АПОПТОЗА ЗА „ОРЕШАРСКИ”
Или за политическия мазохизъм на управляващите
Д-р Георги Чалдъков
Внимавай тук добре, любомъдри читателю: да употребиш
тия знания за умна наслада и полза за себе си и за другите.
Паисий Хилендарски, „История славянобългарска“
Антонио Дамасио замени рационализма на Рене Декарт с емоционалния рационализъм – „мисля, значи съществувам“ се превърна в „ние сме чувстващи машини, които мислят“.* През 1995 г. Даниел Гоулман публикува книгата си „Емоционална интелигентност: защо тя е по-значима от IQ”.
А българските депутати, министрите и обслужващите ги журналисти и социолози продължават да считат, че емоцията и разума са несъвместими изяви на човешкото поведение. Те с ехидна лекота наричат протестиращите „интернет лумпени”, „сити с прекрасна работа и европейски заплати”, „разхождащи се”, „правещи парти”, „София не е България”. Пригласят им „Лице в лице” и други телевизионни журналисти - режисьорът Евгений Михайлов емоционално-и-разумно им каза: „Трябват промени в сегашния Изборен кодекс. Тези промени може да бъдат направени за 3-5 дни. Цял закон за ДАНС промениха за 3 дни, а сега се дърпат. Днешните събития ми напомнят много на събитията от 1990-91 година, когато пак бяхме излъгани.” „Едното лице” му отговори „стига, стига, много си емоционален” – клише, използвано от недостатъчно образовани бездушници.
Ако са прочели книгите на Дамасио и Гоулман (и моята „Човекът: мисли, чувства, приятелство”) щяха да знаят, че събития, съпроводени с емоции, се запаметяват по-трайно, отколкото събития, лишени от емоционален съпровод. Щяха да знаят и за изследванията на Дамасио с MRI на пациенти с увреждане на области на мозъка, отговорни за емоциите – тези хора губят способността да мислят разумно, не могат да вземат правилни решения. Като „пациентите” в 42-то Народно събрание и правителството „Орешарски” – те са безчувствени, бездушни, (псевдо)рационални машини, които обслужват партокрацията и криптокрацията. Отпадането** им от политическия живот е „условия без, което не може” (condicio sine qua non) да съществува демокрацията - мирно изисквано от хилядите протестиращи, представени от българския интелектуалния елит, всяка сутрин и вечер в продължение на 27 дни. А депутатите и „Орешарски”, изгубили способността да чувстват и мислят разумно, не чуват скандиранията им „оставка”, „мафия”, „червени боклуци” и продължават мазохистично да се усмихват.
На което протестиращите отгворят, че вече няма да заспиват, защото
отвъд живота и мечтите
има нешо по-важно:
събуждането. (Антонио Мачадо, „Поговорки и песни”)
____________________________________________________________
* Професор Антонио Дамасио публикува книгите си „Грешката на Декарт: емоция, мисъл и човешкият мозък“ и „В търсене на Спиноза: радост, тъга и чувстващият мозък” съответно през 1994 г и 2003 г..
** По програма, осъществявана от молекули, клетките, които не си вършат работата, умират. Това морално биологично явление се нарича програмирана клетъчна смърт – апоптоза (гръцки – отпадане, apo – от, ptosis – падане). В този контекст, депутатите и „Орешарски” отстояват своя политически живот, защото нямат програма за морал.
Loading ...
