АЙДЕ СТИГА!

1. Сутрешен блок
Водещ: А, Б, В?
Гост от АБВ: АБе, В, Г, Д…
Водещ: Е?
Гост: Ж, З.
Водещ: И?
Гост: Й!
Водещ: К, Л, М, Н?!
Гост: О!
Водещ: О-о-о-о!!! П, Р?
Гост: П, Р… С, Т, У…
Водещ: УФ! Х?
Гост: Ц!
Водещ: Ц-ц-ц!… Ч?
Гост: Шшшш…
Водещ: Щ?
Гост: Ъъъъ… Ь…
Водещ: Ю?!
Гост: Яяяя!!!
Написах този кратък, но съдържателен коментар ден след учредяването на АБВ на 11.11.2010 г. Оттогава насам разговорът си е все същият.
2. Отвъд
Президентът обича историческите знаци, символи и маркировки и затова мотото на онзи 11 ноември беше „България – на другия ден“.
Сред учредителите: Костадин Паскалев, Ивайло Калфин, Кирил Добрев, Румен Петков, Ивелин Николов, Евгений Желев, проф. Васил Проданов, проф. Борислав Борисов, проф. Николай Овчаров, ген. Михо Михов, ген. Красимир Петров, Емил Кало, Димитър Иванов (Лондонски), Димитър Тадаръков, кметове, спортисти, синдикалисти, земеделци (разни), социалдемократи (всякакви), офицери и политици (от запаса), полулеви, полудесни и широкоспектърни централни.
Първанов не произнесе и звук срещу БСП, Станишев и „тесния му кръг“, каза, че АБВ няма да става партия; че АБВ е „коалиция на духа“, „интелектуална лаборатория“; че „България няма нужда от нов ляв или десен проект, а от граждански, който да събере най-силното от ляво, дясно и център“; че няма „ляв и десен изход от кризата“; че няма ляво и дясно; че АБВ не е нито ляво, нито дясно, нито партийно, нито антипартийно, а надпартийно и всякакво. Когато нещо е навсякъде, то е никъде, и когато си всякакъв, ти си никакъв.
Така Първанов постави АБВ някъде там. Отвъд.
„В ГЕРБ „Абв“ сме били отдавна, вече пишеме, четеме, преразказваме“, каза Борисов с нескрита гордост. И още: „Хората на Първанов са най-удобният ни противник, те не са АБВ, а ЮЯ“ (сиреч -  някакви маргинали от края на азбуката). После викна единогласно със Сидеров, че президентът нарушава Конституцията, поради което трябва да бъде импийчнат на секундата.
Остана въпросът – знае ли АБВ къде точно е застанало и какво точно ще прави там? „Аз ще направя един отбор. Винаги съм бил плеймейкър и винаги съм искал да създам голмайстор“, отвърна Първанов. И това е цел.
АБВ уж щеше да се регистрира след 100 дни, на сакралния 19 февруари, но нищо такова не се случи. Първанов мушна АБВ в политическия фризер, а нероденият Петко си остана полуроден-полунероден. И досега. В природата няма таквоз чудо, но в политиката има.
В унисон със своя отвъден статус, АБВ си е все така нерегистрирано, и продължава да битува под формата на полуродения-полунероден Петко, на оптическа измама, виртуална реалност и недомлъвка.
Ако ви попитам що е АБВ, какво ще ми отговорите?
Верблюд? Тенец? Призрак? Симулакрум?
Апокриф? Апостроф? Акростих? Акроним?
Анафора? Епифора? Метафора?
Хипербола? Оксиморон? Персифедрон?
Или „Един президент – на другия ден след президентството?“
Тогава Първанов наруши театралните закони на Антон Павлович, извади една кремъклийка и още в първо действие произведе пушечен изстрел, колкото да озвучи знаменателния факт, че АБВ стигна до буквата „А“. И окачи пушката на стената – като предупреждение, че ще пуца в трето действие.
3. Нетърпение
Пушката мълчеше заканително на стената, АБВ тракаше зъби в хладилника и това продължи до 22 януари 2012 г., когато фалшифицираните избори насадиха в президентството един комедиен персонаж и бъдещ стожер на протестърите.
Тогава, преди конгреса на БСП, едно внезапно и съвършено необяснимо нетърпение връхлетя президента. Никога няма да проумея за какъв дявол му е на един президент (при това – най-успешният!) да бленува за лидерския пост на една партия.
И като хукнаха двамата със Станишев да се преследват из държавата, да си мерят номинациите, да струпват войски по крепости и бойници; и като почнаха едни баталии, едни маньоври, едни десанти, едни нальоти, едни престрелки; и като загърмяха и затрещяха едни миномети, едни тачанки, едни бомби-мръсноделки; и като плъзнаха едни интриги, едни безумни слухове, измишльотини, взаимни обвинения, клюкевини и жълтении!
