АЗБУКАТА: ГОЛЕМИЯТ БЪЛГАРСКИ КОД

  Думи, вий идвате с лица от звук (Христо Фотев) и смисъл (Аристотел)

Доцент Коста Костов е главен редактор на InSpiro – списание за белодробни болести и вдъхновение. Всеки брой започва с негово предисловие – през декември 2010 г. той написа: “Писането дори върху етикет за саздърма трябва да бъде отговорно и честно. Няма грозни думи! Има грозен контекст…..като например да подредиш следните две думи – нескопен вол… хем вол, хем нескопен. Това е манипулативна глупотевица, защото волът е скопен бик и ако не е скопен, волът си е просто бик.“

     А за подреждането, гениално го е казал Моцарт – на въпрос, как създава музика, той отговорил: “Много просто. Подреждам наблизо звуци, които се обичат.“  Сега остава “много простото” за гениите и най-сложното за мен: “подреждане наблизо на думи, които се обичат”. “Премахване на излишествата, уплътняването (компресията) е от голямо значение, защото без него дължината на написаното сама по себе си би била безполезна” – мисъл на нобелиста Мъри Гел-Ман – бащата на кварките и директор на Института по плектика (наука за простотата и сложността) в Санта Фе, щата Калифорния.

     Ecce Logos! – перифраза на “Ето Човекът” (Иоан 19:5) – Ecce Homo!

     Първоначалното заначение на “Логос” е “дума”, по-късно става “мисъл, разум, понятие, наука”. “В началото бе Слово, и в Словото бе Бог, и Бог бе Слово…” – това са първите думи, изписани с българските букви от Св. Кирил – Константин философ на глаголица през 855 г.” – мото на Кина Къдрева в статията й “За азбуката или големият български ход”, публикувана в “Литературен свят”.  И продължава: “След като България, в лицето на нейните държавници и институции, пренебрегна отбелязването през 2005 година на изключителната 1,150 годишнина от създаването на българската азбука, а на 14.ІІ.2009 г. – на 1,140 годишнината от кончината на Св. Константин Философ-Кирил – създателя на българската азбука, след като тия дати не бяха отбелязани в официалния календар за честванията на годишнини и пренебрегнати или едва споменати от някои, можем само да потънем в срам и да се запитаме ЗАЩО.” Същото се отнася и за 1,155 годшнината на българската азбука – през 2010 г. 

 И напълно справедливо и тревожно Кина Къдрева запитва: “Как при това положение българският народ в началото на ХХІ век да не е обезверен, объркан, потиснат и нещастен, когато е лишен от стабилни и стойностни духовни опори?”  Все пак: социологични проучвания, направени неотдавна показаха, че младите и образовани българи на възраст между 18 и 29 години са най-доволни от демокрацията. През 1991 г. те са били 3 процента, сега са 38 процента от тази възраст – всички, устремени към хоризонта. Помислих си, че това са ембриони на надеждата. Или ехо от бъдещето? (И чух трима студенти да казват на ректора на един университет: “Стига говори, дърти комунист такъв!”)

20 май 2011