Д-р Георги Н. Чалдъков
Въведение
Тарифокрацията е система на управление, в която властта – предимно чрез геополитическа стратигия – налага тарифи за награждаване на съюзниците и наказване на противниците. Геополитиката преосмисля тарифите не само като данъци върху стоки, а като централен механизъм на власт. Чрез който се създава нов световен ред (или ново световно безредие), в който достъпът се контролира от наложени санкции, а не от закони, често и от сила (Might is right – „Силата е право“).
Ето едно кратко разграничение между тарифи, мита и данъци – три думи, които често се бъркат, но всъщност означават различни неща:
Мито → плаща се при внос или износ на стоки с цел защита на местното производство, контрол върху вноса и приходи за бюджета
Тарифа → списък с митата и правилата за тях.
Данък → плаща се вътре в държавата върху доходи, продажби, имущество и други собствености.
Митото е таксата, тарифата е документът, който казва колко е таксата.
Видове тарифокрация
- Икономическа тарифокрация: Властта се поддържа чрез манипулиране на разходите за внос/износ, веригите за доставки и достъпа до пазара. → Който контролира тарифите, контролира икономиката.
- Идеологическа тарифокрация → „Плащате“, за да принадлежите на Клуба на „големия брат“.
- 3. Политическа тарифокрация: Вместо закони, държавата управлява чрез избирателно повишаване или намаляване на „цената“ на тарифите.
Тарифокрациятя, като концепция е силна,
защото тя улавя едно от съвременните безпокойства, че властта днес се упражнява по-малко чрез закони и повече чрез невидими разходи.
На кръгла маса по въпросите на здравеопазването в Белия дом Президентът на САЩ каза: „Може да наложа тарифи на държавите, ако не се съгласят с Гренландия, защото се нуждаем от Гренландия за националната сигурност“. САЩ също не изключват военно превземане, както Белият дом заяви: „Президентът ясно каза, че придобиването на Гренландия е приоритет на националната сигурност на САЩ и е жизненоважно за възпиране на нашите противници в Арктическия регион“.
Обаче, Ларс Льоке Расмусен, датски министър на външните работи, заяви: „Това е изключено. Това не е това, което искаме нито в Дания, нито в Гренландия, и противоречи на всички международни правила. Нарушава суверенитета“.
Какво казва за личноста на Президента, настойчивото му желание да купи Гренландия, разкрива Люк Андрюс, старши здравен репортер на САЩ: „Американските генерали и европейските лидери настояват, че Америка вече получава всичко необходимо от Гренландия, от военен достъп до наблюдение и въздушни бази. Няколко съюзници от НАТО дори предложиха да изпратят войски на острова, за да противодействат на всяка заплаха от Русия или Китай. Никой от тях не е прегледал или лекувал Президента, но коментираха въз основа на негови публични изявления. Д-р Зеа Себени, социален психолог в Университета в Хелзинки, Финландия, която изследва териториалната собственост, каза, че изявлението на президента за това как собствеността осигурява тласък „всъщност улавя тази психологическа реалност доста точно“. Тя каза пред вестник Daily Mail: „Чувството за собственост променя самата връзка. Не става въпрос само за практически контрол, а за идентичност, принадлежност и дълбоко вкорененото чувство, че „това е наше“. Изследванията показват, че собствеността задоволява дълбоки психологически потребности. Нуждата от ефикасност, чувството, че можем да контролираме и влияем на случващото се, нуждата от самоидентичност, определяне кои сме чрез това, което притежаваме, и нуждата да имаме собствено място в света“.
Америка се стреми да придобие Гренландия икономически и в един момент Президентът дори заплаши да нахлуе на острова, за което датският премиер заяви, че това ще бъде „краят на НАТО“.
Ричард Фонтен, който е бил съветник по външната политика на бившия републикански сенатор Джон Маккейн, добави, че исканията на Президента се свеждат до теория за международните отношения, която наподобява „никой не мие кола под наем“. С други думи, каза той, една държава защитава или се грижи само за собствената си територия, но не и за тази на други държави.
На Световния икономически форум (СИФ), проведен тези дни в Давос, Швейцария, американски политици се критикуват взаимно (дори по-настървено от българските), разделени между „червени слонове“ (консерватори) и „сини магарета (демократи). Губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм, водещ кандидат за президент от Демократическата партия, разкритикува специалната реч на президента на САЩ, казвайки пред репортери: „Беше удивително скучна и безсмислена“. Губернаторът на Кентъки Анди Бешир, също демократ, каза: „Речта на Тръмп беше опасна, груба и безумна“, добавяйки: „Срамно е за един американец“.
Послеслов
Синонми на „Тарифокрация“ са „Тръмпокрация“, „The United State of Moneyland (USM)“ и „Злокачествен нарцисизъм (Narcinoma).
В книгата си „Страната на парите: Защо крадците и мошениците сега управляват света и как да си го върнем“, разследващият журналист Оливър Булоу отвежда читателите в тайна сфера, където свръхбогатите действат отвъд закона. Някога откраднатото богатство е имало ограничени възможности, но промяната на парадигмата в глобалните финанси е превърнала корупцията в сложна игра на управление на богатството, където институциите в Европа и САЩ са се превърнали в неволни инструменти за пране на пари. Булоу разкрива дълбокото въздействие на тази сива икономика върху основите на западната стабилност, показвайки живота на клептократите и техните привилегировани потомци. Тази въздействаща книга разкрива сложното взаимодействие между богатството и властта през 21-ви век, вдъхвайки надежда за смислена промяна.
Оливър Булоу е британски автор и журналист, който е прекарал значително време в отразяване на Русия и околните региони. След като се премества в Русия през 1999 г., той открива страст към разказването на истории, докато работи за местно списание. Първата книга на Булоу, *Нека нашата слава бъде велика* е съставина от разкази за този бурен регион и му носи наградата за изгряващи писатели във Великобритания и САЩ.
„Мир“ или „частица“?, запита Илон Мъск:
На Световния икономически форум (СИФ) в Давос, Мъск се подигра с новосъздадения от президента на САЩ „Съвет на мира за Газа“ с игра на думи, поставяйки под въпрос неговия противоречив проект.
„Чух за създаването на срещата на върха за мир и си помислих: това частица ли е? Знаете ли, малко парче от Гренландия, малко парче от Венецуела“, каза Мъск, смеейки се по време на обръщението си към СИФ. И допълни: „Освен това много от подписалите държави се управляват от авторитарни правителства“.
