На 11 септември 2001 г. самолетите, които се врязаха в Световния търговски център, разрушиха не само един от символите на американската икономическа мощ, но и заблудата, че военното превъзходство и географската отдалеченост могат да гарантират сигурността на Съединените щати.

25 години по-късно кулите ги няма, Осама бин Ладен е мъртъв, американската армия вече се изтегли от Афганистан, а светът е много по-различен от онзи септемврийски ден. Той обаче беляза завинаги начина, по който хората пътуват, удостоверяват самоличността си, събират разузнавателна информация, охраняват границите си, водят войни и определят границата между сигурността и свободата.

102 минути, които промениха историята

Сутринта на 11 септември 2001 г. започва привидно нормално. Четири пътнически самолета излитат от североизточната част на САЩ към Калифорния. Никой от пътниците им не знае, че самолетите вече са превърнати в оръжия.

В 8:14 ч. местно време полет 11 на American Airlines излита от Бостън за Лос Анджелис. Малко по-късно 19 терористи, свързани с „Ал Кайда“, поемат контрола над четирите самолета. Всички те са обучени от терористичната групировка, а четирима са преминали летателно обучение в Съединените щати. 15 от похитителите са саудитски граждани, двама са от Обединените арабски емирства, един е египтяни, а друг — ливанец.

В 8:46 ч. полет 11 се врязва в Северната кула на Световния търговски център. Самолетът се забива между 93-ия и 99-ия етаж. Три от стълбищата над 92-рия етаж стават непроходими.

17 минути по-късно – в 9:03:11 ч., полет 175 на United Airlines се врязва в Южната кула. Различното този път е, че едва тогава целият свят си дава сметка, че това не е просто авиационна катастрофа.

В 9:37 ч. полет 77 на American Airlines се разбива в западната фасада на Пентагона.

В 9:59 ч. Южната кула рухва.

В 10:03 ч. полет 93 на United Airlines пада в поле край Шанксвил, Пенсилвания. Терористите вероятно са опитали да насочат самолета към Капитолия или Белия дом, но пътниците и екипажът, научили за останалите атаки, оказват съпротива. Самолетът се разбива, преди да достигне целта си.

В 10:28 ч. рухва и Северната кула. От първия удар са изминали по-малко от два часа.

Така приключват онези 102 минути, които Комисията за 11 септември определя като сърцевината на атаката.

Официалният брой на загиналите е 2 977 души, без да се включват 19-те похитители. Жертвите са граждани на 90 държави. Сред загиналите са 343 пожарникари, както и служители на полицията и други спасителни служби.

Други хиляди са ранени при атаките. Мнозина впоследствие развиват тежки заболявания, свързани с токсичния прах и замърсяването около „Кота нула“. Последващата „Война срещу тероризма“, подета от Вашингтон, отнема живота на близо 5 милиона души по света, и то по скромни сметки на Costs of War Project и други организации.

Тероризмът преди 11 септември

След атаката настъпва една от най-съществените промени във възприемането на заплахите. Тероризмът не започва на 11 септември – САЩ вече са били атакувани от международни терористични организации. През 1993 г. бомба избухва в подземния гараж на Световния търговски център. Загиват шестима души, а над 1000 са ранени. Имало е атентати срещу американски посолства, срещу американски военнослужещи и срещу самолети.

В общественото съзнание обаче тероризмът до голяма степен е бил възприеман като разузнавателен и полицейски проблем — не като заплаха, способна за часове да промени националната стратегия на една суперсила.

Отвличанията на самолети също са били познато явление, но обичайната логика на похищението е била различна: самолетът е средство за натиск, а пътниците са заложници. 11 септември преобръща това схващане – самолетът вече се превръща в оръжие.

„Ал Кайда“ и Осама бин Ладен

Зад атаката стои „Ал Кайда“, транснационална джихадистка организация, ръководена от Осама бин Ладен – обучен от ЦРУ да се бие в Афганистан срещу СССР богат саудитски наследник.

Именно транснационалният ѝ характер е един от новите проблеми, пред които се изправя Западът, тъй като тя не оперира на принципа на националните групировки.

Похитителите живеят и пътуват в различни държави, използват международната финансова система, комуникации, авиация и имиграционни механизми. Някои от тях пребивават в САЩ повече от година преди атентата.

И тук се появява въпросът: възможно ли е било атаката на 11 септември да бъде предотвратена?

Комисията за 11 септември стига до извода, че американските институции са разполагали с откъслечни части от информацията, но не са успели да ги съберат в една обща картина. Имало е слабости в разузнаването, обмена на данни, граничния контрол и координацията между институциите. Комисията дори посочва, че до 15 от 19-те похитители е можело да бъдат засечени от граничните власти.

Проблемът обаче не е бил само в липсата на сведения, а в неспособността да се разбере какво означава натрупаната информация.

Америка след 11 септември

След атаките в американската държава настъпва коренна промяна. Само няколко седмици по-късно Конгресът приема Патриотичния акт на САЩ (USA PATRIOT Act), подписан на 26 октомври 2001 г. Законът разширява правомощията на правоохранителните органи и разузнавателните структури, включително в областта на наблюдението, разследването и борбата с финансирането на тероризма.

Това поставя началото на новия политически спор в Щатите: колко свобода трябва да сдаде гражданинът на държавата, за да се чувства защитен?

