1906-1

ПОЖАРЪТ, КОЙТО НЕ УСПЯ ДА ДОСТИГНЕ МЕСЕМВРИЯ

 

 

Анхиалското лято на 1906 -30 юли и дните след това….

 

Лятото на 1906 е белязано с ескалация на българо-гръцките отношения,като в Анхиало напрежението между гръцкото малцинство и българското население стига своя връх  на 30 юли.Поводът са борбите между българските четници и гръцките андарти в Южна Македония и Егейска Тракия след 1903,а непосредственният предтекст е клането над мирното българско население в  Загоричане, Костурско.

В България се надигат все по-масово антигръцки гласове.На свой ред гръцкото малцинство продължава да се държи неразумно провокативно-особено в южните черноморски градчета,където живеят негови компактни маси.В същност борбата между българското и гръцкото население по Южното Черноморие води началото си още от църковните борби по време на Възраждането.Тя се изостря в началото на м.юли когато чашата на търпението от българска страна прелива след като се разбира,че върхушката на гърците в страната оказва финансова подкрепа за въоръжаването и оборудването на гръцките чети в Македония.

Първата вълна на антигръцки вълнения идва от Варна.Там населението се обявява против пристигането на новоназначения гръцки митрополит Неофит и на 4 юли превзема гръцката църква «Св.Никола» и гръцката болница.На 16 юли в гнездото на елинизма Пловдив,на пл.»Княз Борис» се провежда митинг срещу гръцките вандалщини в Македония,узнати чрез копеспондента на вестник «Таймс» Деймс Баучер и чрез докладите на руски и австро-унгарски дипломати.

Участниците в митинга /над 10 000 души/ призовават правителството да спре вноса на гръцки стоки и да се бойкотират гръцките магазини,да не се назначават гърци на държавни и общински служби,да се прекъснат дипломатическите отношения с Гърция,да се изгонят всички гръцки свещеници и да се затворят гръцките училища.

Въпреки полицейските и военни патрули ситуацията излиза извън контрол и митингуващите завземат петте гръцки църкви и изгарят църковните книги на гръцки език.Избухва пожар в гръцката гимназия,който обхваща гръцките клубове и кафене «Акрополис».Опустошени и ограбени са гръцки  магазини, фурни, аптеки, винарни,зъболечебници и печатници.Разгневената тълпа напада и гръцки къщи.

Войската открива огън срещу демонстрантите,

 

в суматохата гръцкият адвокат Малиядис стреля с пушка и убива печатаря Кръстю Мавродиев,след което се опитва да избяга.Настигнат е от разярени мъже,които го линчуват на улицата и тялото му дълго след това се валя в прахоляка.

През следващите дни авнигръцките прояви набират скорост.Провеждат се митинги в Бургас,Станимака,Русе,София,Казанлък,Сливен,Нова Загора,Айтос.Те са съпроводени с безредици и грабежи,като почти навсякъде се повтаря случилото се във Варна и Пловдив.

В тази атмосфера Анхиало също се превръща в арена на кървави улични битки,убийства и мародерства.Гърците се ръководят от владиката Василиос,който с кръст в едната ръка и с револвер в другата,непрекъснато ги насърчава: «… да се бият до последна капка кръв,но да не позволят на тези кучета и дебелоглави българи да заповядват в малката Елада».

      Още в началото на антигръцката кампания /през 1905 г./ гръцкото население на

Анхиало,наброяващо 4500 души от 5 300 жители,започва да се запасява с оръжие и муниции.Те се доставят нелегално с гемии от Цариград и се складират в манастира «Св.Георги»,който от дълги години е обект на спорове между българи и гърци. Военно отделение завзема манастира и конфикускува оръжието като църковната обител остава да се управлява от българско църковно настоятелство.

 

На 30 юли селяни от околните села тръгват към града за да присъстват на предварително обявения от българската общност митинг.Достигайки до града те са пресрещнати с пушечна стрелба от гърците,

 

изнесли преди това оръжията от манастира.Неколцина са ранени,другите отстъпват.Но скоро се завръщат въоръжени и се завързва истинско сражение.С викове: «Ура» и «Долу гърците» селяните атакуват окополите се в митрополията и няколко обеществени сгради гърци и завземат джамията.Престрелките продължават няколко часа.Околийският началник призова гърците да спрат стрелбата,то те отговарят с още по-ожесточени залпове.

Междувременно се подпалват част от къщите и силният вятър,който този ден духа от морето,бързо разпространява пожара.Повечето постройки са дървени и лено пламват.От Бургас  на помощ пристига пожарна команда и поразделение на бургаския гарнизон.Едва след намесата на войската и след като привъшват мутициите гърците започват да се предават.Войниците и огнеборците се борят с огнената стихия до сутринта,когато пожарът е напълно овладян.

 


1906-1 Аерофото снимка на Анхиало 20-те години на XX век със следи от пожара през 1906 г.

