За хората, пчелите и пеперудите

Д-р Георги Н. Чалдъков

Размахвайки криле в Бразилия първи долетяха пеперудите на Едуард Лоренц и предизвикваха торнадо в Тексас. След това, в една студената декемврийска нощ, гарванът на Едгар Алан По почука на прозореца, отворих, влезе в стаята, кацна върху белия бюст на Атина Палада и започна императивно да повтаря Nevermore wars!. Като чуха това, гарваните около The Tower of London, започнаха традиционния си рецитал на стихотворението от 1957 година на смелия мъдрец Константин Павлов:

О, колко много славеи!
                                                              Млъкнете, славеи!
                                                              Проклети славеи!

                                                            Дано в настъпилата тишина

                                                            един-единствен гарван се обади,

                                                            за да ни каже истината

                                                            Страшната!

В този момент на поляните край Виена се излюпиха десетки сиви гъски на Конрад Лоренц – „отпечатиха“ каквото видяха  първо и тръгнаха след него.

И след пролета – фракталното тяло на бадемовото дърво пред терасата, гледаща към Бургас, на апартамента ни във Варна, се накичи с бели-нежнорозови обици. Красиво, но все още не идваха, нито вандалите на Константинос Кавафис, нито Годо на Самюъл Бекет, нито врабчето със странното име „Онова нещо“ на Йордан Радичков, нито „любовницата на росата“ (1), нито във фермата се появиха навреме Джордж и Лени с мишка в лявата си ръка – приятелите на Джон Стайнбек, който използва думи от стихотворението „До една мишка“ (To a Mouse) от Робърт Бърнс за заглавие на неговата книга „За мишките и хората“ (Of Mice and Men) (2).

            Безспокоя се защо още не идват пчелите и пеперудите да опознаят нашето красиво цъфтящо бадемово дърво? Оттук нататък ще използвам няколко, но важни думи от библейския език – например, думата позна означава интимни взаимодействия между мъжа-и-жената. В Битие 4:1 на Библията пише: „Адам позна Ева, жена си; и тя зачена и роди Каина.  И каза Господ ми го даде“.

Следователно, думите „позна“, „познавачи“, „познаване“ и „опознаване“ са синоними на „опрашване“ на цъфтящите растения. Мото на настоящето есе може да бъде „Познавам, значи съществувам“. Науката за пчелите-познавачи, се нарича апидология (латински, apis – „пчела“; logia – „наука“).  Науката за меда е мелитология (гръцки, meli – „мед“; logia – „наука“).

Пчелите и пеперудите  познават цъфтящите дръвчета и други растения;  и те зачеват и раждат плодове и зеленчуци. От Айщайн знаем и, че без пчели няма реколта, няма храна за хората и други видове животни.

С микроскоп се виждат голям брой малки власинки върху тялото на медоносните пчели – от повече от 20 000 видове, само 12 са медоносни. По тях прашецът се прикрепя към тялото им. Когато опознават растение, те го носят по тялото си, скачайки от едно цветче на друго. За да напълнят кошера си с мед, пчелите трябва да познаят хиляди растения. Те предпочитат да опознават  в началото на пролетта – получават нектар от тях и ги възнаграждават с опазнаване. Някои градинари се занимават със специално обучение на пчелите да опознават точно определен вид цъфтеж. Затова пчелите трябва да развият специален рефлекс за одортаксис –  миризмата, която да ги насочва да летят само до определено растение – стават моногамни познавачи, каквито вече рядко се срещат при Homo sapiens recens.

            Противно на това, на 5 септември 2024 г. списанието Nature Briefing публикува следния Quote of the day („Цитат на деня“): „Охлювите очевидно имат проблем с PR, така че нека се опитаме да оправим нещата“. Те ни учат за еволюцията на зрението, интелекта и репродукцията. Браво на морските охлюви! – те се опознават с много страст и продължителен 9–10 часа секс (3).

