Премиерът Румен Радев и президентът Илияна Йотова са единствените български политици с положителен баланс между доверие и недоверие. Това показва национално изследване на агенция Global Metrics, посветено на обществените нагласи преди предстоящите президентски избори.

Проучването е проведено между 23 юни и 11 юли 2026 г. сред 1503 пълнолетни български граждани чрез стандартизирани интервюта „лице в лице“ с таблет (TAPI). От агенцията подчертават, че резултатите не представляват прогноза за изборния резултат, а измерват предварителните нагласи, потенциала за подкрепа, втори избор и степента на обществено отхвърляне на различни потенциални кандидатури. Изследването е приключило преди 24 юли, когато Илияна Йотова официално обяви намерението си да се кандидатира за президент, поради което и нейното име е било включено като потенциален, а не като официално издигнат кандидат.

Според проучването Радев е с индекс на доверие от +35%, а Йотова – с +31%. Двамата са и единствените публични личности, при които доверието ясно надвишава недоверието. Общо 58% от анкетираните заявяват, че имат доверие на Радев а при Йотова този дял е 53%. И при двамата разпознаваемостта е почти пълна – едва около 3% от запитаните посочват, че не ги познават.

Сред останалите изследвани личности най-близо до неутрален баланс са Даниел Вълчев с индекс -6%, Иван Христанов с -9% и Андрей Гюров с -10%, което според авторите на изследването ги поставя в сравнително по-благоприятна позиция спрямо повечето партийни лидери.

На другия полюс е Бойко Борисов. Индексът на доверие при него е -66%,. Изследването отчита още високи нива на недоверие към Асен Василев, Атанас Атанасов (ДСБ), Костадин Костадинов, Радостин Василев и Ивелин Михайлов.

В хипотетичен сценарий, при който участниците посочват предпочитание за кандидат според политическата сила, най-висока начална подкрепа получава кандидат на „Прогресивна България“ с 39,7% сред заявилите, че ще гласуват. Следват кандидат на ПП-ДБ с 13,3% и кандидат на ГЕРБ-СДС с 11,5%.

При оценката на конкретни личности Илияна Йотова заема най-силната стартова позиция. Около половината от анкетираните заявяват, че биха я подкрепили, ако се кандидатира за президент. След нея се нареждат Андрей Гюров с 23%, Даниел Вълчев с 18% и Иван Христанов с 12%. Авторите на проучването отбелязват, че изследването е приключило преди официалното обявяване на кандидатурата на Йотова и че резултатите не представляват изборна прогноза, а измерват потенциална готовност за подкрепа.

Проучването показва още, че българите очакват следващият президент да бъде преди всичко обединител на нацията, защитник на националния интерес и активен участник в обществения живот. Най-голям дял от анкетираните – 42%, предпочитат балансиран модел на държавен глава, който съчетава представителни функции с активна обществена роля, докато едва 9% подкрепят идеята за президентска република.

Гюров успокоява българите, че демократичната общност ще има свой кандидат за президент

Гюров успокоява българите, че демократичната общност ще има свой кандидат за президент

Той не е взел окончателно решение дали да се впусне в надпреварата

Проучването изследва и кои проблеми обществото определя като най-важни. На първо място се нареждат доходите, бедността и жизненият стандарт, посочени от 98% от анкетираните. Следват цените и инфлацията с 97%, както и корупцията и злоупотребата с власт с 96%. Здравеопазването е определено като важен приоритет от 94%, а енергетиката и цените на електроенергията и парното – от 93%. По 89% посочват като важни насърчаването на българското производство, развитието на земеделието и върховенството на закона със съдебната реформа.

Образованието е приоритет за 85,4% от участниците, демографията и обезлюдяването – за 82%, сигурността и отбраната – за 79%, развитието на бизнеса – за 76%, а свободата на словото и независимите медии – за 72%. Най-ниско, макар също с подкрепата на мнозинство, се нареждат отношенията с Европейския съюз и войната в Украйна и отношенията с Русия – по 65%. Според авторите това показва, че българите поставят социално-икономическите проблеми значително пред външнополитическите теми.