И В НЕСЕБЪР ПАМЕТНИЦИТЕ СЕ ВЪЗПРИЕМАТ ПО ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН НАЧИН
Билбордът с лика на Тодор Живков в Несебър претърпя още една атака
Първото посегателство бе ден след 7 септември 2011,когато билборд с лика на Тодор Живков за първи път се появи в Несебър по инициатива и със средства на Дочо Дочев.Както се вижда на снимката билбордът е по случай 100-годишнината на Живков.
На 8 септември образа на Живков осъмна,зацапан с боя от саморъчно направена мастилена бомба.Щетите изглеждаха непоправими,но с усилията на Дочев и негови приятели,билбордът се появи отново чисто нов,а извършителят на атаката така и си остана неизвестен.
Година по-късно билбордът бе преместен по-близо до Несебър с нов надпис: «Тодор Живков – дългогодишен ръководител на МАЙКА БЪЛГАРИЯ».
Според ининициатора,отново осигурил си сам средствата за билборда,Живков е историческа личност и като такав ще остане в паметта на българския народ.И повечето хора ще си спомнят с добро за живота си по време на неговото управление.
В навечерието на 101-годишнина на Живков обаче новият билборд бе сполетян от съдбата на предшественника си,само че този път боята на мастилената бомба бе бяла.
Ако това бе паметник,държавна или общинска собственост,след публикациите в медиите,специализираните органи можеха да се самосезират и да започнат предварително производство за хулиганство срещу неизвестен извършител,но както при първия път,така и при повторното посегателство върху билборда, събитието предизвика отзвук предимно като коментари в Интернет форумите.
Коментарите бяха поляризирани,една част от тях отразяваха уважение и преклонение към монтиралия билборда и изобразеното на него,друга част-отричаща стореното.
Наистина в случая става въпрос на гледни точки,но и на граждански позиции.Защотото докато Дочев открито е заявил своята позиция и вложил средства да я изрази,опонентите му предпочитат тъмната част на денонощието и алибито на анонимността в интернет.
Случайни свидетели на втората бояджийска атака информираха,че извършителят й е местен гражданин,активист на БКП преди 1989,пробоядисал се в синия цвят на демокрацията след това,който и понастоящем не можел да понася образа на Тодор Живков.Реактивността на все още неустановения бомбаджия-бояджия може да е провокирана и от циркулиращия из интернет пространството клип със заглавие: “Тато пак намига на Бойко”.
Реалността е въпрос на гледна точка.Очевидно е,паметниците,доколкото един билборд може да се квалифицира като такав,се възприемат по повече от един начин.Но историята,а Живков е историческа личност,няма как да се изтрие с гумичка и не може да се заличи с мастилена бомба.
Но и варварите,вандалите и лумпените няма да изчезнат.В страната ни те ще хвърлят мастилени бомби и камъни по билбордове,ще чупят паметни плочи или ще режат паметници на видни възрожденци за скрап,на друго място,недоволни и засегнати от някаква филмова продукция,ще се саморазправят с тези,които са набедили за виновни.
Loading ...
