инж. Иван Бухов-ПРЕДИЗВИКАН И ЯДОСАН НЕ МОЖАХ ДА СЕ СТЪРПЯ И РЕШИХ ДА ПИША, ДА СИ КАЖА ДУМАТА, ЗА ДА МИ ОЛЕКНЕ!!!
– Става дума за водоснабдяването на „ЧЕРНОМОРИЕТО”, „ДОБРУДЖА” и „ЛУДОГОРИЕТО”!!!
1. Водоснабдяване на Черноморието:
Района на „Черноморието”с обхват от „Златни пясъци” до Резово се водоснабдяват частично от множество местни водоизточници и главно от двата водоснабдителни язовира „Камчия” и „Ясна поляна”! Същите са проектно избрани и обосновани от „Водоканалпроект”, но са проектирани от „Енергопроект – първият и от „Водпроект”– вторият.
Това е направено през 60-те години на миналия век, когато във „Водоканолпроект”нямаше проектантски състав за проектиране на язовири. Пречиствателната станция при Камчия е проектирана от колектив ръководен от инж. Сашо Начев, а тази при Ясна поляна от такъв с ръководител инж. Цветана Бъчварова. В проектирането на водопроводите участваха много инженери и техници, като Неделчо – Чирпанлията, Бате Наско, Бате Кузи, Цепа от Варна и други включително моя милост!
Успоредно с изграждането на този грандиозен проект с двата язовира, а и след това са извършвани множество проучвания, проектни разработки в различни фази и строителство на нови подобекти за своевременно или перспективно задоволяване на постоянно нарастващото водопотребление в района. Така за района на Бургас са предвидени и проучени следните допълнителни водоизточници:
1.1. Допълнително водоснабдяване от шахтови кладенци край с. Извор на самия Извор, Маринка, Нефтобазата при Росенец, Черноморец, Созопол и др.;
1.2. Допълнително водоснабдяване на гр. Средец от кладенци в терасата на р. Факийска;
1.3. Доставка на допълнителна вода в яз. „Ясна Поляна” чрез сезонен изравнител, помпена станция и събирателна деривация от поречието край с. Ново Паничарево;
1.4. Водоснабдяване на Металургичния завод край с. Дебелт със известни селища край него от яз. „Инже войвода”. Строителството на язовира с пречиствателната станция над с. Зидарово започна, но се прекъсна и все още не е възстановено и така продължава да функционира изградения временен водопровод от яз. Ясна Поляна. Водите от този язовир са първият резерв за водоснабдяването на Южното Черноморие;
1.4. Използване водите на р. Велека, чрез изграждане на яз. „Младеж”, като многогодишен изравнител и самостоятелен водоизточник с пречиствателна станция към него, или като сезонен такъв и прехвърляне на водите му в яз. „Ясна Поляна”, при който е предвиден обем и капацитет за разширение на пречиствателната станция. Тази система е разработвана многократно в предварителни фази на проучване и проектиране и остава да се актуализират и проектират в работна фаза и реализират.
1.5. Допълнително използване на водите от изградените язовири „Порой”, „Ахелой”, „Мандра”,”Ценово” и други проучени и недостроени за нуждите на напояването, промишлено водоснабдяване, поливане на зелени площи, цветни и други градини, оросяване и миене на площади, улици и алеи в Несебър, Слънчев бряг и други селища и по този начин освобождаване на харчената за тези цели на питейна вода от системите „Камчия” и „Ясна поляна”;
1.6. Каптиране на всички карстови извори в района на Девня за нуждите на питейното водоснабдяване. Общият им дебит е най големият от всички други извори в България. Във влажни години наближава 5 м.куб.в сек. Много пъти е повтаряно в изказ и писане и най-вече при определяне и спазване на санитарно охранителните им зони, че те основно трябва да се ползват за питейно водоснабдяване. Напояваните площи и промишлените предприятия ползващи вода от тях трябва да се захранят с такава от яз. „Ценово”! Само когато дебитът им надвишава питейните нужди, излишната част да се ползва за други нужди, защото са но по-високо и не се нуждаят от помпене. Така застроени и използвани водите от Девненските извори ще задоволяват в голямата част от нуждите от питейна вода на Варненския район и ще дава възможност за тази цел да се ползват по малки водни маси от язовир „Камчия”за те да се ползват при по дългите сухи сезони в сухи /слабоводни/ години.
