0eddb48acded27345bae1e6cba6f0004

Пеньо Костадинов:Максим Момчилов не е журналист на дребнотемието

Вместо благодарност

            Заглавието  и продължението на книгата се самонаписа от  себе си.Но това е поведението за човек, обременен с огромни отговорности, и с една, по условие, задължителна  усредненост на вкусовете, реакциите и оценките, които трябва да отразяват това, което става в  несебърската общесвеност.                                                                        

Имаше хора, които ми помогнаха, по един или по друг начин при създаването на тази книга.Някои от тях не мога да  назова, други мога и споменавам в следващите редове.Започвам  с Пеньо Костадинов.                                                                                                                                                               

                                                                                                      Максим МОМЧИЛОВ

…………………………………………………….

Да бъдеш себе си                                                                                                                                                                  

 

12 Пеньо Костадинов (1)

 

Пеньо Костадинов

 

 

 

Всички, които са имали привилегията и удоволствието да познават лично и да разговарят с кмета на Община Несебър Николай Димитров, подчертават таланта му да общува с хората, да разговаря с тях простичко и без интелектуално или, не дай си боже, някакво административно високомерие. Напротив, той умее да изслушва спокойно и съчувствено, а когато дава отговори на сложно заплетени проблеми, свързани с настоящето и бъдещето  на общината, да го прави с  лекота и естествен замах.

Тази му дарба да се вслушва и да приема грижите на хората като свои гарантира на Николай Димитров неговия траен успех  –  при изключително висока избирателна активност за трети пореден мандат той е неизменен победител в изборите, което му дава легитимното право  да управлява  богатата на възможности и ресурси Несебърска община.

12-co (1)Книгата е посветена на този успех  стопроцентов публицистичен опит да се хроникира и съхрани за поколенията този рекорд ! При това правдоподобно и обективно от самото начало на първия мандат на кмета , което по щастлив каприз на съдбата съвпада с  приемането на страната ни в Европейския съюз,  точно преди десет години.   Това немалко изпълнено с труд и напрежение  време обаче не ни отдалечава от живия обществен силует на Николай Димитров, а обратно сякаш щастливо ни  доближава до неговата личност,  до неговите решения и  смели действия, будещи понякога симпатии или защо пък не, незаслужени гневни отрицания.

В тези 183 страници е побран открояващ се своеобразен обществен отчет пред гражданите на общината  за  един продължителен и твърде бурен  исторически период, през който всички станахме свидетели на много положителни промени в нейното развитие.  Със своята  ненатрапчива „уникална апаратура” на опитен журналист   Максим Момчилов,   прави прецизна дисекция и анализ на дейността на кмета през ползотворните му  мандати, откроява значимото в нея, очертава ценното  от простия сбор на прозаичните делнични факти.  И трябва да признаем , че този систематичен, творчески подход  разкрива  изключително сложната панорама на съграденото през годините. Авторът  на книгата се е справил с нелеката си задача  да покаже измеренията на този всестранен градеж , като е заложил в работата си на такава изпитана, класическа  форма, каквато е актуалното интервю.

Чрез него ставаме свидетели  на изложение, което подобно на дневник, ни води през напрегнати дни, но  без да създава усещане за доклад, а напротив  за нещо доверително лично,  откровено и искрено,  сякаш авторът и неговият  интелигентен събеседник стоят  пред нас, техните читатели, като ни предоставят възможност да осмислим всички „тайни” от така интересния им  диалог. А той наистина е продължителен, тъй както  периодично и системно  е „вървял” по месеци и години по страниците  на вестник „Слънчев бряг прес”, както, разбира се и в много други авторитетни издания.                                                                                                                     Опитът те да бъдат побрани и селектирани  в цялостен сборник запазва за поколенията и архивира трайно извършеното от кмета  през неговите мандати, чертае хоризонти ,  влияе на общественото мнение, помага  да се разберат отделните факти и дава възможност на хората сами да направят изводите си за същинското развитие на общината през последните десет години.                                                                                                                               С  категоричната си интонация и дръзка претенция „ Да  бъдеш себе си” Николай Димитров ни ангажира с действията си,  словоредът му е разчупен, пълен с внезапни обръщения и дори възклицания – това е жив говорно-внушаващ език, който като магнит привлича избиратели /а сега вече и  читатели/,а убеден съм дори  и такива, които може и да не са съгласни с всичко в това подробно изложение.

