Валерия Йонкова
Мартин Заимов е роден в Женева. Внук е на ген. Владимир Заимов и правнук на възрожденеца Стоян Заимов. Бил е зам.-министър на търговията в служебното правителство на Софиянски. Като подуправител на БНБ и ръководител на управление „Емисионно“, си спечелва името „баща на валутния борд”. През 2007 г. СДС и ДСБ го издигат за кандидат–кмет на София и водач на общинската листа, но губи от Бойко Борисов. По-късно е избран за зам.-шеф на СОС. Заимов беше изключен от Демократическата партия заради разногласия с ръководството. На последните избори се яви като кандидат за общински съветник в листата на РЗС. Пред „Всеки ден” заяви категорично, че вече изобщо не се занимава с политика.
Г-н Заимов, споделяте ли прогнозата, че 2012 г. ще бъде по-тежка за българите и кризата ще се задълбочи?
Моите очаквания са, че нещата ще продължат по същия начин. Но ще трябва да се адаптираме към нова реалност, в която нещата са по-трудни. Износът ще бъде малко по-труден, въпреки че ще продължава да расте, но не толкова бързо, колкото преди.
Банкерите отказват да намалят лихвите по кредитите.
Лихвите се решават на първо място и главно от хората, които си влагат парите в банките.
Но нали банките определят лихвите?
Те ги определят дотолкова, доколкото има някаква свобода да поискат по-високи или по-ниски лихви. Но има пазар. Лихвата по депозитите е водещата и тя се води от решенията на централните банки, в нашия случай – от решението на Европейската централна банка (ЕЦБ). Но се води и от пазара – че хората си слагат парите в тези банки, на които смятат, че трябва да имат доверие. Ако предлагаш висока лихва, за да привлечеш клиенти, не можеш да намалиш лихвата по кредитите. Лихвата зависи от банкерите само донякъде. Те не могат да се съберат на едно събиране и да кажат – намаляваме лихвите. Това може да го реши УС на ЕЦБ, защото там е водещата лихва.
Кризата на еврото докъде ще доведе нещата?
Въпросът не е икономически, до голяма степен е политически. Не мога да кажа докъде ще стигнат. Но смятам, че нещата ще се решат.
Ще оцелее ли тази валута?
Според мен вероятността да не оцелее е много малка. Вероятността да оцелее е над 90 %. Но ако еврото не оцелее, за мен това е нещо много фатално. Ако еврото не оцелее, това е краят на ЕС. А краят на ЕС означава и много скоро след това Световна война.
Война в някакъв нов вариант?
Не, говорим за световна война – такава, каквато е била Първата и Втората. И то в много по-тежки размери, защото оръжията са много по-сериозни. Много хора ще умрат. Има много хора, които казват – ами гърците да си въведат драхмата, те ще се оправят. Това не е вярно – в момента, в който гърците въведат драхмата, следващата стъпка е разпад на еврото, разпад на ЕС и следващата стъпка – световна война.
Между кои сили ще се води тази война. Между Изтока и Запада?
Не знам, но съм сигурен, че ще има такава. Може да е между САЩ и Китай, между Иран и Израел. Много и различни сбивания в света може да има. ЕС от гледна точка на историята и днешната цивилизация е единствената политическа система, която пази мира.
Г-н Заимов, казвате, че излизате от политиката?
Излязъл съм.
Кога взехте това решение?
Бях го решил още преди изборите по причините, които съм описал много пъти, но все пак приех поканата на РЗС и участвах в тези избори. Резултатът се оказа дори по-плачевен от това, което очаквах. Което ми дава много добрата възможност да не съм вече в политиката. Властта не ме интересува повече в никаква форма.
Какво ви отврати толкова много?
Нищо не ме е отвратило. Стига за един човешки живот, това, което съм правил. Мисля, че доста неща съм успял да свърша, въпреки че не всичко се вижда.
Млад сте още… Толкова стари лидери не искат да отстъпят крачка назад, а вие доброволно го правите…
Когато станах зам.-министър беше 1997 г., това е преди доста време. Предпочитам млади хора в политиката, а не съм млад вече.
И не искате да кажете защо сте толкова разочарован?
Напротив – доста впечатлен съм от капацитета на нашето общество, въпреки всичко да създава стойност, не икономическа, а обществена. Аз мисля, че за 20 години успяхме изключително много. Категорично не съм отвратен.
Благодарение на какво е този капацитет на обществото – интелект, дух, издръжливост?
Дължи се на много болка преди всичко. Търпеливост, упоритост, правене на грешки. Гъвкавост, необичайна, огромна политическа гъвкавост. За 20 години ние научихме неща, които хората са ги учили за много време. Вече сме доста напред по темата общество.
Но пък недоволството ни е национална черта.
Но пък може би заради това…Това не е лошо.
Как я виждате България в европейски план?
В момента строим авторитет в Европа. Има доста млади, способни хора, които работят в различите евроинституции, структури. Има много млади и способни политици.
А в контекста на мрачните прогнози в Европа?
Ние сме неотделима част от ЕС, в степен, която дори ние не осъзнаваме. Една от много важните причини за това е негативната еволюция на Гърция. Моята разумна и оптимистична хипотеза е, че ЕС ще се развива нормално. В рамките на това нормално развитие, България има много засилена позиция заради трудностите на Гърция на фона на липсата на такива в България. Не казвам, че българите живеят добре. Казвам, че не създаваме проблем на никого, освен на себе си.
Ще обеднеем ли още?
Не. Но не това е същественият въпрос. Истинският въпрос е ще станем ли по-щастливи.
Да, разбира се, но това въпрос на икономика ли е?
Разбира се, че е въпрос и на икономика. Не е ясно кое е първото и кое второто, но със сигурност един беден човек може да бъде щастлив. Както един богат може да бъде нещастен. Но е добре да си икономически стабилен, за да се чувстваш спокоен и тогава вероятността да си щастлив е много по-голяма.
Тоест това е важно – че няма да обеднеем.
Не мисля, че ще обеднеем. Потенциалът пред нас е само нагоре. Не е въпросът дали ще обеднеем, а колко бързо ще се замогваме. За това да се замогваш много бързо е точно толкова лошо, колкото да обедняваш.
Кога българинът ще достигне мащабите на средния европеец?
Много голяма част от българите вече са, но не го разбират. Просто защото не всички са живели в така наречените средноевропейски държави. Не са видели какво означава да бъдеш среден европеец. Разходите в България, независимо какво се говори, общият разход е значително по-нисък отколкото примерно в Германия. Тоест усилията да живееш тук добре са много по-малки.
Но пък неща от първа необходимост са огромен проблем за немалко хора.
В България в борба за оцеляване са много хора, но не са мнозинство. И възрастните са в много тежко положение. Но тези, които не са възрастни, не са чак толкова голям процент.
Loading ...
