За месец стоките и услугите са поскъпнали с 0,9 на сто, а за година- с 4,1 процента. Годишната инфлация от началото на тази година- през януари тя е била 3,5 на сто, през февруари 3,3 на сто, за да достигне през март 4,1%. Само за месец цената на малката потребителска кошница, в която влизат и основни услуги нарства с 2%, отчете главният икономист на КНСБ Любослав Костов в ефира на bTV.

Според него има необосновано поскъпване, има огромни надценки между едро и дребно. Пълним кошницата много по-трудно, призна той.

КНСБ бори високите цени със спешни мерки

Ето какво предлагат синдикатите

Малко над 20 стоки в малката потребителска кошница струват малко над 61 евро. За месец те са поскъпнали с 1,3 евро или с 2 на сто. Рекордьор по поскъпване са доматите – цената им нараства с над 29% за месец. Картофи, лимони и ябълки също са сред плодовете и зеленуците, които бележат ръст. При други основни храни по-голямо увеличение има при пилешкото, яйцата и олиото – виждате ръста е от 1%, при хляба поскъпването е 0,7 на сто.

По думите на Костов инфлацията в България през последните години остава сериозно предизвикателство за домакинствата, като усещането за поскъпване често е по-силно от официалните данни.

Той обясни, че различните категории стоки поскъпват с различна скорост. Представете си от тези 1000 стоки и услуги как, например, черната техника почти не поскъпва, храните, които най-често потребяваме, поскъпват повече, посочи Любослав Костов.

Затова според него най-важно е не средното ниво, а структурата на потреблението.

„Много важно е към какво е ориентирано нашето потребление, не толкова средната инфлация. За съжаление, потреблението на българите е ориентирано към стоки, които поскъпват доста повече и това се усеща“, добави Костов.

Той подчерта, че в България няма ясна законова дефиниция за „спекула“. „В България няма официална дефиниция за това какво е спекула в нито един закон.“

Въпреки това, Костов е категоричен, че има спекула от икономическа гледна точка, но нямаме норматив, който да казва: това е спекула.

КНСБ предлага ежегодно увеличение на заплатите с 10%

Постижимо е до 2030 г. минималната работна заплата да стане 1002 евро

Любослав Костов даде още един пример с млечните продукти. „Имаме една Комисия за защита на конкуренцията, която казва, че при млякото и млечните храни има картел.“ И добавя конкретни данни: „40 евроцента е себестойността на литър мляко, 1,88 евро на щанда, 1,18 евро на едро. 60% разлика от борсата до щанда“, отчете Костов. 

Костов е категоричен, че не трябва да се въвеждат тавани на печалбите.

„Тавани на печалбите не е пазарно. Ние сме против да се слагат тавани на печалбите.“ Но предлага друго решение: „Можеш регулаторите да се опитат да изсветлят цялата верига.“ И пояснява: „Ако ние знаем как се ценообразува всяка една стока – от момента на нейното производство, през прекупвачите, до щанда – тогава вече можем да кажем кое от това поскъпване е пазарно и кое не е“, коментира още той.

В заключение Любослав Костов отправи и директна критика към държавата. „Държавата е един мълчалив съучастник в тази свободия на пазарната икономика“, смята той. И призова за конкретни действия за демографията, с цените, с доходите.

КНСБ отчита леко покачване на цените на стоките от малката потребителска кошница през януари

Малката потребителска кошница у нас продължава да е по-скъпа от тази в Румъния и Хърватия