Дискурсът,  посветен на благословеното от Бога райско кътче, каквато е Община Несебър, с най-големия курортен комплекс в страната „Слънчев бряг”, разположен на нейна територия ни държи нащрек до края на повестованието, което макар да изглежда понякога тенденциозно, ни води ”безкористно” напред, защото е майсторски написано и озарено от големия, положителен  заряд  на постигнатото през годините. При това  без да си служи с познатите  гръмки фрази за дълг и чест.

И сигурно  тъкмо поради отсъствието на подобни директни идейни интервенции този текст съчетава в себе си строгия фактологичен обективизъм на отчета с  крехката интонация на изповеда. Интервалите на времето в него са обобщени, но като цяло следват хронологическата линия на един изпълнен с грижа за общината живот.

Знам  някои ще харесат книгата , други ще се ядосат, трети мислено ще спорят с изказаните становища, но всички  ще останат при текста докрай, дори авторът и неговия герой  да не са успели навсякъде да ги убедят в своята правота. Такава е съдбата на актуалната публицистика, която във всички случаи буди размисли,  спорове и разочарования, някъде на границата между банализма и мъдростта.  Един интересен в теоретично отношение въпрос, който заслужва да бъде споменат тук, макар в скоби е: защо напоследък в нашата публицистика шествува идеята, че обществото ни е лишено от закономерности, че то не представлява нищо повече от непонятна плетеница от случайности.

Тази книга е опит за защита на обратната контратеза, че е възможно със средствата на журналистиката  да се открият скритите взаимовръзки на растежа, да се преосмисли хаотичността, която сякаш е връхлетяла  „микрокосмоса” на съвременния човек  дори и в такава богата и бързо развиваща се община като несебърската.

В настоящата  книга цялата история за успешната кариера на Николай Димитров  през всичките му  мандати сякаш нарочно е разкъсана на „порции”, които ни се поднасят равномерно, на дадени интервали, през които впечатлението от прочетеното остава да тлее в съзнанието, докато постепенно прерасне в  напрегнато очакване за следващия нов пореден транш от думи и смисли, които може и да ви открият ,както се случи с мен, понякога неподготвени по чехли и халат, но с желание да продължите да следвате този съдържателен разказ-отчет , който с лекота прескача през масивните, бодливи  бариери на три оспорвани общински кметски избора, спечелени безапелационно от настоящия кмет и неговия сплотен екип .

Книгата ни потапя в напрегнатия свят на един управленец, който не ни предлага  копия  от псевдодействия и демагогия , а реални картини от своето проникнато с грижа за хората ежедневие . В него те са важните, те са преди всичко, без това да накърнява ни най-малко грижата на кмета за развитието на инфраструктурите, за опазване на богатото културно наследство на общината с нейните прекрасни многобройни паметници,  които носят особена матералност, тежка и ефирна едновременно като дървото на старите несебърски къщи.

Преди известно време,  когато Максим Момчилов ми предложи да съставя увода на този сборник се съгласих с радост, защото ценя неговото творчество. Ала да си призная , твърде скоро съжалих  за лекомислието си . Задачата се оказа извънредно трудна и поради това, че в предлаганите интервюта  има и други от утвърдени автори като Диана Саватева, Мария Кехайова, Даниела Костадинова, Димчо Райков, Силвия Шатърова и др., което прави книгата  тематично сложна и многопластова.

Знам, че Максим, който е носител на „Златното перо” от Съюза на българските журналисти, не е журналист на дребнотемието, а напротив –  има постоянни мотиви и теми. При  по-внимателно съпоставяне на отделните интервюта пред мен се  разкри огромно разнообразие от факти,мисли, чувства, от най-тънки нюанси на публицистично вълнение до скритото понякога под набора на събитията чувствително съществуване на съсредоточения в отговорната си работа  кмет на Несебър – Николай Димитров , който  знайно я залага не на партийността, а на живата връзка и диалог с хората.                                                                                            

                             Пеньо КОСТАДИНОВ,

                  доктор по философия

 

 

 

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *