Богоявление показва трите изяви на българския народ, според патриарх Неофит

Студеният ден явно изплаши политическия елит на страната, тъй като много малка част от него се събра в столицата за традиционния Богоявленски водосвет на бойните ни знамена светини.

Без премиера, без лидери на партиите започна водосветът, малко бяха и софиянци, дошли пред паметника на Незнайния войн.

На линия все пак бе президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Росен Плевнелиев, който взе участие в ритуала пред пл. „Свети Александър Невски“ в столицата. По традиция държавният глава прие почетния строй на представителните части на Българската армия и положи венец пред Паметника на Незнайния воин.

Председателят на 43 НС Цецка Цачева, както и няколко народни представители също присъстваха на традиционния Богоявленски водосвет на бойните знамена на Българската армия. Военният министър Николай Ненчев и заместникът му Орхан Исмаилов също дойдоха. Събитието уважи и президентът Петър Стоянов. Камбанен звън от храм паметник „Св. Александър Невски“ даде старт на официалната част.

Молитва към Господ Бог отправи патриарх Неофит. Разпъни в сърцата ни любов към нашия мил народ, помоли той. Благослови народа ни да пребъде в мир, слава и щастие, да процъфтява в него християнската вяра и закон, допълни още главата на Българската православна църква.

Нека твоят мир и съгласие царуват помежду ни, пожела още патриарх Неофит. Запази ни от взаимни раздори, несъгласие и размирици, да бъдем единни и силни, поиска още българският патриарх.

С богоявленското освещаване на знамената, по думите му, се свързват „трите изяви на българския народ“ – неговата духовна упора православната църква, сигурността му в лицето на армията и държавността в лицето на законно избраната власт. Нека в този тържествен и празничен ден, всички ние заедно въздигнем сърцата си нагоре, в гореща молитва към всеподателя Бога, призова патриарх Неофит, искайки единомислие и предаване на идните поколения заветите на нашите предци.

За първи път водосвет на знамената е отслужен по времето на цар Симеон I преди битката при Ахелой през 917 година. До падането на България под османско владичество преди всяка битка, която води българската войска, се извършва водосвет. След Освобождението тази традиция е възстановена от първия военен министър на Княжество България Пьотр Дмитриевич Паренсов и продължава до 1946 година.

След демократичните промени у нас ритуалът Водосвет на бойните знамена и флагове е възстановен през 1993 година. Оттогава всяка година на 6 януари – Богоявление, във всички гарнизони в страната, най-висшият йерарх на Българската православна църква в епархията, след прочитане на молитвата „За успех на народа“, ръси със светена вода за здраве и успехи представителни части на Българската армия и нейните бойни знамена.