Че Паметникът на Свободата на връх Шипка трябва да бъде поддържан, реставриран и консервиран, спор няма. Напротив – подобен ремонт е необходим и държавата има задължението да го направи както трябва.

Въпросът е друг: наистина ли трябва да го прави до септември 2029 г.?

Три години.

За реставрация и консервация на Паметника на Свободата.

Сравненията с други обекти винаги са условни, но понякога са неизбежни. Националният дворец на културата – огромен комплекс с десетки хиляди квадратни метри площ – е построен за около три години, макар довършителните работи да продължават и след официалното му откриване.

А сега приблизително толкова време е необходимо за ремонт на съществуващ паметник, за който техническата документация не установява конструктивни дефекти и не сочи нестабилност на основите.

Очевидно през XXI век сме постигнали забележителен прогрес: строим по-бавно, но затова пък с много повече документация.

Има и още нещо трудно за обяснение.

Според обявеното работата ще се извършва основно между април и октомври, защото климатичните условия на Шипка през останалата част от годината не позволяват нормални строителни и реставрационни дейности. Напълно разбираемо. Все пак говорим за връх на повече от 1300 метра надморска височина.

Тогава обаче възниква съвсем прост въпрос: защо беше необходимо площадката да бъде разкопана и стълбите пред входа да бъдат премахнати още в началото на септември?

За да посрещнем зимата с разкопан подход към паметника?

Това вече не е просто строителен въпрос. Паметникът на Свободата не е административна сграда, която може да бъде заградена за три години и гражданите да бъдат помолени да използват служебния вход. Това е едно от най-важните места на българската национална памет.

И тук срокът започва да придобива съвсем други измерения.

Ако паметникът действително остане изцяло недостъпен през целия период на ремонта, това означава да бъдат засегнати шест големи традиционни чествания – по три около националния празник и по три през август, когато се отбелязват Шипченските боеве.

Шест чествания.

Кой и как ще компенсира това? Къде ще бъдат провеждани церемониите? Защо не е предвидена организация, позволяваща поне частичен достъп до паметника в определени периоди? И защо реставрационният график не е съобразен с тези дати още при подготовката на проекта?

Не става дума само за туристически достъп. Шипка е място на национален ритуал и историческа памет. Да го извадиш фактически от употреба за три години не е дребен страничен ефект от строителството, който може да бъде отбелязан с една звездичка под графика.

Особено тревожно е друго. В техническата документация се посочва, че не са установени конструктивни дефекти и няма индикации за нестабилност на основите. Основните дейности следователно са реставрационни и консервационни.

Това прави още по-трудно разбираемо защо поне външната част и подходът към паметника не могат да бъдат организирани така, че да бъдат завършени значително по-бързо.

И тук вече идва опасността лошото планиране само да създаде проблем, който преди ремонта не е съществувал.

Разкопаването пред входа и премахването на стълбището непосредствено преди зимния сезон логично пораждат въпроси за защитата от вода, сняг, замръзване и размразяване. Дали тези рискове са предвидени и как точно ще бъде обезопасена конструкцията през месеците, когато няма да се работи, трябва да бъде обяснено публично и подробно.

Защото би било забележително постижение ремонтът на конструктивно стабилен паметник да завърши с необходимост от укрепване на конструкцията.

Междувременно социалните мрежи вече произвеждат собствено обяснение. Много хора пишат, че всъщност се подготвя разрушаването на Паметника на Свободата. Това твърдение е невярно. Няма данни, документи или решение, които да сочат подобно намерение.

Не помага и фактът, че политици са готови да превръщат подобни страхове в политически капитал. Разрушаването на Шипка е твърде силен образ, за да бъде оставен неизползван, когато с него могат да се печелят внимание, гняв и популярност.

Тъкмо затова обаче институциите носят още по-голяма отговорност да не оставят празно пространство, което да бъде запълвано с конспирации.

Защото едно е да кажем категорично: не, Паметникът на Свободата няма да бъде разрушаван.

Съвсем друго е да приемем, че след като най-крайната версия е невярна, всичко останало около ремонта автоматично е наред.

Не е.

Има нещо гнило не непременно в намерението, а най-малкото в организацията на цялата работа. Тригодишен срок, паметник без установени конструктивни проблеми, ограничен строителен сезон, разкопаване непосредствено преди зимата и пълна недостъпност на едно от най-важните места за националните чествания – това са достатъчно въпроси и без да измисляме заговор за разрушаване.

След историята с Паметника на Съветската армия обществената чувствителност към думите „демонтаж“, „реставрация“ и „няколкогодишен срок“ също е напълно разбираема. Двата случая са различни и не бива да бъдат приравнявани. Но институциите би трябвало вече да са научили поне един урок: когато не обясняваш убедително какво правиш с един паметник, много бързо други започват да обясняват вместо теб.

И обикновено техните обяснения са далеч по-ефектни.

Няма основание да се твърди, че някой умишлено иска да разруши Паметника на Свободата или да саботира честванията. За подобно обвинение са необходими доказателства.

Но има всички основания да се пита защо ремонтът е организиран така, че резултатът в продължение на три години ще наподобява точно това, от което хората се страхуват – затворен, недостъпен и изваден от националния ритуал Паметник на Свободата.

Когато държавата организира ремонта на един от най-значимите национални паметници по начин, който кара дори хора, далеч от конспиративното мислене, да започнат да се питат дали зад всичко това няма друга цел, проблемът вече е сериозен.

Не защото конспирацията непременно съществува.

А защото държавата отново е успяла да организира нещата така, че конспирацията да започне да изглежда по-разбираема от официалния график.

Паметникът на Свободата е преживял снегове, бури и почти век българска история.

Би било хубаво да преживее и ремонта си.