Д-р Георги Н. Чалдъков
Не на площадите – а в нашите души
Тя – Свободата – се изгражда и руши.
На себе си прилича – и на любовта.
По-неизменна и по-лична от кръвта…
Към нея се пристъпва нежно с „Мила“ … – Христо Фотев, от поемата „Книга за свободата“
Свободата, Санчо, е сладко нещо. От сладкодумците властимеющи не я чакай – с обещанията ще си останеш. Сладките неща те за себе си ги пазят. Я гледай за година власт само какви търбуси правят. Теб най-много с някое позагнило морковче да те залъжат. Свободата, Санчо, сам трябва да си я вземеш. – Мигел де Сервантес, от „Дон Кихот де ла Манча“
Не се надявам на нищо. Не се страхувам от нищо. Аз съм свободен. – Никос Казандзакис
Толкова ли е трудно да бъдем свободни? – запита писателката Милена Фучеджиева, когато живееше в Лос Анджелис, Калифорния (и още не пушеше цигари, както сега, когато пише във „Филтър, един от най-интелигентните български вестници). И отговори на въпроса си „с историята на елени, които по време на комунизма живеели на границата между Западна Германия и Чехословакия – там през оградата течал електрически ток и хиляди елени са били убивани, когато преминавали границата. Сега, когато падна и тази „стена“, елените още помнят и не смеят да преминават границата. С изключение на Винчек – смелия елен, който веднъж годишно посещавал Германия, но винаги се връщал в Чехия“.
Психиатърът Димо Станчев даде изумителния пример за освободените мечки в парка край град Белица: „Те всъщност стоят близо една до друга, не смеят да отидат към гората, която не познават, и възпроизвеждат наученото: кълбо напред – кълбо назад, и танцуват на два крака. Да се оползотвори свободата е изключително трудно“.
Първите мечки, дошли през 2000 г. в Белица с подкрепата на Фондациите „Четири лапи“ и „Бриджит Бардо“, вече ходят в гората, но продължават да танцуват на два крака.
Както много българи, освободени през 1989, вече живеят в чужбина, но малко от тях са смелчаги, като Винчек, и се връщат в България. Защото политиците са зависими и сащисани от „великите сили“, начело със САЩ.
Затова ние продължаваме да търсим Свободата (Libertatem quaero). Знаейки, че „Свободата е само част от историята и половината от истината… Затова предлагам освен статуята на Свободата на източния бряг, да бъде поставена статуя на Отговорността на западния бряг!“ – Victor Frankl (1905–1997), австрийски невролог и психиатър
