На 24 октомври Организацията на обединените нации ще стане на 81 години. Осем десетилетия след създаването ѝ светът отново е във война, великите сили са в остро геополитическо съперничество, международното право все по-често се сблъсква с реалната политика, а самата организация изпитва недостиг на финанси, доверие и политическо влияние.

ООН е основана през 1945 г. със задачата след Втората световна война да бъде изградена система, която да предотвратява нов глобален конфликт, както и да се създадат механизми за международно сътрудничество. Днес обаче светът е коренно различен. От първоначалните 51 държави основателки организацията вече има 193 членове. Нови икономически и политически центрове променят баланса на силите, а част от институциите на ООН все още отразяват реалностите от средата на ХХ век.

Затова на прага на 81-вата годишнина въпросът е какво може да прави една организация, създадена за света от 1945 г., в света на 2026 г. Колкото по-сложен става международният ред, толкова по-необходим е диалогът между държавите. Колкото по-остро се сблъскват интересите на големите сили обаче, толкова по-трудно ООН успява да говори в един глас.

Макрон призова ООН да защити света, „който не живее по закона на джунглата“

Макрон обаче не назова конкретни държави, които смята за отговорни за разпространението на „закона на джунглата“ по света.

Съветът за сигурност

Един от най-старите спорове е свързан със Съвета за сигурност. Той има 15 членове – пет постоянни и десет непостоянни с двугодишен мандат. Постоянните са САЩ, Русия, Китай, Франция и Великобритания, като те разполагат с право на вето.

Тази структура е пряк продукт на следвоенния международен ред. Проблемът е, че политическата карта на света отдавна се е променила. Днес държави и региони, които имат значително по-голяма демографска, икономическа или политическа тежест, нямат постоянно място в най-влиятелния орган на ООН. Африка, например, има 54 държави членки на организацията, но няма постоянен представител в Съвета за сигурност.

Реформата на Съвета за сигурност от години е сред най-трудните теми в ООН. Дебатът не е само за това кой да получи място, а и за това как трябва да се променят правилата за вземане на решения. Според някои държави ветото е гаранция, че решенията за международната сигурност няма да бъдат налагани едностранно. За други пък то е основната причина организацията да се оказва блокирана именно когато очакванията към нея са най-високи.

Гутериш настоява за постоянно представителство на Африка в Съвета за сигурност

Генералният секретар на ООН призова за мащабни реформи в структурите за глобално управление

Най-голямото предизвикателство са войните

Основният въпрос пред ООН остава същият, заради който организацията е създадена – може ли да помага за предотвратяването на войни и за намирането на изход от тях. Тук обаче се вижда и най-сериозното ограничение на институцията. ООН не е световно правителство, няма собствена армия и не може едностранно да наложи решение на държави, които отказват да го приемат. Съветът за сигурност е органът с основната отговорност за международния мир и сигурност, но правото на вето на петте постоянни членки често превръща големите геополитически разногласия в институционална блокада.

Това напрежение бе осезаемо и в Ню Йорк през изминалите дни. На 8 септември започна 81-вата сесия на Общото събрание на ООН, а на 22 септември – общият дебат, който продължава до 26 септември и ще бъде възобновен на 28 септември. Мотото на сесията е „Възстановяване на доверието, управление на трансформацията: ООН, която работи за всички“.

В първите дни на дебата на преден план отново бяха войните и хуманитарните кризи, включително конфликтите в Близкия изток и войната в Украйна. Но дневният ред показва колко по-широк е вече спектърът от проблеми. На 23 септември бяха обсъдени климатичните действия и справедливият преход, на 24 септември се проведе среща за заплахата от покачването на морското равнище, на 25 септември – за подготовката за бъдещи пандемии, а в края на месеца ще бъде обсъдено и ядреното разоръжаване.

В речта си при откриването на общия дебат генералният секретар Антониу Гутериш, чийто мандат приключва в края на годината, определи четири големи „изпитания за властта“ – войната и мира, неравенството, климатичните промени и изкуствения интелект. Той настоя за международни правила и независим надзор върху развитието на изкуствения интелект и отново постави въпроса за реформата на Съвета за сигурност, включително за по-силно представителство на Африка.

Организацията трябва едновременно да реагира на войни, които са в разгара си, и да договаря правила за проблеми, които ще определят следващите десетилетия – климат, изкуствен интелект, пандемии, ядрени рискове и устойчиво развитие. Тези теми вече не съществуват поотделно: войните задълбочават бедността и глада, климатичните промени могат да увеличат миграцията и нестабилността, а технологичната надпревара променя самото разбиране за сигурност.

Стои и друг ключов въпрос – този за избора на следващ генерален секретар. Мандатът на Гутериш приключва на 31 декември 2026 г., а новият ръководител на организацията трябва да поеме поста през януари 2027 г. Това означава, че 81-вата сесия се провежда не само на фона на множество международни кризи, но и в момент, когато ООН трябва да определи посоката на следващия етап от развитието си.

Ако ООН не може сама да спре една война, каква е реалната ѝ роля? Организацията не разполага с правомощията на световно правителство и не може да принуди суверенна държава да прекрати военните действия само с решение на Общото събрание. Тя обаче може да създава дипломатически канали за преговори, да посредничи между страните, да приема международни резолюции, да координира хуманитарната помощ, да подпомага цивилното население и да изпраща мироопазващи мисии там, където има съответен международен мандат. Освен това може да събира доказателства, да следи за нарушения на международното право и да поставя конфликтите в рамката на международните правила. Невинаги обаче държавите са готови да използват съществуващите механизми, когато те противоречат на собствените им интереси.