За едни Патриотичния акт е необходим инструмент срещу новата заплаха. За други той е символ на опасното разширяване на държавния контрол.

Създаден е и нов мащабен център на американската национална сигурност — Департаментът за вътрешната сигурност на САЩ. Законът за вътрешната сигурност е подписан през ноември 2002 г., а през следващата година 22 федерални структури и агенции са обединени в новото ведомство.

На свой ред, ФБР променя философията си. От организация, която в значителна степен реагира на престъпленията след тяхното извършване, тя започва да поставя много по-голям акцент върху предотвратяването на терористични атаки чрез разузнавателна работа.

Може би никъде промяната след 11 септември обаче не се усеща по-силно, отколкото по летищата. Преди атентата системата за проверка на пътниците е била различна, а част от дейностите са били извършвани от частни компании.

На 19 ноември 2001 г. президентът Джордж Буш подписва Закон за авиационната и транспортната сигурност и създава Администрация за сигурност на транспорта на САЩ. Появяват се федерални служители за проверка на пътници, по-строги правила за достъп до летищата, по-сериозен контрол върху багажа.

Днес тази картина изглежда нормално: скенери, ограничения за течности, сваляне на обувки в определени ситуации, биометрична идентификация и т.н. Всъщност обаче това е част от „наследството“ от онзи паметен ден през 2001 г.

От „война срещу тероризма“ до войните в Афганистан и Ирак

Промяната не остава вътре в Америка. На 7 октомври 2001 г. САЩ и съюзниците им започват военната операция в Афганистан срещу „Ал Кайда“ и режима на талибаните, който е предоставял убежище на организацията. Така започва най-дългата война в американската история.

Вашингтон обаче не се ограничава до там. През 2003 г. САЩ нахлуват в Ирак, макар Саддам Хюсеин и иракският режим да не са организаторите на 11 септември. Връзката между Ирак и самите атаки остава един от най-спорните въпроси.

Една от големите исторически последици на 11 септември е, че борбата с тероризма се превръща в глобална военна доктрина, която надхвърля непосредственото преследване на „Ал Кайда“. Тероризмът вече не е само престъпление, което трябва да бъде разследвано, а е обявен за въпрос на националната сигурност и международния ред.

Светът също започва да мисли различно

11 септември променя не само американците. Европа, Близкия изток, Азия и останалият свят започват да изграждат нови системи за обмен на разузнавателна информация, финансов контрол, гранична сигурност и противодействие на тероризма.

НАТО за първи път активира член 5 от Вашингтонския договор — принципа, че въоръжено нападение срещу един съюзник се разглежда като нападение срещу всички.

Международната борба срещу финансирането на терористични организации се засилва. Разузнавателните служби започват да обменят повече информация. Държавите обръщат много повече внимание на пътуванията, паспортите, финансовите транзакции и потенциалните радикални мрежи.

Глобализацията на сигурността обаче има и обратна страна.

След атаките американското общество приема ограничения, които преди това биха изглеждали много по-трудни за оправдаване. Наблюдението се разширява. Събирането и анализът на данни се превръщат в централен инструмент на националната сигурност.

Постепенно възниква и въпросът кога мерките, създадени за защита от тероризма, започват да засягат самите свободи, които държавата твърди, че защитава? Всъщност този спор продължава и днес.

Промяна в разбирането за тероризма

Преди 11 септември терористът често е бил представян като член на конкретна организация, която поставя политически искания. След 11 септември моделът става по-сложен.

Терористичните мрежи се оказват способни да действат транснационално, да използват модерни комуникации, международни финансови системи и глобалната мобилност на хората.

По-късно светът вижда и други модели — саморадикализирани извършители, „вълци единаци“, онлайн пропаганда, терористични организации, които контролират територии и мрежи, които използват социалните медии за пропаганда и набиране на последователи.

„Ал Кайда“ постепенно губи централното си място, а през следващото десетилетие „Ислямска държава“ показва нов модел на терористична организация — с претенции за територия, държавоподобна структура и глобална онлайн пропаганда.

Тоест 11 септември не просто променя борбата срещу тероризма. Той поставя началото на времето, в което тероризмът се превръща в постоянен елемент от глобалната политика и националните стратегии за сигурност.

Равносметка

Историята помни 11 септември по два начина. Като деня, в който 19 бойци на „Ал Кайда“ убиха 2 977 души, разрушиха Световния търговски център и удариха Пентагона — сърцето на американската военна мощ.

Но и като деня, който отприщи 25 години войни, антитерористични операции, разузнавателни реформи, технологичен контрол и политически спорове за границите на държавната власт, близо 5 милиона убити и стотици милиони засегнати.

Точно затова 25-годишнината не бива да бъде само годишнина на паметта, но и на равносметката. Какво направихме с урока от този ден? Изградихме ли по-сигурен свят — или просто по-наблюдаван? Успяхме ли да защитим демокрацията — без в този опит да ограничим твърде много свободата? 25 години след онзи септемврийски ден отговорите не са еднозначни.

Едно обаче е сигурно. На 11 септември 2001 г. рухнаха две кули и една илюзия за света. Отломките от тази илюзия продължават да оформят международната политика и през 2026 г.

11 септември бе датата, на която светът разбра колко уязвима може да бъде една суперсила — и колко далеч може да се простира сянката на един-единствен ден.