Да събираш здравни вноски за днешното здравеопазване е като да събираш входна такса в порутен блок с неработещи асансьор и осветление, течащ покрив и мръсно стълбище – никой не вижда смисъл да плаща.

Здравният министър Петър Москов обяви, че ще промени това и че разликата между осигурените и неосигурените ще стане видима, т.е. хората с редовни здравни вноски, на които се крепи цялата система, ще получат по-добри услуги, а неосигурените ще бъдат ограничени.

Преди да стане ясно в детайли обаче кое ще му е по-хубавото на реформираното от Москов здравеопазване, той излезе с ултиматум към хората с прекъснати здравни вноски в срок от шест месеца да се върнат в системата, като се издължат за три години назад, иначе при нужда от лечение ще трябва да си платят вноските за 15 години назад, откакто е създадена здравната каса.

Спорна мярка, влизаща в конфликт с тригодишната погасителна давност, която дори да бъде приложена обаче трудно ще уплаши хората с „ужасно скъпи коли“, визирани от Москов, които трябва да се явяват събирателен образ на тези, които имат възможност, но умишлено не плащат здравни вноски.

Проста сметка с калкулатора за дължими здравни вноски на страницата на НАП показва, че самоосигуряващ се, който не е внасял здравни вноски изобщо в последните 15 години, дължи 3500 лева с лихвите. Въпрос на изчисление е дали лечението, което ти плаща касата, е по-скъпо и си заслужава да внесеш парите или е по-изгодно да си платиш еднократно лечението.

Сега вход за неосигурените към здравната система е спешната помощ – ползват я в краен случай, а тя е гарантирана за всеки – независимо дали е осигурен или неосигурен. Според предлаганата от Москов реформа, предвиждаща три здравни пакета – спешен, базов и допълнителен – спешността и занапред ще е гарантирана за неосигурените.

Друг въпрос е какво точно ще бъде дефинирано като спешен случай, който лекарите няма да имат право да отпратят. А това е деликатен въпрос, наподобяващ ходенето по тънък лед, защото и сега периодично лекари подценяват състоянието на пациенти, които впоследствие умират пред входовете на болниците или на път между две болници. Както и обратното – приемат спешни случаи, за които впоследствие се оказва, че човекът е дошъл просто „на преглед“.

И предвид факта, че пострадалите при катастрофи обикновено са спешни случаи, примерът даден преди ден от Москов, за човек, който се удря с „безкрайно скъпата си кола“ и е принуден да си плати „всичко, което дължи от началото на създаване на здравноосигурителния модел“ е ефектен, но не особено коректен. Защото катастрофиралият първо ще бъде приет и стабилизиран в болница, а за последващото му лечение може да му се поиска да си плати.

По-интересен обаче е въпросът какъв ще бъде стимулът на неосигурените да се върнат в системата, а на осигурените да останат в нея. Защото сега прилежното внасяне на здравни вноски не ти спестява искането къде легално, къде под масата, да си плащаш за консумативи, лекарства, избор на екип, допълнителни услуги.

Според идеята на Москов базовият пакет медицински услуги, покривани от здравната каса, ще обхваща социално значими заболявания, майчиното и детско здравеопазване и болести, които формират 90% от причините за ранна смъртност. А допълнителният ще е за състояния, чието лечение търпи отлагане и по него ще се лекуват безплатно строго ограничен брой хора, които ще трябва да чакат реда си в листа на чакащите.

Листа на чакащите и въобще чакане и в момента има и това е ясно за всеки, на който му се е налагало да ползва определен вид планова операция, преглед при добър специалист по линия на НЗОК, определени изследвания. Тъй като заветните талони за тях липсват точно когато на теб ти трябват и защото, за да те прегледа добър специалист, по принцип се чака много. Ако не ти се чака – плащаш си, нищо че си здравно осигурен. Което генерира огромно недоволство към здравната система и извежда актуалния въпрос – за какво да си плащам здравните вноски?

В началото на мандата си Москов обеща всеки здравно осигурен да има личен лимит от определени прегледи и изследвания тогава, когато му е нужно, а не да чака заветните талони от личния лекар.

Но тъй като тепърва ще става ясно кой на какви услуги ще има право, кои заболявания ще са в базовия безплатен пакет и кои в допълнителния пакет и в крайна сметка кое ще е по-различното от сега, малко вероятно е някой да се разбърза да се връща в здравната система срещу обещания за светло бъдеще.

Защото ако чакащите отново са същите хора, които и сега – здравите, правите, внасящи чинно осигуровки, на които от дъжд на вятър им потрябва да се прегледат или изследват, не само, че никой няма да си внесе здравните вноски, ами отливът от системата ще продължава.

Естествено, нормално е голяма част от ограничения финансов ресурс да бъде насочен към най-страдащите, болните и уязвимите, чието лечение е най-скъпо и непосилно за сам човек, което е и смисълът на солидарната система. Но трябва да бъде гарантиран баланс на интересите и да бъдат насърчени и хората, на чиито вноски все пак тя се крепи.

Ако се предложи качество, за което си заслужава да се осигуряваш, хората сами ще се върнат в системата и без принуда.