По-голямата част от Анхиало е изпепелена.Изгарят над 1 000 сгради сред които българско и гръцко училище,две църкви,телеграфо-пощенската станция.В развалините се намерени телата на 14 убити,от които четирима българи. Пострадалото население е настанено в съседните села и Бургас.Охраната на града е поета от армията.Инициаторите на конфликта,начело с митрополита Василиос и кмета Ставридии са предадени на прокуратурата.Правителството предприема спешни мерки за ликвидиране на последствията от трагедията.

Научавайки за събитията в България на 1 август вътрешният министър Димитър Петков

 

се завръща спешно с «Ориент експрес»

 

от Париж.Същият ден се свиква извънрендно заседание на Министерския съвет,а на 3 август министърът пристига в Анхиало.Той веднага се разпорежда за провеждането на анкета,която в крайна сметка установява,че виновници за трагичните събития са гърците.

Материалните загуби се оценяват на 2 милиона лева.Кабинетът отпуска помощ на пострадалите в размер на 420 000 лв.Специална комисия раздава храна,завивки и дрехи.

Какво става в Анхиало на 30 юли и през следващите няколко дни,е описвано многократно като публикациите са в две взаимо изключващи се /българска и гръцка/ версии. Христо Силянов в  „Освободителните борби на Македония”, т. II, (фототипно издание, 1983 г.) предава в резюме случилото се по следния начин:

 

„Въ Анхиало, обаче, се разиграха потресни събития, които хвърлиха черно петно върху целото движение: по-големата часть на града бе унищожена отъ пожаръ и 14 души загинаха въ пламъците и въ едно ожесточено сражение, което трая целия день. Въ късо резюме, историята на страшните анхиалски събития е следната: Близу до Анхиало има единъ манастиръ, „Св. Георги”, владенъ отъ гърците, но оспорванъ, като много други гръцки църковно-общински имоти, отъ българите. Уведомено, че въ манастира, гърците държатъ складъ отъ оръжие и муниции, правителството, още преди митинга, изпрати едно войсково отделение, което конфискува складираното оръжие. Пазачите на склада, обаче, успеха да избегатъ и да се укриятъ въ града. Следъ тази находка правителството натовари българската църковна власть да управлява временно манастира, докато съдилищата се произнесатъ по спора за правовладението му. Българите отъ околните села, които до тогава немаха достъпъ въ манастира, поискаха въ навечерието на митинга, да посетятъ манастира, но се натъкнаха на въоръжена съпротива отъ страна на анхиалските гърци; посрещнати съ пушечни изстрели, те се върнаха. На 30 юлий жителите на същите села се отправиха къмъ града за да взематъ участие въ оповестения митингъ, но като наближиха града, те беха пакъ посрещнати съ пушечна стрелба. Паднаха неколцина ранени.  Нападнатите отстъпиха, по-голема часть отъ техъ, ожесточени, се върнаха въоръжени и предъ самия градъ се завърза истинско  сражение. Гърците, изтикани, отъ позициите си, отстъпиха въ града и се затвориха въ неколко учреждения, а най-много въ църквата, където имаха складирано значително количество оръжие и муниции. Сражението се пренесе по улиците и предъ църквата. Малкото жандармерийско отделение се оказа безсилно да разпръсне сражаващите се. Напраздно и околийскиятъ началникъ увещаваше обсадените да спратъ стрелбата, за да се отслаби ожесточението на нападателите и да се тури край на кръвопролитието. На поканите му гърците отговаряха съ по-силенъ огънь. Между това, въ една къща избухна пожаръ. Силниятъ ветъръ спомогна за бързото разпространение на огъня, толкова повече, че по-големата часть на къщите съ дървени. Сражението обаче не спираше. На поканите на околийския началникъ да прекъснатъ стрелбата, за да се организира спасителната служба, обсадените отговаряха пакъ съ гърмежи. Тогава властьта остави сражаващите се и се зае съ спасяването на хората, които се бореха съ огнената стихия. Пожарната команда отъ Бургазъ и едно войсково отделение пристигнаха на коне, но пожарътъ, продължаваше да се шири. Вечерьта, къмъ 8 часа, пристигна отъ Карнобатъ, където се намираше на лагеръ Бургазкиятъ гарнизонъ, едно по-големо отделение войска. Тогава гърците се предадоха. Пожарътъ, обаче, бе окончателно потушенъ чакъ на другия день зараньта.
Равносметката на този съдбоносенъ за Анхиало день е: 14 души убити, отъ които 4 българи, 733 сгради (отъ всичко 1147) изгорели, между които околийското управление, телеграфо-пощенската станция, почти всички други държавни учреждения, заедно съ архивите, гръцкото училище, българското училище, една джамия и пр.”

Отразяването на събитието от първа ръка се съдържа в излизащия тогава единствен вестник в Анхиало «Край».В бр.110/24.06.1906 във вестника е публикуван апела: «Правете митинги!» ,в бр.114 на 22 юли в статията «Бурни дни» се публикува как тревогата се пренася от Варна и Пловдив към Бургас и Анхиало.*

 

1906-2

Карта на старо Анхиало  преди пожара – 27-28.07.1906 г. Прекопирана е на ръка от Сирма Мих. Нарлиева, по мъж Каприева, от гр. Поморие преди 1990 г., когато е била на екскурзия в Гърция. Неин е и преводът от гръцки.