            Да се върнем при одортаксиса на пчелите – съвременни изследвания показват връзка между обонянието, имунната система и болестта на Алцхаймер-Перусини (това е справeдливото название на болестта).  Краткотрайното вдишване на ментол може да: (i) подобри когнитивните функции при миши модели на болеста, (ii) потисни възпалението в мозъка, като понижава нивата на IL‑1β – ключов възпалителен протеин, свързан с невродегенерация, (iii) регулира имунната система, което може да подпомогне мозъчната функция и (iv) подобри паметта дори при здрави животни след кратки експозиции на метанол  (4).

Както споменахме, медоносните пчели, събират прашец и го освобождават чрез опознаване с репродуктивните органи на цъфтежните растения. За да се насити, женското цвете трябва да бъде опознато  поне 30 пъти днeвно – нимфомания, по-голяма отколкото е тази при (сherchez) la femme.

Пеперудите са друг вид познавачи – те създават електричество, когато летят. Електростатичните сили имат съществено значение за половото размножаване на цъфтящите растения. Обяснението е, че по време на летене тялото на пеперудите натрупва положителни електрически заряди, получени от триенето на крилата с въздуха. Докато цветният прашец е отрицателно зареден. Тъй като противоположните заряди се привличат (5), този прашец се насочва към коремчето на опознаващите пеперуди. След това те ще придобият положителен заряд по време на пренасянето си до друго цвете, привлечени от отрицателното му електрическо поле. Сега учени измерват електрически заряд на  няколко вида пеперуди. Те използват пикоамперметър – уред, който измерва минимални електрически заряди, поставен на изхода на тунел, в който всяка пеперуда е летяла поне 30 секунди – установява се електрическият заряд, осигуряващ достатъчно електростатична сила, за да издигне стотина поленови зърна на височина 6 милиметра за по-малко от секунда до коремчето на пеперудата (6). Така, пеперудите „безконтактно“ познават  цъфтежите; и те зачеват и раждат плодове – без да казват: „Господ ни ги даде“.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

1. 1. От винената и плодова мушица (Drosophila melanogaster – от гръцки, „тъмно-коремчена любовница на росата“) – нежно намигане за „жени и вино, вино и жени“ на големия поет и познавач Кирил Христов. И за изследванията в биомедицинските науки – генетика, протеомика, патогенеза и терапия на болести и други.
2. 2. „Най-добре обмислените планове на мишки и хора често се объркват“ (шотландски, „The best laid schemes o’ mice an’ men / Gang aft agley). От този стих Стайнбек избира думите мишки и хора за заглавието на книгата си, защото темата му – разпадането на мечтите въпреки усилията – е в сърцевината на тази книга. В стихотворението на Бърнс мишката символизира уязвимостта на живите същества пред силите, които не могат да контролират. Тази идея се пренася в историята на Джордж и Лени, чиито планове също „отиват на вятъра“.
3. Nield CT. Quote of the day: Slugs clearly have a PR problem, so let’s try and put things right. Nature Briefing 2024 Sept 5.
4. 4. Krishnan M, et al. Bornyl Acetate and Menthol Provide Neuroprotection Against Lipopolysaccharide-Induced Alzheimer’s Disease-Like Condition in C57BL/6 Mice by Downregulating NARC-1 Lipid Antagonist. Mol Neurobiol 2025; 63(1):262.
5. 5. В класическата физика и клетъчната биология + и – се привличат, докато в психологията + и + се привличат, както – и –, напомняйки за една от мъдростите на ФМ Достоевски: „Хората се привличат от правото на открито безчестие“ – особено, ако са политици, не само български.
6. Трите основни части на тялото на пеперудите са: глава – очи, антени, хоботче, гръден кош – крила и крака, и корем – „коремчето“, в което са стомах, черво, трахея, мускули, яйчници при женските, тестиси при мъжките. При опознаването коремчето поддържа равновесие, докато пеперудата стои върху цвета и помага за позиционирането на хоботчето – осъществява се познаването. Напомня на това между жената-и-мъжа. Познавам, значи съществувам (Cognosco, ergo sum) – нали така е написал Рене Декарт преди повече от 400 години. Повече – в книгата ми „Плектика. За хората, обществото, политиците и познавачите“.