Отделно, ако през 1945 г. основният страх е бил от нова световна война, то през настоящия век към него се добавят заплахи, които основателите на ООН е нямало как да предвидят.

Изкуственият интелект вече променя икономиката, информацията, сигурността и начина, по който се вземат решения. Въпросът пред ООН е дали международната система може да създаде правила, преди технологиите да са се развили по-бързо от институциите.

Световните лидери се събират в ООН на фона на войни и страхове от неконтролируем изкуствен интелект

Мандатът на досегашният генерален секретар изтича

„Невидимата“ работа на ООН

Не трябва да се омаловажава ежедневната работа на ООН – хуманитарна помощ, подкрепа за бежанци и разселени хора, здравни и образователни програми, борба с глада, възстановяване след бедствия и конфликти.

Този набор от дейности не решава геополитическите конфликти, но показва защо организацията продължава да има значение дори когато Съветът за сигурност бива блокиран от неспособност да постигне съгласие. Агенциите и програмите на ООН действат в десетки държави и често са сред малкото международни структури, които могат да работят едновременно с местната власт и хуманитарни организации.

Разликата между политическата и практическата роля на ООН е, че дори в първата организацията да изглежда блокирана, във втората продължава да е инструмент за координация, без който много международни операции биха били значително по-трудни.

Участието на България

България е член на ООН от 14 декември 1955 г. и три пъти е била непостоянен член на Съвета за сигурност – през 1966-1967, 1986-1987 и 2002-2003 г. През 2002 г. страната ни председателства Съвета за сигурност.

През 2016 г. две българки последователно участваха в надпреварата за генерален секретар на ООН. Ирина Бокова – тогава генерален директор на ЮНЕСКО, беше официално номинирана от България през февруари 2016 г. През септември същата година пък страната ни представи кандидатурата на Кристалина Георгиева. И двете преминаха през официалната процедура, но в крайна сметка за генерален секретар беше избран Антониу Гутериш, който пое поста през януари 2017 г.

За първи път от 17 години генералният секретар на ООН посети Сирия

По време на престоя си в Сирия Антонио Гутериш ще се срещне с президента Ахмед ал-Шараа

Финансовата криза

Политическите противоречия не са единственият проблем пред ООН. Организацията е изправена и пред сериозна финансова криза, която вече се отразява върху способността ѝ да изпълнява приетите от държавите мандати.

За настоящата година Общото събрание одобри редовен бюджет в размер на 3,45 милиарда долара. Чрез тези средства се финансират основните дейности на Секретариата – политически мисии, международно право и правосъдие, човешки права, регионално развитие, хуманитарни дейности и други функции на организацията. Сумата е приблизително 200 милиона долара над предложението на генералния секретар, но с около 7% по-ниска от одобрения бюджет за 2025 г.

Основният проблем е ликвидността – въпреки че държавите членки трябва да плащат задължителните си вноски, част от тях ги забавят или не ги изплащат изцяло. Към 21 септември 141 от 193 държави членки са платили изцяло своите вноски за редовния бюджет за годината, като България е сред държавите, които са изпълнили задължението си – нейната вноска за тази година е 2,26 милиона долара, платени на 2 февруари.

Проблемът с неплатените или забавени вноски не е нещо ново, но през последните години се задълбочава. В края на 2024 г. ООН е имала 760 милиона долара просрочени вноски, от които 709 милиона все още са били неплатени. През 2025 г. към тях са се добавили още 877 милиона долара неполучени вноски, така че просрочията са достигнали 1,586 милиарда долара. Именно тази липса на налични средства принуждава организацията да управлява паричните си потоци значително под нивата, предвидени в бюджета.

В резултат на това в началото на годината бяха предвидени 2 900 съкращения на щатни позиции, а над 1000 служители вече бяха напуснали организацията. Финансовите ограничения се отразяват и върху мироопазващите операции – през юни Общото събрание прие промяна във финансовите правила, която според председателя на Общото събрание е помогнала да се избегне непосредствен риск от финансов колапс. Реформата сама по себе си обаче не решава проблема с неплатените навреме вноски.

Как една организация може да изпълнява все повече задачи, ако държавите, които са ѝ ги възложили, не осигуряват навреме необходимите средства? Проблемът е най-вече политически, защото размерът на бюджета, неговото финансиране и приоритетите на организацията са решения на самите държави членки.

Има ли алтернатива?

Светът вече разполага с редица международни формати – Европейския съюз, НАТО, Г-20, регионални организации и различни коалиции между държавите. Всеки от тях има своята роля и в определени ситуации може да действа по-бързо от ООН.

Но тези формати не могат да заменят напълно универсалната организация. ООН събира почти всички държави в света в една обща институционална рамка и съчетава политически, хуманитарни, правни и развойни функции. Затова е от значение как да работи с останалите международни институции и как да се промени така, че да отразява по-добре съвременния свят.

ООН е пред „неизбежен финансов колапс“

Гутериш предупреждава, че паричните средства може да свършат до юли

Бъдещето на ООН

ООН е създадена от свят, уплашен от това, което току-що е преживял. Днес светът отново има своите страхове, но те вече не се свеждат само до глобална война, а включват климатични промени, нови конфликти, миграция, ядрени рискове, пандемии и технологична надпревара, която се развива по-бързо от международните правила.

Няма как да се пренебрегва фактът, че организацията има сериозен проблем, когато големите сили не могат да постигнат съгласие.

Бъдещето на ООН зависи от държавите, които са я създали, финансират я и определят какво може да прави. На 81 години ООН остава форумът, в който почти целият свят може да седне на една маса. Въпрос е дали държавите ще заемат мястото си на тази маса за намиране на общи решения, или ще продължат да я използват предимно за да показват колко дълбоки са различията помежду им.