Ако парламентарните избори бяха днес, в Народното събрание най-вероятно биха влезли пет партии, а над 40 на сто от избирателите не биха упражнили правото си на глас. Под чертата твърдо би останала партията на Бареков ББЦ, чийто депутати обаче формираха нова партия БДЦ, както се преименува партията на енергийния бос Христо Ковачки „Лидер“. Под въпрос е влизането в парламента на „Атака“ и АБВ. Това показва Политическият и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“ – ежемесечно национално представително изследване, което, според агенцията, е независимо от външно финансиране. То е проведено между 26 март и 2 април сред 1011 пълнолетни българи в цялата страна, чрез пряко интервю по домовете.

За ГЕРБ биха гласували 22.6%, за БСП -14.8%, ДПС – 6.4%, Реформаторския блок – 5.1%, Патриотичен фронт – 3.4%, „Атака” – 2.5%, АБВ – 2%. Не биха гласували 40.1% от българите.

От „Галъп“ твърдят, че няма съществена промяна в посоката на обществените нагласи в последния месец. След като към началото на март спря първоначалната положителна инерция в показателите за доверие във властта, в началото на април те вече се установяват на определени нива. Изглежда, че е спряло лекото спадане на негативни очаквания за икономиката и свързаните с нея теми, което наблюдавахме в последните месеци, се казва в анализа, озаглавен „Плавно навлизане в нов етап“.

Доверието в правителството към началото на април е на нива от 30%, а недоверието – 58%. По отношение на парламента съотношението е 18% положителни оценки срещу 71% отрицателни.

Разколебани в последните два месеца изглеждат част от избирателите на основната управляваща партия – ГЕРБ. Това е нормалното за политиката у нас постепенно изхабяване на подкрепата в управляващите в хода на мандата, отбелязват от „Галъп“. Въпреки това 23% продължават да заявяват, че на парламентарни избори биха гласували за ГЕРБ срещу близо 15% за БСП. Това са проценти сред всички имащи право на глас и не са прогноза за изборния резултат. Ако, хипотетично, сега имаше избори за парламент, в него биха попаднали ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторския блок и Патриотичния фронт, а с реалистични изгледи да са в него са „Атака“ и АБВ.

Идните месеци ще покажат дали има съществена динамика в доверието към президентската институция. В последните месеци традиционно около една трета оценяват президента положително, а около и над една втора – отрицателно. Няма сериозни промени в доверието и към другите публични фигури. Известно изключение е Румяна Бъчварова, която с поемането на новия пост очаквано повишава доверието си до 23%, с което утвърждава мястото си сред най-одобряваните министри.

Непроменени спрямо последния месец остават общите нагласи към посоката на развитие на страната. 20% намират, че България върви към по-добро, а 63% – към по-лошо. Като цяло, доверието във властта не е продължило своя лек ръст от предишните месеци, но не е и потеглило надолу. Сходна е логиката и в очакванията за икономиката, личните финанси, цените и безработицата.

Според изследването 43% очакват общото икономическо положение в страната да се влоши в идната година, 14% – да се подобри, а една трета смятат, че ще остане същото. Половината от запитаните пък очакват материалното положение на собственото им домакинство да остане същото, при една четвърт негативни очаквания и една десета позитивни. Близо две трети очакват цените да растат, една пета – да останат същите, а 5 на сто – да падат. 38% очакват безработицата да расте, 33% – да остане същата, а 14% – да намалява.