 220x70[1]_20140124113523.JPG){kind=logo}
Да се отгледа едно единствено дете, е нужно цяло селище.
Африканска поговорка
В книгата си De Architectura libri decem (Десет книги за архитектурата), Марк Витрувий (80–25 г. пр. Хр.) пише: „Дължината на разперените ръце е равна на височината на човек….” През 1492 г. Леонардо да Винчи рисува Витрувианския човек, наричан още Канон на пропорциите – мъж с разперени ръце е поставен в кръг (израз на духа) и в квадрат (израз на материята) – в бележките около рисунката Леонардо е написал: cosmografia del minor mondo (космография на микрокосмоса).
Забравил „канона на симетрията”, светът продължава да бъде асиметричен, дихотомен (разрязан на две), Mondo anti-leonardesco – бедни и богати, болни и здрави, неграмотни и грамотни. Само 500 милиона от наближаващите седем милиарда земляни (earthicans) имат компютри – това е „цифровата пропаст”, която ражда „пропастта в знанията”. Пет милиона деца умират ежегодно от глад в Африка и Азия, други пет милиона започват да пълнеят от деца в САЩ – най-трагичната асиметрия. Гладните и необразованите са най-много в Африка, нахранените и изучените – в западните страни. Три милиона семейства във Великобритания и САЩ имат поне по един милион долара – три милиарда човека в Африка и Азия имат месечен доход по-малко от десет долара.
И в демократична България – нисък стандарт на живот, висока смъртност от болести и от другата страна – хедонизъм, алчност, агресия и никакъв стремеж да се прави нещо pro bono publico. Както е казвал Атанас Буров: “Българинът като забогатее, той се забравя. Удря го на грабеж, разгул, разврат, покер. Става злобен и завистлив. Губи човешкия образ. За него няма нищо свято на този свят. Парите отприщват пороците му, слабостите и злобата му. Българинът с пари се смята за по-умен от този, който ги няма.” Така ние сме европейци, които са по-близо до афроазиатския полюс на анти-витрувианския глобус на планетата Земя.
Асиметрията богати-бедни съпровожда човешкото общество от векове – протестите, понякога с формат на революции, са пиковите изяви на стремежа на хората за социална справедливост. Сега те отново протестират – този път срещу финансовата политика на банкерите и политиците, довела до „над един милион хора, загубили работата си, десетки хиляди ипотекирани домове, прибрани от банките, и борба за оцеляване на дребните предприемачи.” На 15 октомври 2011 г. вълната на Движението на възмутените (Los Indignados), родена от стачките през май в Испания, обхвана стотици хиляди хора в повече от 70 страни по света – те излязоха на улиците и площадите – и пред банките – във Франкфурт, Рим, Лондон, Мадрид, Атина, Брюксел, Базел и Ню Йорк, Сиатъл, Денвър, Сан Диего и други градове на САЩ. И питаха „защо трябва ние да плащаме за кризата, която банките предизвикаха?” Затова „Окупирай Уолстрийт” стана девиз на протестиращите в Канада и САЩ, „Окупирай фондовата борса” – в Лондон, разбиване на прозорци на банки и министерства – в Рим.
А в София, Бургас, Варна и други градове на България? Само 20-30 протестиращи в София! Защото има финансова стабилност, пропагандирана от политиците? Или? Ние се измъчваме от условията на живот, от несправедливостта и беззаконието – и се възмущаваме от тях в разговори помежду си в кафенета и кръчми, но не протестираме открито по улиците, площадите и аудиториите. Емигрирането засега е нашата ефективна форма на протест и надежда за по-добри условия за образование и работа, по-добро качество на живот и по-добър социален статут. „Тихо, да не събудим българите” – изписали на плакат гърците, протестиращи в Атина.
Нашите проблеми са в колективното ни мълчание. „Ние самите сме нашето наказание” – като че ли за нас го е казал мъдрият римлянин Марк Теренций (116–27 г. пр. Хр.). Ние живеем „в кротко отчаяние“, както Хенри Дейвид Торо е писал в „Гражданско неподчинение“ за американците от 19-ти век. Ние сме индивидуалисти с особени, свръх-патриархални, еснафски изяви – егоизъм, страх и робско подчинение преобладават над съпричастност и споделена креативност.
Ние страдаме от агорафобия**, Алек – така написах тези дни на мой бивш студент, който няколко пъти писа протестно писмо до министъра на здравеопзаването и на образованието и науката.
От Мишел дьо Монтен и Цветан Тодоров, също и от годините ми (71), научих, че живеем в “несъвършената градина”, от Борхес – че човек е “несъвършеният библиотекар”, но – вероятно от бургаската сантименталност – все ми се иска да вярвам, че светът може да бъде по-справедлив, симетричен, витрувиански, mondo leonardescо.
Д-р Георги Чалдъков
_______________________________________________________________________
*От „Пеперудата и синьото хапче” – публесета, подготвени за печат.
** От гръцки, agora – площад, phobia – страх; панически страх да бъдеш на улици, площади и други открити места.
Loading ...
