Източник: Официална фейсбук страница на Ботев (Пловдив)
Библиотеки, театри, читалища и други сценични институти са получили указания за съкращаване на бюджета си за тази година до 90% от миналогодишния, съобщава БНТ.
От години културният сектор е недофинансиран, заплатите са ниски, а желаещите да работят в него – все по-малко. Запазват се и тенденциите голяма част от българите да нямат реален достъп до култура.
От бранша посочват, че заплатите в сектор „Култура“ и тази година остават по-скоро близки до минималната заплата, отколкото до средната за страната.
„Музейни, краеведчески сбирки, певчески дружества, литературни — всички тези неща са възникнали от ентусиасти и сякаш и досега се разчита, че тези хора на ентусиазъм ще трябва да работят. Когато доходът ти е 40 евро на ден и трябва да храниш семейство, тези хора се лишават от много неща“, обясни Кирил Бинев, председател на НФ „Култура“ към КТ „Подкрепа“.
Михаела Василева, заместник-директор на РИМ – Благоевград, пък отбеляза: „Може би един служител с 20-годишен стаж, колкото мен, взима около 900 евро. Даже не знам дали е бруто или е чисто, заедно с клас, квалификация и други неща, които му се изчисляват“.
По думи на Бинев един млад музеен работник, млад библиотекар, млад музикант започват с минималната заплата, което по негови думи е много недостойно.
Културата у нас: Повече хора ходят в музеи и библиотеки, намаляват зрителите в кина и театри
70 са радиооператорите в страната, а телевизионните – 123, по данни за 2025 г.
Освен ниското заплащане пари няма и за поддръжка. Покривът на Националната библиотека тече от години. И въпреки че библиотеките все пак са от онези звена, които получават държавно финансиране, да си творец на свободна практика рядко е устойчиво.
Василева заяви, че основните проблеми на музеите в страната като цяло са свързани с остарялата материална база. Това особено силно се отнасяло за фондохранилищата – помещенията, в които се опазва културното богатство на България.
По нейни думи състоянието им в голяма част от страната е застинало някъде през 70-те и 80-те години. Музеят в Благоевград в момента се ремонтира и е затворен за посетители. Това означава, че вече една година голяма част от собствените приходи ги няма.
Всяка година парите се увеличават, това е факт — бюджетът на Министерството на културата. Просто няма никаква прозрачност по тяхното изразходване“, посочи Бинев.
Художникът Николай Колев пък коментира, че колкото и да е голям бюджетът, ако не стига до хората, които се занимават с изобразително изкуство, няма никакъв смисъл.
За поредна година от сдружение „Фабрика за идеи“ изчисляват годишния индекс „Достъп до култура“.
Оцеляване вместо изкуство: Страхуваме се да не се окаже, че хората могат и без култура
Интервю за News.bg за проблемите в културата в България
Установено е, че в някои от дейностите над 80% от българите не са посетили нито едно събитие.
Тенденциите, които се очертават, са културната пропаст между града и селото, както и по отношение на доходите и образованието.
Индексът измерва ползата от насочените държавни пари за култура, която в момента не е положителна.
„Ако виждаме някъде пробив на българската култура извън България, това се дължи изключително на упоритостта на артистите и на културния сектор“, изтъкна Янита Танева, основател на „Фабрика за идеи“.
Увеличение, макар и малко, има в посещаемостта на киното, библиотеките и концертите.
От Министерството на културата обясниха, че в момента извършват анализ за състоянието на ведомството и на база на резултатите ще бъдат направени предложения към бюджета.
