Д-р Георги Чалдъков
Прякорите им Джими и Били дойдоха по-късно, в гимназията – от гураджийството, което означава да ходиш (на жаргон – „гураш“) край пристанището, да знаеш немски (за английския не се чуваше през тези години), да купуваш от чуждестранните моряци „Кент“, „ПалМал“ и „Марлборо“ и след това да ги продаваш. Правенето на чейндж за долари беше също част от приключенията. Гураджиите и чейнджмените обаче бяха преследвани от милиционерите и други подобни служители на властта – считаха ги за врагове на народа. Така през 1960 г. съучениците ми Джими и Били бяха прибрани за една година в концлагера край Ловеч, за благозвучие наричан „трудово-възпитателно общежитие” – каква ужасна реторика! През ранните 60-те на миналия век като студенти се връщахме във ваканция в Бургас и често сядахме в кафенето „Малина“ в центъра на града – там тихо, с няколко думи Джими и Били разказваха как пред очите им са убити много хора.
На 5 април 2012 г. се навършват 50 години от официалното закриване на концлагера в Ловеч, открит през 1959 г. Преди това през декември 1944 г. със закон се правят трудово-възпитателни общежития за противниците на комунистически режим в България. През април 1949 г. на островите край село Белене е открит най-големия концлагер, където в продължение на 10 години са били затваряни, изтезавани и убивани хиляди българи.
„Браво за Белене!” – казала тези дни Хилъри Клинтън на българския министър на външните работи. Но тази похвална реплика се отнасяла не за концлагерите, а за атомната електрическа централа „Белене”, която с решение на Министерския съвет, одобрено от Народното събрание, прекрати емрбионалното си съществуване.
И президентът на България, забравяйки здравето и образованието, каза, че няма да се измори да повтаря, че наш приоритетeн „тренд” (вместо „насока”) е енергийната ефективност (интересно, „по-голяма от магистралите” – каза той). Лингвистични анализи подтвърдиха, че в честотния речник на всички български медии и на политиците на първите места тези дни са думите „енергетика”, „диверсификация” (вместо „разнообразие”) и „Белене”.
Защо всичко това ми напомни за римското правило Dura necessitas (жестока необходимост)? И какво ще стане с Белене – утре?
Loading ...
