Богомил Манчев е емблематична фигура в българския едър бизнес и енергетиката. Роден е в София през 1957 г. През 1985 г. се дипломира като магистър в катедра „Топло- и ядрена енергетика“ на Енергомашиностроителния факултет на Техническия университет – София. След дипломирането си постъпва на работа в оперативното звено на „АЕЦ Козлодуй“. От 1988 до 1992 г. работи като научен сътрудник в БАН. До 2002 г. е управител на „Риск инженеринг“. След преобразуването му в акционерно дружество Манчев заема поста изпълнителен директор. В същото време е и председател на Българския атомен форум „Булатом“. Потърсихме Богомил Манчев във връзка с рестарта на АЕЦ „Белене“, американския инвеститор, който поиска проекта, и бъдещето на централата. Самият Манчев пък чрез „Риск инженеринг“ е подизпълнител на „Белене“.

Г-н Манчев, проектът АЕЦ „Белене“ беше прекратен скоро. Изненадващо ли е това, че сега той е на път да бъде възобновен?

Няма нищо изненадващо. Аз казах отдавна, че извън това, което се случва около проекта, той си остава търговски продукт. Един продукт, когато е смислен, за него винаги ще има интерес и ще бъде реализиран. В полза на държавата е това да се случи. Ние се намираме точно в тази фаза – появил се е някой, който известно време е разсъждавал върху проекта, търсел е реализации, недостатъци, възможности и след това е преценил, че той може да инвестира в него. След като държавата се е отказала от проекта, инвеститорът е изявил желание да го купи. Първата стъпка вече беше направена. Представители на американския консорциум се появиха пред българската общност, казаха кои са и какви са им намеренията. Основният акционер в консорциума е инвестиционният фонд „Куантум груп“. Всъщност това е финансовият инвеститор. Този фонд създава проектната компания „Глобал пауър консорциум“, в която ще участват и други компании, които ще изградят „Белене“. „Куантум груп“ е създаден през 2004 г., със седалище в Ню Йорк. Това е един от най-големите инвестиционни фондове в Америка с 40 млрд. долара инвестиции за 2011 г.

Според лидера на ДСБ Иван Костов инвеститорът е съмнителен и водените в момента преговори са преговори с НЛО.

Г-н Костов е малко черно човече, паднало от Марс. Инвеститорът не е съмнителен, тук говорим за голяма стабилна компания, която поема конкретни ангажименти. Няма нормален човек на Земята, който ще се захване с такъв голям и скъп проект, ако не е сигурен, че той има бъдеще. Така че е време да се спре с манипулациите.

Компанията чисто американска ли е?

Компанията е 100% американска. Капиталите са американски и собствениците са американци. Разбира се, нашата държава има опция да остане с дял в проекта, стига да поиска това. Но мажоритарният собственик ще са американците. Те казаха открито: „Дошли сме да купим проекта. Ако държавата иска, може да има дял в него.“ Важното е, че всички въпроси, които касаеха лицензирането, са решени. Няма нито един останал въпрос. Интересът на американците е повече от ясен. Казвал съм  многократно, че проектът има своята икономическа целесъобразност. Защо не е направен досега, е въпрос към други хора, не към мен.

Какво точно ще направи този консорциум?

Консорциумът прави всичко от начало до край – купува и реализира изцяло проекта. Инвеститорът купува проектната компания с нейните активи и пасиви, подготвя изграждането и започва реализация, като трябва да покрие всичките изисквания.

Американците ще платят на Русия направеното оборудване. Това означава ли, че искът от страна на Москва към България ще бъде отменен?

Това е една от целите. При първите разговори стана ясно, че ако българската страна се съгласи консорциумът да реализира този проект, той е готов да реши с „Атомстройекспорт“ всички арбитражни въпроси.

По какъв начин вашата фирма „Риск инженеринг“ ще участва в проекта „Белене“?

Ние оставаме подизпълнител. Фирмата ще е архитект-инженер към американската компания. Работата ни е да осъществяваме контрол на техническата част на проекта и да следим за грешки и неизправности.

Последната обявена цена на „Белене“ беше 10 млрд. евро. Такава ли цена ще платят американците?

Сумата от 10 млрд. евро не е вярна, но това е друга тема. За нас няма никакво значение те колко ще платят.

Ако проектът е изцяло частен, как ще се регулират цените на тока? Няма ли опасност от прекомерно поскъпване?

Цената на тока не бива да ни притеснява. Американците няма да сключат с държавата договор за изкупуване на енергията. Тоест произведеното ще бъде пуснато на свободния пазар – той може да е много скъп, може да е много евтин, това е риск. Как ще реализира произведената енергия, си остава проблем на консорциума. Но това не е нещо ново. Никога по проекта „Белене“ не е имало условие НЕК да изкупува енергията. Така че пак казвам, рискът си остава за инвеститора. Хубавото е, че вече има някой, който иска да поеме този риск. В крайна сметка държавата също може да си остави дял, това тя трябва да реши.

В настоящата ситуация има ли нужда от референдум за „Белене“, който бе поискан от БСП?

Не виждам смисъл от референдум. Такъв не е нужен, при положение че проблемите са решени. Трябва да се знае, че инвеститорът ще поеме разходите, които НЕК е направила до момента по „Белене“. Тоест държавните разходи по проекта излизат на нула, все едно никога не са правени. Единственото, което американците не са длъжни да плащат, е поддържането на площадката на централата през цялото това време. Те нямат отношение по този въпрос. Държавните разходи ще бъдат покрити, искът от Русия ще бъде прекратен и кредитното и финансовото състояние на проекта ще бъдат блестящи. Това е резултатът, който ще се получи. Държавата ще има на територията си нова атомна централа. На място ще работят 11 000 души, а в целия процес ще бъдат заети 50 000 души. 2 млрд. евро ще спечелят български компании за изработка на цимент, стомана, храна, облекла и др. Освен това държавата ще си получава преките данъци от компанията.

Това, че започва „Белене“, ще попречи ли на реализацията на 7-ми блок на „Козлодуй“?

Те са два различни проекта и не бива да се противопоставят. Докато „Белене“ беше спрян, идеята за 7-ми блок беше много добра. Сега имаме големия шанс и двата проекта да станат – единият – държавен, другият – частен. Ако се стигне до обява и избор на технология и инвеститор, проектът за нов блок на сегашната централа има право да съществува. Проблемът е обаче, че предстои да се извърви много дълъг период от време, за да се реализира този проект. Всичките лицензи, трябва да има ОВОС, трябва да има публични защити у нас и в Румъния. Докато минат всички тези неща и се обяви международен търг за избор първо на инвеститор и после на технология. Целият процес до стартиране на новия блок ще отнеме около 15 години. Това означава, че той може да тръгне едва през 2027 г.