Повторено ясно и кратко, трябва да се разбере, че водите от всички местни водоизточници, включително Девненските трябва да се използват непрекъснато, постоянно и изцяло за питейни и други нужди и само когато са недостатъчни да се компенсират /допълват/ с води от яз.Цонево” за напояване и промишленост и от я”Камчия” за питейно водоснабдяване.
За Варненския район следваща перспектива са води от Дълбоки сондажи и от Дунав, чрез евентуален плавателен канал „Русе-Варна”, какъвто е разглеждан не веднъж !
За Бургаски район, освен водите от р. Велека, за резерв следва да се имат предвид и тези от р. Резовска, но те трябва да се ползват съгласувано със съседна Турция!
2.Водоснабдяване на Добруджа.
Модерното водоснабдяване на Добруджа започна в началото на 50-те години, когато с правителствено постановление се реши преобразуването на „Златна Добруджа”, във Водоснабдяването, Електрификацията, Пътищата и Зелените пояси.
Проучени бяха в количествено и качествено отношение карстовите извори край морските брегове, в районите на Балчик, Шабла, Ваклино, а на други место от вътрешността се изградиха нови сондажни кладенци. Започна се от Група „Красен”, където беше моята първа командировка през юли месец на 1952 г. До края на същата година бяха направени проектните разработки за Водоснабдяването на цялата Източна Добруджа. В началото на следващата се направиха геодезичните измервания и работните проекти, а веднага след началото на 1954 година се даде строителна линия и се започна строителството.
Беше създадена специална Инвеститорска дирекция, начело със знаменития инж. Васил Стойчев. Имах честта да учуствам в трсировката на водопроводите и съоръжения от група „Оброчище” в участъка от резервоара при „Перчемле могила” до резервоара на с. Стефан Караджа, обхващаш селата Безводица, Попгригорово, Приморци, Полковник Свещарово, Котленци, Полк. Минково и Победа.
До лятото на 1954 г. се изготвиха и проектите за Западна Добруджа с вода от Кладенци в терасата на р. Дунав и точно през най горещите месеци, когато се извършваше жътвата на житата ние трасирахме водопроводите със съоръженията на място. Участвах в трасировката на участък от група „Силистра”, включващ селата от Алеково до Коларци. Работеше се много напрегнато както в проучването и проектирането, така и в строителството.
Това беше една Знаменателна задача, която се изпълни с достоинство и чест, с която и сега все още се хвалим и гордеем. От тогава до сега са проучване, проектирани и изпълнявани частични разширения на системите с подхранване от местни по плитки и по-дълбоки сондажи. Най съществени бяха допълнителните водоснабдявания на Добрич от изворите в района на гр. Шабла и от Кладенците Раней в терасата на Дунав при Силистра. Проектът от Шабла се изпълни, но по късния от Силистра се започна, но прекъсна и напълно спрян. Положените стоманени тръби са били извадени и продадени за скрап!
Перспективното водоснабдяване на Добруджа с питейна вода се състои в ползването на подземни води чрез сондажни кладенци от плиткия Карст /сърмата/ и чрез дълбоки такива от Валанжа, чийто води са обилни, но на места и минерализирани и от кладенци в терасата на р. Дунав.
Нуждите от вода за напояването и промишлеността са решени с грандиозен проект с вземане на 50 м.куб/сек. вода от р. Дунав, повдигана с помпи на определена височина и по открит плавателен канал се отвежда до язовир „Ведрина”, югозападно от гр. Добрич.