Едни викаха „аз съм за Станишев“, други – „аз съм за Първанов“, трети – „и двамата да си ходят“, четвърти – „да дойде трети“, пети – „ама то няма трети“…
Досущ като баталиите между Иван Селямсъзът и Варлаам Копринарката, наричан Тарильома. Нали си спомняте „Чичовци“? Селямсъзът натопи котката във вапцилката, па я пусна да се отрие в джамфезената жълта рокля на Варлаамица, пък Варлаамът, за отмъщение, украси Селямсъзовата порта с гръбнака на ей толчав шаран, и страховита крамола настана, и патаклама велика, и в битката се хвърлиха двете батареи – на Варлаамката и Селямсъзката.
Цитат:
- Гърнясала сланино! Дано да се въвонейш! – викаше булка Варлаамица от крушата.
- Дървенице, кръвопийке! Дано да пукнеш! – викаше булка Селямсъзка от покрива при коминя.
- Да те порази Господ!
- Да те убие чумата!
- Да те прокъсне!
- Да се вампирясаш!
И прочее…
И така – от януари до конгреса през май 2012 г. Селямсъзът вика, че Варлаам „не струва колкото едно добрутро!“; Варлаам отвръща, че „не може изтърпя такова кораблесокрушение“, па иска от хаджи Смион пушката – „Дай ми я! Смертоноската!“; пък хаджи Смион боязлив, а Варлаам го утешава: „Няма да го убия совсем, ще го уплаша само. Няма да го опушна!“… Споко!
През това време ГЕРБ съсипваше държавата, а в ложата Борисов се забавляваше искрено. Моментът беше „улучен“ – предстоеше изборът на Станишев за президент на ПЕС – европейски връх, до който не е припарил ни един български политик. Ако някой си е въобразявал, че БСП ще извърши колективна идиотия и ще бламира Станишев, то или е глупав, или непочтен, или гледа на чуждия успех (а защо чужд?!) като на „кораблесокрушение“ и „смертеносно обезчестение“. Щеше да е смешно, ако не беше жалко, обидно и срамно за достолепна партия като БСП.
Първанов си направи социологическия сондаж за чужда сметка и на чужд гръб; напусна бойното поле в последния миг; хората, тръгнали подире му, изгубиха звук и образ; а пушката за втори път изстреля халосен патрон.
4. Спомен
Януари 1997 г. Дни след като сините демократи демократично щурмуваха, изкорубиха и поругаха парламента. Първанов – свежо избран лидер на БСП. На „Позитано“ – студ, смут и драма. В залата – пух и перушина. Група от Обединението за социална демокрация (ОСД) напуска БСП и потегля към Евролевицата: Йончев, Боков, Поптодорова, Калфин, Райчев, Бунджулов… Изсулват се и двама върли антисоциалдемократи – Камов и Александър Маринов (лидер на столичната БСП).   
Във фоайето – Стефан Продев, Чавдар Кюранов, Георги Пирински и моя милост (до един нарочени за врагове и предатели). Пристига Първанов с изменено лице и пита:
„И вие ли ще ме изоставите? И вие ли ще ме предадете?“…
„Не си познал!“, отвръщаме.
Оказа се, че ние не сме познали.
5. Размразяване
Януари 2014 г. Протестърите прибраха вувузели и тъпани, окупантите раздигнаха катуна от аулата, шоуто се спихна, скръб и меланхолия покрусиха тинк-танковете и PR-ите и даже ГЕРБ се регистрира в парламента най-лежерно…
И в този жалостен миг, когато демокрацията изглеждаше погубена, Първанов, със загадъчно изражение, извади една епруветка от фризера, тайно свали пушката от стената, изстреля в тавана един халосен патрон и прогласи размразяването на АБВ. Протестърите се сподобиха с неочакван стожер, „путинистът Гоце“ изведнъж стана „г-н президент“, и двойна радост озари обитателите на сивото Реформаторско блокче, таман гушнати от прелъстителя Борисов. А Борисов, тоз интригант вездесъщи, метна една хвалбица към Първанов, колкото да посее съмнението за сговор някакъв, пък и за да покаже, че всичко се върти около малкото пръстче на лявото му краченце.
6. Цената
Не знам дали има сговор „АБВ-ГЕРБ“, но има съвпадение на интересите. И пресечната точка е главата на Станишев. Както някога, в 2001-ва, СДС и едни персони в БСП се надаха Първанов да пропадне гръмовно на президентските избори ведно с БСП.
Евроизборите не са просто лакмус, топнат в нашето отровно политическо битие. Те са съдбоносни и за европейската левица, и за европейската десница, и за ЕС. Сблъсъкът е на живот и смърт: десните искат да запазят своята доминация, да се възпроизведат и умножат, за да продължат да диктуват политиката на ЕС и на всяка отделно взета страна в ЕС, а това е политиката на фанатичния, зловреден, граблив, разрушителен архилиберализъм, подгизнал от лицемерие, алчност, двойни и тройни аршини, нетърпимост към всеки социален повей и полъх, и презрение към живота на човека и гражданина.
