Коледното тържество на прокуратурата на 19 декември 2007 година ще се запомни с признанието на главния прокурор Борис Велчев, че има „много неприятна новина“ – същия ден прокурорът от ВКП Ангел Дончев е арестуван за изнудване на колега. Няколко месеца по-късно около делото спря да се шуми, а четири години по-късно съдия Алексей Трифонов от Софийския градски съд постанови 3-годишна условна присъда за Дончев със секретни мотиви заради използваните СРС-та.
Мотивите на съдия Трифонов все пак видяха бял свят в сряда през сайта www.bivol.bg. От тях случаят придобива много по-неприятен вид, тъй като лъсват обвързаностите на всички нива в държавата. Ангел Дончев и Емил Милев са членове на масонска ложа, чийто велик майстор е приятел и съученик на тогавашния вътрешен министър Румен Петков.
Името на Румен Петков, тогава вътрешен министър, се споменава във връзка с исканите пари, а главният прокурор Борис Велчев прави съвещания в кабинета си как да се реагира на възникналата ситуация. Като помощници на прокурор Милев се появяват сегашният министър на културата Вежди Рашидов и адв. Георги Гатев, член на Висшия съдебен съвет.
Обясненията по делото започват с 10-годишна масонска предистория, на която се базира приятелството между висшия прокурор Ангел Дончев и районния прокурор в Сливница Емил Милев. Краят на това приятелство е нахлуването на баретите от ГДБОП в столичния „Изи клуб“. Дончев е задържан с 20 000 евро в белязани банкноти, изтеглени предишния ден от БНБ.
Повдигането на завесата около събития преди ареста обаче разкрива един от „приятелските кръгове“ в прокуратурата, които се задействат в момент, в който някое разследване трябва да бъде компрометирано или някой трябва да бъде шантажиран.
Преди да започне делото му, за Емил Милев се носи славата, че е районен прокурор с необяснимо лично богатство. Проблемите с приятеля му Дончев се появяват, когато висшестоящият му колега го предупреждава, че е нарочен и има настроения срещу него във ВКП (Върховна касационна прокуратура).
Емил Милев е предупреден първо от прокурора във ВКП Венцислав Андреев, че срещу него се води проверка на имотното му състояние, но след това инициативата се поема изцяло от Дончев.
Пред съда Милев заявява, че първоначално не се е притеснявал, защото е вярвал, че срещу него не може да излезе нещо.
През ноември 2007 г. Емил Милев трябва да присъства на тържество по повод годишнината на въпросната масонска ложа в България, което ще се проведе в Благоевград. По пътя обаче получава обаждане с настояване за спешна среща от общ приятел с Ангел Дончев – Даньо Клинков (съдружник на разстреляния през 2007 г. кюстендилски бизнесмен Александър Тасев)
Двамата се виждат на бензиностанция преди Благоевград. Там Клинков му предава съобщение от прокурора Ангел Дончев, че „нещата около него стават сериозни“. От него Милев научава, че разследването срещу него вече е във върховната прокуратура, а не в градска, както е било преди това. Проверката вече се води за предполагаеми връзки на Милев с Златомир Иванов-Баретата. Даньо Клинков казва на Милев, че е под външно наблюдение от МВР и че „не е уместно“ да се появява на масонската среща, защото „на нея ще има много влиятелни хора“ и можел да ги компрометира.
Емил Милев категорично отказал да изпълни това и отива на събранието, което принудило Ангел Дончев да не ходи. В Благоевград Милев потърсил съдействие от общ приятел с Дончев – адвокат Тошко Тенев (бивш следовател), който поел ангажимент да говори с Дончев за какво става дума.
Предупреждението, което Емил Милев получава, съвпада и с действията по проверката срещу него.
В действителност в края на ноември 2007 г. висшият прокурор Магдален Маринов, който води проверката, е разпоредил допълнителни указания по проверката срещу Емил Милев и съпругата му. Милев е проверяван и за записан телефонен разговори с бизнесмена Йордан Миланов-Дънди.
От разговора станало ясно, че Дънди пита Милев дали е възможно да бъде прекъсната деветгодишната присъда на Михаил Пешев. По това време бизнесменът е кандидат на ДПС за кмет на район „Връбница“ и Пешев, който бил „ромски тартор“, му трябвал за купуването на гласове. От делото става ясно, че Милев само е посъветвал Дънди да се наеме адвокат на Пешев.
След срещата в Благоевград Дончев отново направил връзка с Емил Милев и му обяснил, че е трябвало да бъде арестуван два дни по-рано, но лично Румен Петков върнал баретите. За това основна роля изиграли Дончев и Великият майстор на ложата Петьо Пенков. В ложата членувал и Румен Петков, а двамата с Пенков били от Плевен и приятели. Казал: „тези копелета са толкова алчни, че искат 20 000 евро“.
Дончев му казал, че ако не даде посочената сума, „ще му се стъжни“, баретите ще му „пръснат задника“, „нещата не отиват на добре“, „че може да му подхвърлят наркотици като на покойния прокурор Николай Колев“. Висшият прокурор му обяснил, че тъй като и двамата са масони, е задължен да му помага.
„Момче, разбери, тези пари ще ти излязат през носа, не ги ли дадеш“, става ясно от показанията на Милев пред съда. Последвала още една среща между двамата, отново със заплахи, че едва е уговорен Румен Петков да не предприема арести. След това Милев си купил записващо устройство, но записите му така и не са приети като доказателства.
На новогодишния купон на ложата Дончев пак говорил за тежки последици, а когато Милев поискал отсрочка, Дончев му казал, че „такива пари се правят за два месеца“. Поставил му ултиматум от 1 седмица, „иначе ще стане страшно“. От свидетелските показания става ясно, че към този момент Милев вече се е съмнявал, че Дончев му говори от името на Румен Петков, а става дума за изнудване от страна на прокурори във ВКП.
Поуплашен, Милев търси за съдействие Вежди Рашидов, който му е съсед. Сегашният министър на културата му предложил да му осигури среща с главния прокурор, но тъй като не успял да се свърже с него, се обадил на Георги Гатев от ВСС. Гатев първо се свързал с Магдален Маринов от ВКП, който наблюдавал преписката, а след това в опитите да бъде издирен Борис Велчев се включва и Иван Петров, бившият апелативен прокурор на София (напуснал прокуратурата заради скандала „Красьо“). Петров успява да намери Велчев, който приема Милев, прослушва записите му и звъни на Румен Петков. От делото става ясно, че Петков е бил бесен от случая и пита дали някой вярва, че той поддържа контакти. Последва оперативна разработка. Милев и Дончев са закачени „на слушалка“, а арестът с белязаните банкноти е логично следствие на всичко това.
Въпреки постигната присъда за Дончев, прокуратурата до ден днешен така и не е изяснила въпроса за необяснимото богатство на Милев, както и дали наистина Румен Петков и прокурорът са се познавали.
Случаят с двамата приятели масони в прокуратурата разкрива част от тайните обвързаности сред магистратите.
Въпросът за първи път бе поставен преди две години от Константин Пенчев, тогава председател на Върховния административен съд, който заяви, че 20 години системата се кадрува от определени кръгове върху „бели покривки“.
През 2010 година Съюзът на съдиите в България предложи членуването в организации от типа на масонските ложи да се декларира. Правосъдното министерство възприе това, но предложението бе отхвърлено от Народното събрание без дебат.
Истината е, че към момента обществото няма яснота за принадлежността на депутати и други публични фигури към различни масонски ложи и друг тип затворени организации, които повеляват, че предаността и ангажиментите към „братята“ от ложата имат приоритет над останалите.
Loading ...
