Мобилните телефони се превръщат във все по-сериозен проблем за училището, а забраната им трябва да бъде много по-категорична. Около 20% от общинските училища са успели да ограничат използването им ефективно, докато в останалите правилата често се прилагат частично. Това заяви в интервю за News.bg председателят на Синдикат „Образование“ Юлиян Петров.

По думите му телефонът вече е част от ежедневието не само на учениците, но и на техните родители, баби и дядовци.

Без телефони в училище и без социални мрежи за деца до 16 г., иска ново предложение

Възрастовите ограничения ще важат и за достъпа до платформи за споделяне на видеосъдържание

С напредването на възрастта той може да се използва все повече като средство за работа и улеснение, но при по-малките деца основното му предназначение често е забавлението.

„Телефоните, социалните мрежи и всички възможни приложения изкривяват мотивацията на ученика. Той се занимава с нещо, което в момента му е много по-интересно, но губи това, което трябва да бъде научено в клас“, посочи Петров.

Според него проблемът с телефоните е част от по-голямата тема за правилата, дисциплината и възпитанието в училище. Именно затова забраната на телефоните трябва да бъде разглеждана като един от показателите дали образователната система може да създава и спазва ясни правила.

Петров даде за пример Франция и Великобритания, където са въведени по-строги ограничения за използването на мобилни телефони в училище.

Според него България не трябва механично да копира чужди модели, но може да използва опита на други европейски държави и да създаде работещ български формат.

„Не можем да измислим нещо, което вече не се използва някъде. Можем да проучим какви са наказанията и санкциите там и да започнем да го правим“, коментира той.

По думите му не е нормално всяко училище самостоятелно да измисля организация за съхранение на телефоните – кутии, торбички или други механизми, при които учителите да събират устройствата и след това да ги пазят и връщат на учениците.

Затова според Петров Министерството на образованието и регионалните управления на образованието трябва да създадат обща организация, а законодателят да има смелостта да регламентира забраната.

„Това няма да се приеме радостно, но това е правилното решение. Трябва да имат смелост да го направят„, заяви председателят на Синдикат „Образование“.

Обновена

Забраната за телефони в училищата влиза в сила през януари?

Още не е уточнен процентът, с който догодина ще бъдат увеличени учителските заплати

Само 20% успяват да наложат реална забрана

По думите на Петров точна статистика за училищата, които са успели да въведат ефективна забрана, няма, но по общата информация, с която разполага синдикатът, става дума за около 20% от общинските училища.

Той подчерта, че при тези училища има сериозна подкрепа от страна на родителите.

В същото време в около 80% от училищата има някаква форма на забрана, но тя често се отнася основно до използването на телефон по време на час.

Според Петров именно тук е големият проблем – едно е да има правило, а друго е то реално да се спазва.

Той е категоричен, че родителите също трябва да поемат своята отговорност. „Как един родител, който ползва телефона повече от детето, ще му каже да се ограничава? Детето наблюдава своя родител„, посочи Петров.

Според него забраната трябва да бъде подкрепена и с ясни санкции. Те обаче не трябва да се отнасят само до телефоните, а до всички нарушения на училищния правилник – закъснения, отсъствия, нарушаване на дисциплината и неспазване на правилата.

Разговорът не е достатъчен за всички ученици

Петров смята, че при нарушение на правилата първата стъпка трябва да бъде разговорът с ученика и родителя. Това обаче невинаги дава резултат, по думите му.

Петров отбеляза, че в значителен процент от случаите разговорите не са достатъчни и е необходим следващ етап от мерки и по-ефективна политика за подкрепа на учениците. Той определи политиката за подкрепа като една от най-важните в българското образование. Според него, когато ученик с определени дефицити получи правилната подкрепа и промени поведението си, това дава възможност и на останалите ученици в класа да постигнат по-добри резултати.

„Всеки учител знае, че има 15 минути разговори на теми, които са свързани с нарушението на правилника, а след това продължава с основната дейност. Това е изгубено време за всички ученици“, обясни Петров.

Четенето и писането не трябва да бъдат заменяни с технологиите 

PISA 2025 алармира: Учениците губят любопитство, четене и смисъл в ученето, разчитат все повече на AI

Образователният проблем не може да бъде решен само с повече учебни часове, повече изпити или повече съдържание

Председателят на Синдикат „Образование“ постави проблема с телефоните и в по-широкия контекст на дигитализацията на образованието.

По думите му четенето и писането са класически и непреходни дейности, които трябва да бъдат запазени и насърчавани.

„Дигиталните средства, занимания и възможности няма да избягат, но много е важно да ги дозираме. В момента тази доза сякаш я няма“, смята Петров.

Той посочи, че проблемът започва още от ранна възраст и затова трябва да има по-голямо внимание към развитието на социалните умения и общуването при децата.

Според него семейството и обществото също имат важна роля за изграждането на навици и отношение към технологиите.

Изкуственият интелект не трябва да замества базовите знания

В разговора Петров коментира и навлизането на изкуствения интелект в образованието. Той не смята, че AI трябва да бъде определян като „нова пандемия“ за образованието, но предупреждава, че използването му трябва да бъде дозирано и правилно.

По думите му учениците първо трябва да усвоят класическите способи на обучение, а след това да използват изкуствения интелект за надграждане на знанията си.

„Ако приемем, че едно дете няма да знае дори таблицата за умножение, защото ще разчита, че изкуственият интелект много по-бързо ще му даде крайния отговор, тогава обричаме образованието на крах„, заяви Петров.

Той е категоричен, че технологиите няма да спрат да се развиват и образованието трябва да се адаптира към тях, но без да изоставя основните умения.

„Изкуственият интелект е нещо много важно, но трябва умно да го използваме„, заключи председателят на Синдикат „Образование“.

AI измества психолозите

Ще останат ли в миналото човешките терапевти