Д-р Георги Н. Чалдъков
Пролетта пристига – фракталната* глава на бадемовото дърво пред южната, гледаща към Бургас, тераса на апартамента ни във Варна, се накичи с белоцветни обици. На тях посвещавам „Зеленият декалог“.
- Идеята за гена „зелена брада” (green-beard gene) продължава да е обсъждана, като медиатор на селективен алтруизъм сред индивидите от даден вид. Тя е описана в книгата The Selfish Gene (Eгоистичният ген) на оксфордския еволюционен биолог Ричард Докинс: „Имам зелена брада и ще бъда алтруистичен към всеки друг със зелена брада“. А защо не бъдете, алтруистичен и към други, които нямат зелена брада или просто нямат брада?! Според един бургаско-варненски клетъчен биолог тази хипотеза е една забавна идея.
- Зелена, любя те зелена. – Verde que te quiero verde)
Зелен ветрец. Зелени клони. – Verde viento. Verdes ramas)….
Върху водата на басейна
люлей се циганката смугла.
Зелена плът, коса зелена,
с очи като сребро студено…..
Зелена, любя те зелена.
Зелен ветрец. Зелени клони. – ФГ Лорка, от Romance sonámbulo
- 3. Сърцето ми, пълно с хлорофил, се пръсна – позеленя снега.
И е черна планината,
а луната е зелена. – Христо Фотев
- Зелената къща (La Casa Verde) – публичен дом в перуанския град Пиура, своеобразно продължение на зелената джунгла, откъдето монахини отвличат зеленоокото момиче, животът на което е описан от Марио Варгас Льоса, перуански писател, Нобелист за 2010 година.
В западната култура съществува връзка между зеления цвят и ревността. Шекспир популяризира фразата „зеленоокото чудовище“ (the green-eyed monster) в пиесата си „Отело“, за да опише ревността. В народопсихологията хората със зелени очи се описват като особено креативни и оригинални, артистични и свободолюбиви, изпълнени със страст и приключнски дух. В Древен Египет зеленият цвят е бил символ на прераждането и доброто здраве. Египтянките са слагали зелен грим около очите си – използван не само за разкрасяване, но и за защита от слънцето и предпазване от злите сили.
- Зелената сделка – „въглеродна неутралност“ (carbon neutrality), поддържана от Урсула, по-точно Урсус (турски – „лош човек“). Зелените балони се спукаха – най-големите американски банки спряха да инвестират в Net Zero C02 емисии.
- Картината Зеленият цигулар на панавангардния белоруски художник Марк Шагал е рисувана върху покривка на маса през 1912-та, началните му бедни години в Париж. Когато го питали: „Защо цигуларят е зелен и защо танцува на покрива на къща?“, художникът отговарял, че това не е художествена алегория, а самата реалност – спомен за негов чичо, който като си пийнел, се качвал на покрива на къщата, от където свирел на цигулка.
- 7. Одобрението на Зеления президент пада в страната му Украйна.
- Зеленият долар на САЩ падна с рекордни нива през 2025 г.
- Имаше една зелена улица в Бургас, където в летните жеги бургазлии преминаваха в тунел от зеленина. Но това лято няма да е така по „Главната“ улица „Александровска“. От три дни вият машините и резултатът е масово кастрене на клони до оформяне на дърво, като подострен молив. – Соня Кехлибарева, 31 януари 2015 г.
- 10. Във Варна се чува как бургаските дървета и птици плачат на улица „Александровска“. И в летните жеги няма да има тунел от зелена прохлада.
Но има една Зелена ябълка, която ви маха за поздрав и разхлада, нарисувана от внука ми Никифор, когато беше на 4 години:
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Когато получих рисунката на неговия вунк (6):
…, направена по случай 85-ия рожден ден на дядо му проф. арх. Тодор Кръстев, реших да отговоря на бургаския ми приятел с есе, озаглавено „Зимата на фрактали“, Фракталите са самоподобни, повтарящи се, „начупени“ по форма структури с различни размери – едни от най-разпространените „картини“ на Земята и в Човека. Терминът „фрактал“ (латински, fractus – „счупен“) е въведен (1975) от математика Беноа Манделброт – автор на теорията на самоподобието в Природата (Gomory R. Benoit Mandelbrot (1924 –2010). Nature 2010; 468 (7322). В Природата фракталите са много и повечето от тях са много красиви – например: Две дървета – едното разцъфнало пролетно красиво – бадемът пред южната ни тераса; другото грозно, осакътено – фотографии на внука ми Никифор (20):
