Сн. БГНЕС

Асоциацията на българските археолози се обяви срещу неясните критерии, по които държавата избира кои разкопки да финансира, профанизацията на науката от близкия до властта директор на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров и предложенията на Министерството на културата за поредни промени в Закона за културното наследство. Освен това археолозите обявиха, че държавата раздава пари за разкопки по неясни критерии и хвърля огромни средства за обекти без стойност.

Председателят на асоциацията доц. д-р Тотко Стоянов и д-р Калин Димитров заявиха, че проблемните за бранша промени в закона са смяната на статута на Националния институт за недвижимо културно наследство, новите правила за функциониране на Теренния съвет и легализирането на възможност за свободни реставрационни дейности по археологически обекти.

Министерството на културата изземва функциите на археолозите

С трансформирането на института в държавно предприятие и попадането му под регулацията на Търговския закон вероятно се подготвя неговата приватизация, според археолозите от асоциацията. Освен това институтът вече няма да бъде независим експертен орган, „който би могъл да се противопостави на някои неудачни предложения“, а ще бъде пряко подчинен на министъра на културата.

Теренният съвет, който контролира експертно археологическите проучвания в България, пък вече ще се състои от 17 души, от които само седем ще бъдат археолози. Председателят и заместник-председателят му пък ще се назначават пряко от министъра, без да се изисква да са археолози или хабилитирани лица.

Според доц. Стоянов предложенията са направени изненадващо и то във време, през което археолозите са по разкопки и няма да могат да реагират. Проектозаконът е качен на сайта на МК на 9 август, а срокът за реакция е до 16 август, уточни Стоянов.

Свободна реставрация на обекти

Третата група промени, които не се приемат от археолозите, са в преходните и заключителни разпоредби, които „дават законова рамка да се легализират любимите на някои да се изграждат църкви, крепостни стени, т.н. реставрационни работи“.

„Новият текст е буквално комичен“, посочи Димитров.

От асоциацията обясниха, че идеята е да се превърне в практика това, което се случва в последно време и особено с Южната стена в Созопол.

„Няма никакви данни, че тя е била такава. Подобна практика е била известна в Европа в средата на 19-ти век, която отдавна е отречена. В настоящия закон е посочено, че в реставрационната работа трябва да е включен и проучвателят, а сега това е изключено. Сега пише само експертни лица и без да има изискване да се археолози, какви ще са те – няма да прогнозираме“, каза Калин Димитров.

Божидар Димитров и профанизацията на науката

В отговор на въпрос дали зад промените стои директорът на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров, доц. Тотко Стоянов заяви, цитиран от БГНЕС, че „нашата позиция за Божидар Димитров е ясна, не позволихме да бъдем унизени, преди 2 години да бъдем унизени“.

„Хора като него профанизираха археологията с неговите фондации и открития“, посочи Стоянов.

Той обясни, че работи от години на тракийски обект Сборяново, за който е била получена субсидия от 25 хиляди лева, други негови колеги също са получили малки суми – общо 400 хиляди лева за всички.

„А знаете, че през април за Южното Черноморие се дадоха 650 хиляди за този господин, а се очаква всеки момент да получи още 900 хиляди, така че стават над 1.5 милиона. При наши питания в МК кой и как определя тези средства ни отговарят, че средствата се определят от другаде – от къде не е ясно. Хвърлят се огромни средства за не стойностни обекти“, каза Стоянов.

„В последните години се профанизира археологията, като вампирите, например. Има ги на много места. Археология има на много места, не само на морето. Това има и морален аспект“, каза от своя страна археологът от музея в Кюстендил Дойчин Грозданов.

Калин Димитров пък заяви, че не са ходили при премиера Бойко Борисов и никога няма да го направят, защото това не е негова работа. Те ще продължат да контактуват с министерството на културата и там ще внесат възраженията си срещу проектозакона.

Главният археолог, Рашидов и парите

Финансовият министър Симеон Дянков, който бе провъзгласен за „главен археолог“ редовно обявява отпускането на милиони левове за разкопки. Изключително деен е и министърът на културата Вежди Рашидов. В последните месеци към редица археологически обекти, особено по Южното Черноморие, потекоха допълнителни средства, особено след като министърът на финансите Симеон Дянков откри красотата на обектите, спомни си младежката мечта да стане археолог и съзря потенциал за развитие на културния туризъм по Черноморието. Заради интереса си към археологията и умението да намира допълнителни бюджетни средства за разкопки Дянков бе наречен от премиера „главен археолог на републиката“.

Миналата седмица Рашидов, „главният археолог на републиката“ и Божидар Димитров обявиха отпускането на нови 910 хил. лв. в подкрепа на археологическите дейности.

325 хил. лв. бяха отпуснати за проучвания в Созопол, родния град на Божидар Димитров и любимо място за посещения на Дянков. За крепостта Акра край село Черноморец, кръстена от Божидар Димитров „Българския Помпей“, са заделени 90 000 лева.

120 000 лева получават крепостта и Минералните бани Аква Калиде (Термополис), открити отдавна, но останали дълго време неразкопани в чертите на съвременния Бургас. Именно посещението в баните подтикна Рашидов към откровения и вълнения.

За тракийската гробница край Бузовград се отпускат най-много средства – 350 хил. лв. Още 25 хил. лв. се дават за проучване на крепост във Варна.

Почти половината от 910-те хиляди лева, или 415 хил. лв. са предоставени по бюджета на Министерството на културата за НИМ, който да разпределя тези пари по проекти.