Прекопирането е направено вероятно от оригинала – топографска скица на Анхиало в М 1:15000 на д-р К. Мавроматис.                                                                                                                                            

 Скицата е много подробна и дава ценна информация за Анхиало преди събитията от 1906 г. Дължим я на любезното съдействие на д-р Кристалин Каприев – син на Сирма Мих. Нарлиева.

 

 

На 29 юли в бр.115 във вестника са публикувани разкрития за плана на превъзбудената гръцка общност «за самоотбрана,за въоръжаване и

 

за избиване на всички български

 

чиновници».

На 9 август в бр.116,първият след пожара,вестникът излиза с черна рамка в която излага почаво хронологията на събитията,прави първоначална равносметка, раздава справедливост /българите са жертвите,гърците агресорът,Василиос е главният подстрекател/.Вестникът припомня,че е предепреждала за опасността: «В града се откриваше война между два единоверни народа,вечни неприятели един към друг.Ние винаги сме писали за подземната война,която се воше между българи и гърци из нашенско».Гръцката версия за събитието,изложена в Меморандума от 14 август 1906 е напълно противоположна по отношение на вината и съответно на мартирологията.

Определена представа за вината дават сведенията за привлечените под отговорност.Отначало в бр.117 от 12 август  “Край” съобщава за 33 арестувани /от тях 4 освободени без гаранция,1 с гаранция и 14 задържани/.Между обвиниямите са кметът Костакис Ставридис /фигуриран от  кметското място още от 7 февруари 1891 до 8 март 1892, от 8 март 1892 до 22 юли 1894 и от 31 март 1904 до19 август 1906  (ТДА-Бургас, Ф. 212К/ и 6 съветници-всичките гърци между които и С.Леблебеджи.

По-пълни са данните от Централния държавен архив от 9 септември 1906,в които се съобщава за 122 подследствени /94 гърци и 28 българи/,като 96 са обвинени в метеж,а 26 в кражби.

Опожаряването на Анхиало обтяга до крайност отношенията с Гърция.В Атина борсата и магазините са затворени в знак на национален траур.Атинският архиепископ отслужва панихида,на който присъстват министри и депутати.Към България са предявени претенции за 1 500 000 лв обезщетения за нанесените вреди на гръцките поданици.Искането е отхвърлено от българските власти.Вселенският патриарх Йоаким изпращан протестен мемоар до княз Фердинанд,който е пренебрегнат от дворцовата канцелария.

1906-3 Арестуваните за погрома са отведени в Бургаския затвор.За да успокои възбудата сред обществеността,прокуратурата изпраща  владиката Василиос със светско име Василиос Георгиадис като анхиалски митрополит,

фото: Л. Кокинос.

под домашен арест при сливенския митрополит Геласий.По време на следствието той е обвинен за подбудител и водач на гърците,които са нарушили и причинили трагедията в Анхиало.

Въпреки тези констатации,по външнополитически съображения в края на ноември 1906 Василиос е освободен под гаранция,а по-късно е екстрадиран в Цариград.Не се наложени наказания и на останалите задържани.

Пожарът от Анхиало така и

 

не успява да дотигне до Месемврия

 

където  кмет по това време е Янако Янулов.Надвисналата опасност от погром и на този град кара  гръцките му жители му да се въоръжат и да организират денонощни дежурства.Когато обаче се разбира,че към полуострова е тръгнал въоръжен отряд, Янулов издава заповед всички да се приберат по домовете си и да не се допускат провокации.Кметът посреща отрядниците и се споразумява с техните водачи. Съгласно споразумението в църквата „Св. Стефан” започва да се служи на български език,а в църквата „Св. Богородица” остава служенето на гръцки език.

В бр.125/30.09.1906 вестник «Край» съобщава следното за случилото се: „… Гърците в Месемврия доброволно отстъпиха на българите църквата – Митрополия и [тя] стана „Св. Стефан”, предадоха училището и [то] стана „Любен Каравелов” . Благодарение на споразумението,постигнато с взаимни отстъпки,Месемврия и жителите му,благодарение на кмета си спестяват съдбата на Анхиало.

Две години след погрома на 30 юли вестник “Край” в бр.143/28.02.1908 пише: “Маската падна,истината блесна-в Анхиало,Месемврия и Созопол няма гърци.Има само погърчени българи!”.

Животът в градовете със смесено българо-гръцко население постепенно поема нармалния си ход,ала вече не е същото.Гръцките просветни и църковни общини изчезват или загубват до голяма степен своята значимост.Елините масово се изселват.С кораби от Варненското и Бургаското пристанище хиляди семейства напускат страната и заминават за Цариград,Солун и Атина.Преди отпътуването си те плюят “варварска” България и демонстративно изтърсват дрехите си,за да не остане българска прах по тях.

Максим МОМЧИЛОВ

 

*От бр.1 и следващите от вестниците „Край” са публикациите на автора Марин Маждраков – живеещ в Анхиало, впоследствие в хода на събитията е назначен за полицейски пристав в Месемврия, а  впоследствие е избран за кмет през периода 03.08.1926-14.04.1928

 


 

Print Friendly

Автор: Максим Момчилов


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *