След ударното усвояване на европейски пари през изминалата 2015 г. заради края на стария програмен период, новата 2016 г. е не по-малко ключова за европейските фондове за България. Еврофондовете са „допингът“ на българската икономика, като за изминалия 7-годишен период са допринесли за 10% ръст на брутния ни вътрешен продукт.

Макар 2016 г. да е третата от новия програмен период, тя е последната, в която страната ни трябва да изпълни т.нар. предварителни условия, залегнали в Споразумението за партньорство с ЕС 2014-2020 г. Те са свързани с провеждането на реформи в определени сектори, които трябва да бъдат завършени през 2016 г. В противен случай от 2017 г. Брюксел ще спре европейското финансиране в секторите, в които не са изпълнени.

Неизпълнените условия

Към момента България не е изпълнила девет предварителни условия. Те са в секторите обществени поръчки и статистика, които засягат всички програми. Останалите са секторни – здравеопазване, иновации, бедствия, води, хидромелиорации, транспорт и морско дело и рибарство. Това става ясно от отговора на правителството до Mediapool.

Първостепенната задача е провеждането на реформата във водния сектор, както и управлението на риска при бедствия, коментира вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев. С особено внимание Брюксел следи и обществените поръчки, допълни той.

Решаването на проблема с обществените поръчки е ключов, след като през миналия програмен период страната ни получи звучен шамар от ЕК заради редица нагласени търгове с дискриминационни условия. Това доведе до спиране на парите по две програми – „Околна среда“ и „Регионално развитие“, които са основните за изграждане на инфраструктурата в населените места.

Проблемът с харченето на европейските пари не е само български, а е общ за целия ЕС. По тази причина бяха приети нови правила по отношение на обществените поръчки. Те трябваше да бъдат приложени от националните власти до пролетта на 2015 г. България вече е в закъснение, като законопроектът, изготвен от правителството, отлежава в Народното събрание. Съгласно план графика той трябваше вече да е одобрен и да е влязъл в сила от 1 януари 2016 г., но това не се случи. Сега новият срок е това да стане най-късно до пролетта.

От секторните неизпълнени предварителни условия най-голям изглежда проблемът с водната и здравната реформа, макар Дончев да е оптимист по отношение на здравеопазването.

Водната реформа се прави от 2007 г., но само на думи. Препъникамък се оказа окрупняването на сектора, заради съпротивата на местните власти.

През лятото на 2015 г. премиерът Бойко Борисов предупреди кметовете, че водната реформа ще се стане. „Имаме редкият шанс с европейски пари да направим това, което Живков не направи при социализма, всичко това ние сме го реформирали и продължава с пълна сила. Моля, общините да ме чуят добре, че това ще се случи – дали с вас или без вас. То е за здравето на хората“, каза Борисов на кметове и даде срок да се случи до септември.

Към момента единствено в областите Смолян и Русе е факт, а за още четири предстои подписването на договорите между водните асоциации и местното ВиК. Няма проблеми в 16 области, но за други 13 това не е така, сочат данните на регионалното министерство.

Другият въпрос, по който се очаква да има недоволство сред населението, е въвеждането на двойна тарифа за плащането на водата – една цена за определено количество вода на домакинство и по-висока над този праг.

Трябва да бъдат направени и промени в регулаторната рамка на отрасъла и обособяването на независим воден регулатор, който да не е част от енергийния, както е в момента.

Доста работа има и по картографирането на рисковете от бедствия – пожари и наводнения. Този процес се забави заради сключването на договорите от Басейнова дирекция „Дунавски регион“.

Другият горещ сектор е здравеопазването. Дълго отлаганата реформа в сектора започна при второто правителство на ГЕРБ, като сега остава да бъде изготвена Националната здравна карта, която трябва да определи колко болници са ни нужни. Здравният министър Петър Москов обеща това да се случи до април. Отворен обаче остава въпросът с въвеждането на електронната здравна карта, за която още няма яснота какво ще представлява. В същото време това трябваше да се случи до края на миналата година, съгласно плана за действие.

Въпреки че правителството прие Иновационната стратегия за интелигентна специализация до 2020 г., сега предстои да бъдат правени актуализации на редица документи свързани с научните изследвания.

До септември трябва да е готова и интегрираната транспортна стратегия, която да даде отговор за стратегическите обекти, които ще бъдат реализирани, с какви пари и от къде до 2020 г.

Към настоящия момент няма основание да се смята, че към декември 2016 г. ще има неизпълнени предварителни условия, каза Томислав Дончев. Той обясни, че напредъкът по изпълнението се докладва най-малко веднъж на три месеца на оперативно заседание на правителството, като има и редовна комуникация със службите на Европейската комисия.

Дали правителството ще успее да доведе до успешен финал започнатите реформи предстои да видим.

Съгласно правилата през 2017 г. всяка държава членка ще докладва в Европейската комисия как е изпълнила поетите ангажименти по Споразумението за партньорство. Брюксел прави преглед и ако установи неизпълнение на поети ангажименти може да спре парите за този сектор.

Ненаучените уроци

Засега се вижда, че България не си е научила урока от изминалия програмен период. Както през първия, така и през втория  изпълнението на програмите закъснява. Според представители на ЕК към края на октомври в подобно положение са били голяма част от страните.

Равносметката към момента е, че в началото на третата от общо седем години България е успяла да усвои едва около 20 млн. лева от ресурс от 15 млрд. лева по оперативните програми. Това се случва въпреки изключително амбициозните планове на управляващите органи на оперативните програми, които в началото на 2015 г. обещаваха разплащане на 1 млрд. лева от новия програмен период.

Основната причина е насочването на усилията по успешното приключване на стария програмен период, където беше постигнато над 95% усвояване на средствата, при предвиждания от около 80%, отбеляза премиерът Борисов.

Другата е в късното одобрение на програмите „Околна среда“ и „Регионално развитие“, което е забавило договарянето и разплащанията по тях.

Частично изпълнение обаче има на плана за договаряне на средства като към момента са отворени процедури за 7.5 млрд. лева.

Първите платени 20 млн. лева са по оперативна програма „Човешки ресурси“, която приключи стария период с 99% усвояване на средствата.

По програма „Транспорт“ е сключен договора за строителството на магистрала „Струма“, като предстои плащането на аванс по него.

По програма „Региони в растеж“ вече са договорени 78 млн. лв., се казва в отговора от кабинета на вицепремиера Дончев до Mediapool.

В него е посочено, че целта за 2016 г. е да бъдат разплатени над 3.4 млрд. лева от еврофондовете, като 2.9 млрд. лева от тях са по оперативните програми.

_______________

Този документ е  създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.