И на този фон АБВ разправя, че ляво и дясно няма; че лявото в България е твърде монолитно, което било неприлично, неестетично и антиевропейско и затова – хайде да го разпарчетосаме, че да се поевропейчим! АЙДЕ СТИГА!  
Отслабването на която и да е лява партия е удар по ПЕС и неоценима услуга за ЕНП. И ако БСП изгуби един само депутат, това ще е загуба за цялата европейска левица в тази титанична битка, и отговорността ще е на Станишев като лидер на ПЕС. И той, и БСП ще бъдат дискредитирани на европейско равнище и разгромени на български терен и ще последва истеричаво искане за предсрочни парламентарни избори, на които АБВ ще се яви в целия си блясък в неизвестна коалиция.
Това е играта. Това е цената – бъдещето на Европа. Това е целта, ако някой не забелязва. Или се прави, че не разбира. Калфин ли не разбира?! За разлика от Първанов, който не отрони и звук срещу ГЕРБ, Ивайло нарече управлението на Борисов „подземието на задкулисието“ (завидях му за находката). Имам неприятното усещане, че Ивайло играе чужда игра, че е заложник в тази чужда игра, че вече е употребен. И той го знае. И това ще му струва политическото бъдеще. Питам: как Ивайло ще погледне в очите Стефан Данаилов, който си хвърли здравето в тая битка?
Ситуацията е коварна и шизофренна: НАШИЯТ президент (най-успешният при това) и НАШИЯТ кандидат за президент (най-уважаваният евродепутат) срещу НАШИЯ президент на ПЕС (лидер на БСП и най-успешният български политик в Европа). Всички приказки как две леви листи щели да разширят лявото пространство са лицемерство, абсурд, облечен във фалшиви фрази. Значи: крадеш нещо от някого и твърдиш, че си му направил подарък.
Гласовете за АБВ няма да стигнат и за един евродепутат, те няма да отидат при БСП, ще изтекат в нищото, и – какво? Радост велика ще настане… Първанов наистина направи подарък – на ГЕРБ, на десните отломъци и на ЕНП. Целокупно.
Той и Сашо Томов разправяше как с Евролевицата разширява лявото пространство. И тъй го разшири, че тутакси се колаборира с Костов. Влизането в парламента си има цена. И още разправяше Томов, че БСП трябва „да се влее“ в неговата колибка (да сте виждали как слон влиза в кибритена кутийка?). Всеки момент очаквам Първанов да призове БСП да се влее в АБВ…
Самият Първанов има 4 възможни решения: да направи партия АБВ, да направи идейно движение АБВ в БСП, да отиде (както сам каза) да копа лозето на Габровски, т.е. – да готви нов Бузлуджански конгрес, респективно – преучредяване на БСП, или да напусне политиката. Негова си работа.
Прочее, Първанов направи подарък и на Станишев. Подари му алиби, ако БСП изгуби не един евродепутат, а един глас в тези избори.
МЕРСИ! Не ни трябват такива подаръци! 
7. Слез от крушата!
Мъглявината около АБВ е все така плътна, а тайнствеността все по-тайнствена. Не знаем кои ще са в листата на АБВ („за да не ги мачкат позитанците“); нито чрез кои партии ще се регистрира АБВ (по същата причина), ако се регистрира изобщо; нито някакви принципи, идеи, програма и т.н. (за да не ги откраднат позитанците, вероятно). И от 10 януари насам (ах, тези знаци!) табуни анализатори анализират някакъв отвъден обект, из телевизорите прелитат накокошинени антипървановци и антистанишевци; и пак настанаха едни баталии, маньоври, десанти, нальоти и престрелки; и пак загърмяха и затрещяха едни миномети, тачанки и бомби-мръсноделки; и пак плъзнаха едни интриги, едни безумни слухове, измишльотини, взаимни обвинения, клюкевини и жълтении!
И отново – апотеоз на взаимното изтребление!
И отново Варлаамица и Селямсъзка са на своите огневи позиции:
- Сталинисти! – вика булка Варлаамица от ляво-дясната круша.
- Предатели! – вика булка Селямсъзка от позитанския покрив до коминя.
- Сектанти!
- Ренегати!
- Чумата да го тръшне твойто недоносче АБВ!
- Да ти са вампиряса ПЕСоглавеца!
- Да ти умре задкулисието!
- Да ти пукнат олигарсите!
- Господ да ти порази статуквото!
- И твойто, и твойто!
- Ще ви изключим!
- А дано! А дано!
И прочее… И така – от януари до май?!
АЙДЕ СТИГА!