си позволявам да ви сервирам, е от тогавашния филм на Елена Йончева – бягащи от Косово албанци в посока към Албания, са гледали на коренното албанско население като на хора втора ръка. Защото в косовските албански села в имало ток и вода, а в албанските села, в самата Албания – няма ток и вода.
Красимир Узунов: Не, не е вярно това. Нещо сте гледали без да сте разбрали.
Божидар Димитров: Ще ви отговорим, но може би пак в друго предаване, трябва да се прави за албанците и тяхната роля в българската историческа съдба. Добър ден. Извинявайте, че чакахте толкова.
Зрител-8: Имам следния въпрос – откъде Македония черпи своите финанси, за да може да си позволи тази политика? Те май с всички са се скарали?
Божидар Димитров: Откъде черпи финанси? Откъде Македония черпи финанси?
Красимир Узунов: Има проблем с плащането на външния дълг. Става въпрос за икономика на една държава, която има 2,125 милиона население, по статистика, от които според мен 880 хиляди са етнически албанци. Голяма част от бюджета си Македония харчи за така наречената македонска диаспора, за поддържането на македонските църкви, Матицата македонска и, естествено, за финансиране на филми и паметници. За „2014 година” това, което беше казал Любчо Георгиевски е, че сигурно ще свършат топилните за част от тези паметници, които са нацвъкани навсякъде в Скопие. По принцип Македония е в много тежко икономическо състояние. Тя наистина има проблем с обслужването на външния си дълг. Паралелно с това, тя не строи пътища, тя строи паметници. Сега в момента се правят опити за фалит на едни големи строителни фирми, които да ги вземат пак хора от кръга на Груевски, за да могат да усвоят парите от предприсъединителни програми по пътищата.
Пак да кажем две приказки за албанците – албанците настояват за равномерно развитие на двата района – западен и източен. Македония върви от 1990 година по един път – кантонизиране, федерализиране и последващо разделяне. Кантонизирането става факт след Гражданската война 2001 година – западен кантон, където няма наши роднини, и източен кантон, където албанците са малцинство. Вестник „Коха” пише така: само в 18 общини в Македония няма албанци. И това са такива общини като Крива паланка, като Каменица.
Божидар Димитров: Имаме само две минути до края, вие не сте показали книгата на зрителите.
Красимир Узунов: Ето я книгата. Книгата е с проф. Генчо Начев, който е внук на поручик Генчо Хаджигенчев, адютант на Четвърта дружина, 23-ти Пехотен шипченски полк.
Божидар Димитров: С цветни снимки, с всичко останало.
Красимир Узунов: И да поправим една историческа несправедливост от предишните предавания. Героите на Балканската война участват успешно в Първата световна война.
Божидар Димитров: Да, наистина и аз се учудих, когато един полковник историк тук, Станчо Станчев каза…
Красимир Узунов: Полковник не е звание, то е диагноза.
Божидар Димитров: … че почти никой генерал не е участвал. Аз, казано честно, не бях подготвен.
Красимир Узунов: Командващите дивизии стават командващи армиите. Командирите на полковете стават командири на дивизии. Златарев, командир на 29-ти Ямболки полк, после командир на 11-та пехотна дивизия. Генерал Стефан Тошев командва Първа софийска дивизия, после командва Трета армия в Добруджа. Генерал Георги Тодоров, роден в Болград, Бесарабия, командва Седма рилска дивизия, после командва Втора армия по бреговете на Струма. История отвсякъде. Приемственост.
Loading ...
