На този етап може със сигурност да се твърди, че четири партии ще са участници в следващото Народно събрание, независимо от обстоятелствата, които могат да се случат или биха се случили до края на кампанията, заяви анализаторът от Агенция „АФИС“ Стефан Георгиев.

Проучването на Агенция „Афис“ е проведено между 9 и 15 април 2013 г. по поръчка на Центъра за развитие на регионите. Обхванати са 1300 пълнолетни български граждани, подбрани случайно.

Четирите сигурни партии в следващия парламент са: ГЕРБ – 24%, БСП – 18,9%, „Атака“ – 5,4%, и ДПС с 5%.

Близко до успешното представяне са още две партии – Движение „България на гражданите“ и РЗС, но участието им в следващия парламент не е сигурно.

Не бива да се изключат и изненади от страна на две по-малки партии – ДСБ и НФСБ, въпреки че са далеч от хипотетичния успех, отбелязват от „АФИС“.

още по темата

НЦИОМ: За ГЕРБ – 23,9%, за БСП – 17,5%

118 | 6280

19.04.2013

„Алфа Рисърч“: 5,6% разлика между ГЕРБ и БСП

208 | 9742

18.04.2013

38.2% от хората смятат, че е малко вероятно изборите да доведат до стабилно правителство.

На въпрос нови избори или коалиция, ако след тези избори не може да се състави правителство, 52.4% от отговорите са за коалиция.

А ако се наложи коалиция 50.9% от гражданите предпочитат формация на протестиращите, а 69%- непартийни експерти.

В момента хората нямат избор, „чудо“ като Симеон Сакскобургготски или Бойко Борисов не се очаква, но продължава пък очакването „да дойде някой друг, само и само да не са тези“, коментира Юрий Асланов от „АФИС“.

Според него не е проблемно за хората колко ще бъдат депутатите в парламента, а преобладава неверието в институцията, че може да свърши нещо полезно.

С изключително висока подкрепа се открояват идеи, които имат радикален характер и опират до нагласи за цялостно преустройство на властта, до съотношението между властите и граждански контрол върху властта, смятат от „АФИС“. Затова голяма част от гражданите възприемат предстоящите избори като временно събитие с нетрайни резултати, надявайки се по-нататък цялостната картина да се пренареди по друг начин.

Георгиев отбеляза, че проучването не отразява скандала с подслушванията, тъй като е правено преди него.

В изследването по въпроса кой носи отговорност за тежките последици от кризата всеки пети е посочил правителството на ГЕРБ, 13% – управлението на Тройната коалиция.

По-малък процент от запитаните посочват за виновници – НДСВ, ОДС и кабинета на Иван Костов, а 52% са отговорили – всички от изброените.

Това е показателно за антисистемното говорене в периода, за призивите за подмяна на елита, за необходимостта от нови лица в политиката или обобщено казано – налице е голямо разочарование от елита, заяви Георгиев.

Засега протестите са затихнали, констатира анализаторът. На въпрос в проучването „ако се стигне до нови протести вие лично бихте ли участвали“, 49% декларират, че биха се включили лично, 15% биха ги подкрепили без лично участие, една трета или 34% не биха участвали лично, а под 1% заявават, че не биха участвали.

Скандалът с подслушванията, без това да е тествано в изследването, в много малък процент засяга масовото внимание, отговори на въпрос Юри Асланов като направи уговорката, че това негово становище е по-скоро следствие на неговия професионален инстинкт за такива ситуации. Драмата на нашия народ е, че за свобода никой не би отишъл да се жертва, за него са важни други неща и заради тях той би жертвал дори част от правата си, каза той.