Снимка: ЕПА/БГНЕС

Последното нещо, с което Европейският съюз искаше да се занимава, беше вълна от бежанци. Кризата в еврозоната, борбата с Русия заради Украйна и решението на Великобритания да свика референдум за своето членство бяха достатъчни предизвикателства. Сега идва криза, която е колкото тревожна, толкова и трудна за овладяване. ЕС обаче не може да избира с какво да се занимава. Той трябва да се занимава с това, което е пред него.

Отчаяните човешки същества, които пристигат на европейските брегове, пораждат огромни морални, политически и практически трудности. Но трябва да се намери начин как те да бъдат уредени, без да се жертват ценностите, върху които е изградена съвременна Европа.

Когато решава как да действа, ЕС трябва да прави разграничение между бежанци и имигранти. Страните имат правни и морални задължения към бежанците. Те нямат такива задължения към други имигранти. Съчувствието към отчаяните хора трябва да се разграничава от хладнокръвната преценка на предимствата и недостатъците на имиграцията.

Може да бъде полезно да се твърди, че бежанците могат да донесат икономически изгоди на приемащата страна. В много случаи няма съмнение, че заможните хора, които толкова много искат да влязат, ще направят именно това. Но това не е причината, поради която те би трябвало да бъдат приети.

Все пак ще е трудно да бъдат убедени хората да приемат това разграничение, защото бройката става голяма. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Европа ще приеме до 1 милион кандидати за убежище тази година, което е безпрецедентна бройка. На между 350 000 и 450 000 от тях вероятно ще бъде даден бежански статут.

В сравнение с предишни кризи хората от съседни на ЕС страни са по-малко (войната в бивша Югославия беше причина за рязко нарастване на кандидатите за убежище в началото на 1990-те години), а тези от по-далеч са повече.

Произходът на пристигащите е разнообразен: през първата половина на 2015 г. сирийците, афганистанците, иракчаните и еритрейците съставляваха 39 процента от всички кандидати за убежище.

Броят на приетите кандидати за убежище тази година все пак вероятно ще съставлява само 0.1 процент от населението на ЕС, което едва ли е непосилна бройка. Броят на хората, които достигат ЕС, е също така малък в сравнение с общия брой на бежанците.

Принудително разселените хора в света наброяваха 59.5 милиона в края на миналата година. Освен това близо две трети от разселените хора остават в границите на собствените си страни, а 86 процента от всички бежанци са в развиващи се страни. Турция е приела 1.7 милиона, Ливан – 1,3 милиона, а Йордания – 1 милион. Задачата, пред която е изправен ЕС, е сравнително незначителна, като се има предвид големината и благосъстоянието му.

Това не значи, че предизвикателствата трябва да се омаловажават. Като се има предвид нестабилността в Близкия изток и Африка, броят на истинските бежанци вероятно ще нарасне. Освен това изглежда, че ЕС губи контрол върху границите си. Следователно със сигурност ще пристигнат още много бежанци, както и мнозина, които нямат толкова основателна причина да искат подобен статут.

И така, какъв би трябвало да бъде отговорът на европейците и техните съюзници, в частност САЩ?

В краткосрочен план е необходимо да бъде уредено положението на пристигащите хора. Германия казва, че очаква да приеме тази година 800 000 кандидати за убежище, или 1 процент от населението – това е най-голямата бройка, отчитана някога в член на ОИСР. Но решението й да направи това предизвиква огромно напрежение в ЕС.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предлага бежанците да бъдат поделени между държавите членки. Министрите от ЕС наистина гласуваха във вторник за разпределяне на 120 000 човека на континента през следващите две години. Но между членките има големи различия, що се отнася до истинската им готовност да приемат бежанци. Във всеки случай, щом влязат в свободната от граничен контрол Шенгенска зона, хората не могат да бъдат задължени да стоят на едно място. Те ще се придвижват там, където очакват най-добър живот. ЕС има нужда от обща политика, поне за Шенгенската зона. Необходимо е Великобритания и САЩ също да приемат още бежанци.

Същата солидарност е нужна за още една задача: да се помогне на бежанците да се интегрират успешно. Това ще бъде трудно и скъпо. Те ще се нуждаят от помощ да научат езика и да си намерят жилища. По-богатите страни ще трябва да помогнат на не толкова заможните. От помощ ще е и съживяването на европейската икономика.

Солидарност е необходима и за да се помогне на пренатоварените страни по границите, особено Гърция и Италия. Трудно е да се види как днешната свободна от граници Европа ще бъде запазена без добре обезпечена гранична защита и имиграционно обслужване. Но за това са нужни общи политики, което е изключително трудна политическа задача.

Има нужда също така да се окаже доста по-сериозна помощ на уязвимите държави на предните линии на бежанската криза. Това важи в частност за тези, които граничат със Сирия. Особено морално бреме лежи върху страните, чиято безотговорност помогна за дестабилизиране на голяма част от Близкия изток – най-вече САЩ и Великобритания. Но Франция споделя отговорността за това, че се намеси в Либия, а после се оттегли.

Необходимо е тези страни поне да помогнат на онези, които понасят последиците от техните действия.

Сега идват две наистина трудни задачи. Първата е да се установи известна стабилност в дестабилизираните страни. За европейците най-важни са Сирия, Ирак и Либия. А също така е нужно европейците поне да се опитат да спрат контрабандата на хора при нейния източник. За това ще е необходимо съчетание от дипломация и принуда. Ако не успеят да постигнат голяма част от това, европейците ще се оставят на милостта на събитията. САЩ също трябва да играят по-ефективна роля като създатели на ред, а не на безредие, отколкото играят поне от 2001 г.

Европейците просто искат да бъдат оставени на мира. Но ЕС живее в обхванат от хаос свят. Необходимо е той да открие как да се справи, но не като се превръща в крепост, която оставя отчаяните хора да загиват пред нейните укрепления. Той се нуждае от цялостна и ефективна стратегия. Да, този път наистина трябва да стане чудо.

По БТА.