3.Водоснабдяване на Лудогорието.
Сериозното проучване, разглеждане и решаване на проблема за водоснабдяването на този район започна през 1966 година, когато тогавашното Министерство на благоустройството възложи тази задача на проектантския институт „Водоканолпроект”.
Спомням си първият ангажимент, който извърших в изпълнение на тази важна и не лека задача, а именно да получа от поверителната служба над 150 бройки топографски карти с хоризонтали в мащаб 1:25000. През споменатата година се изготви пред-проектното проучване, а в следващите съответните идейни и работни проекти.
Не се закъсня и със започване на строителството! В разработката са третираха над 350 населени места, в което число са и градовете Разград, Шумен, Търговище, Исперих, Кубрат, Лозница, Попово, Антоново и др. Третираха се всички съществуващи и ползвани местни водоизточници, включително и такива проучени, но неизползвани, които бяха предимно – дълбоки сондажи.
За пълното задоволяване на нуждите от питейна вода в предписаната перспектива, се третираха главно два водоизточника: – Вода от терасата на р. Дунав /близо 3 м.куб/сек/ добивана чрез шахтови кладенци с хоризонтални дренажи – тип „Раней” и повърхностни води /към 1.5 м.куб/сек/ от р. Стара река, изравнени в яз. „Стеврек” на същата река, над с. Кесарево, южно от гр. Антовово.
Строителството започна с използването първо на водите от терасата на р. Дунав по две съображения, че електроенергията беше евтина и имаше стремеж да се заангажират своевременно повече води от международната река.
До 1 990 година се изгради по-голямата част от системата „Дунав”, както бе наречена частта ползваща дунавски води. Останаха за доизграждане не големи участъци в южната периферия, като трасето до Търговище и това до Шумен.Дано положените тръби в тези участъци да не са извадени и продадени за скрап, както съм чувал, но не повярвал!
Проектите на тези недовършени участъци трябва да се намерят, актуализират и заложат за изпълнение! Само така ще се спре да се говори за проблеми с водоснабдяването на двата окръжни града Търговище и Шумен.
Проектните разработки за гравитачната част на системата с язовир „Стеврек” са в начални фази и следва да се възложат и изготвят в изейна и работна фази и заложат също за спешно изпълнение! От тази система се дават допълнителни води освен за селищата около градовете Омуртаг и Антоново и на Търговище и Шумен! С изпълнението на тези добре обосновани проекти ще се решат генерално проблемите в района и няма да се говори за проблемите на яз. Тича , проектиран и построен за напоителни нужди!
При възникване на допълнителни непредвидени нужди перспактивата е в изграждане на дълбоки сондажи за подземни води и допълнителни водопроводи за води от терасите на р. Дунав, които може да се считат за неограничени при определени условия с връзката им с текущите такива в самата река Дунав, в която текат 10 пъти повече води от тези, които се формират на родната територия, половината от които може да се считат за наши, за родни и могат да се ползват за различните нужди!!
4. Заключение
Горните неща написах и публикувам, за да се ползват от Висши и по-нисши администратори, от които зависи решаването на проблемите в третираните райони и от преките експерти и специалисти, на които би се възложило да решава тези важни проблеми за водоснабдяването и изобщо за битовия и стопански живот там!! Те са и в отговор на много устни и писмени прояви на хора, ангажирани с тези праблеми, но не до там разбиращи и познаващи ги!
Имена не съобщавам, но се знаят кои са и всеки може да се досети! С написването им и публикуването тук ми олеква на душата и ми става по стокойно на сърцето! Все още съм жив и съм на разположение, но не се сещат и не ме търсят! Някои са ме забравили, а други не ме знаят изобщо! Повтарям, че съм на разположение и ще ми е драго да помогна с каквото мога!!
С уважение, извинение и благодарност: инж. Иван Бухов
Септември 2020 г.
