Вместо благодарност
Заглавието и продължението на книгата се самонаписа от себе си.Но това е поведението за човек, обременен с огромни отговорности, и с една, по условие, задължителна усредненост на вкусовете, реакциите и оценките, които трябва да отразяват това, което става в несебърската общесвеност.
Имаше хора, които ми помогнаха, по един или по друг начин при създаването на тази книга.Някои от тях не мога да назова, други мога и споменавам в следващите редове.Започвам с Пеньо Костадинов.
Максим МОМЧИЛОВ
…………………………………………………….
Да бъдеш себе си
Пеньо Костадинов
Всички, които са имали привилегията и удоволствието да познават лично и да разговарят с кмета на Община Несебър Николай Димитров, подчертават таланта му да общува с хората, да разговаря с тях простичко и без интелектуално или, не дай си боже, някакво административно високомерие. Напротив, той умее да изслушва спокойно и съчувствено, а когато дава отговори на сложно заплетени проблеми, свързани с настоящето и бъдещето на общината, да го прави с лекота и естествен замах.
Тази му дарба да се вслушва и да приема грижите на хората като свои гарантира на Николай Димитров неговия траен успех – при изключително висока избирателна активност за трети пореден мандат той е неизменен победител в изборите, което му дава легитимното право да управлява богатата на възможности и ресурси Несебърска община.
Книгата е посветена на този успех стопроцентов публицистичен опит да се хроникира и съхрани за поколенията този рекорд ! При това правдоподобно и обективно от самото начало на първия мандат на кмета , което по щастлив каприз на съдбата съвпада с приемането на страната ни в Европейския съюз, точно преди десет години. Това немалко изпълнено с труд и напрежение време обаче не ни отдалечава от живия обществен силует на Николай Димитров, а обратно сякаш щастливо ни доближава до неговата личност, до неговите решения и смели действия, будещи понякога симпатии или защо пък не, незаслужени гневни отрицания.
В тези 183 страници е побран открояващ се своеобразен обществен отчет пред гражданите на общината за един продължителен и твърде бурен исторически период, през който всички станахме свидетели на много положителни промени в нейното развитие. Със своята ненатрапчива „уникална апаратура” на опитен журналист Максим Момчилов, прави прецизна дисекция и анализ на дейността на кмета през ползотворните му мандати, откроява значимото в нея, очертава ценното от простия сбор на прозаичните делнични факти. И трябва да признаем , че този систематичен, творчески подход разкрива изключително сложната панорама на съграденото през годините. Авторът на книгата се е справил с нелеката си задача да покаже измеренията на този всестранен градеж , като е заложил в работата си на такава изпитана, класическа форма, каквато е актуалното интервю.
Чрез него ставаме свидетели на изложение, което подобно на дневник, ни води през напрегнати дни, но без да създава усещане за доклад, а напротив за нещо доверително лично, откровено и искрено, сякаш авторът и неговият интелигентен събеседник стоят пред нас, техните читатели, като ни предоставят възможност да осмислим всички „тайни” от така интересния им диалог. А той наистина е продължителен, тъй както периодично и системно е „вървял” по месеци и години по страниците на вестник „Слънчев бряг прес”, както, разбира се и в много други авторитетни издания. Опитът те да бъдат побрани и селектирани в цялостен сборник запазва за поколенията и архивира трайно извършеното от кмета през неговите мандати, чертае хоризонти , влияе на общественото мнение, помага да се разберат отделните факти и дава възможност на хората сами да направят изводите си за същинското развитие на общината през последните десет години. С категоричната си интонация и дръзка претенция „ Да бъдеш себе си” Николай Димитров ни ангажира с действията си, словоредът му е разчупен, пълен с внезапни обръщения и дори възклицания – това е жив говорно-внушаващ език, който като магнит привлича избиратели /а сега вече и читатели/,а убеден съм дори и такива, които може и да не са съгласни с всичко в това подробно изложение.
Дискурсът, посветен на благословеното от Бога райско кътче, каквато е Община Несебър, с най-големия курортен комплекс в страната „Слънчев бряг”, разположен на нейна територия ни държи нащрек до края на повестованието, което макар да изглежда понякога тенденциозно, ни води ”безкористно” напред, защото е майсторски написано и озарено от големия, положителен заряд на постигнатото през годините. При това без да си служи с познатите гръмки фрази за дълг и чест.
И сигурно тъкмо поради отсъствието на подобни директни идейни интервенции този текст съчетава в себе си строгия фактологичен обективизъм на отчета с крехката интонация на изповеда. Интервалите на времето в него са обобщени, но като цяло следват хронологическата линия на един изпълнен с грижа за общината живот.
Знам някои ще харесат книгата , други ще се ядосат, трети мислено ще спорят с изказаните становища, но всички ще останат при текста докрай, дори авторът и неговия герой да не са успели навсякъде да ги убедят в своята правота. Такава е съдбата на актуалната публицистика, която във всички случаи буди размисли, спорове и разочарования, някъде на границата между банализма и мъдростта. Един интересен в теоретично отношение въпрос, който заслужва да бъде споменат тук, макар в скоби е: защо напоследък в нашата публицистика шествува идеята, че обществото ни е лишено от закономерности, че то не представлява нищо повече от непонятна плетеница от случайности.
Тази книга е опит за защита на обратната контратеза, че е възможно със средствата на журналистиката да се открият скритите взаимовръзки на растежа, да се преосмисли хаотичността, която сякаш е връхлетяла „микрокосмоса” на съвременния човек дори и в такава богата и бързо развиваща се община като несебърската.
В настоящата книга цялата история за успешната кариера на Николай Димитров през всичките му мандати сякаш нарочно е разкъсана на „порции”, които ни се поднасят равномерно, на дадени интервали, през които впечатлението от прочетеното остава да тлее в съзнанието, докато постепенно прерасне в напрегнато очакване за следващия нов пореден транш от думи и смисли, които може и да ви открият ,както се случи с мен, понякога неподготвени по чехли и халат, но с желание да продължите да следвате този съдържателен разказ-отчет , който с лекота прескача през масивните, бодливи бариери на три оспорвани общински кметски избора, спечелени безапелационно от настоящия кмет и неговия сплотен екип .
Книгата ни потапя в напрегнатия свят на един управленец, който не ни предлага копия от псевдодействия и демагогия , а реални картини от своето проникнато с грижа за хората ежедневие . В него те са важните, те са преди всичко, без това да накърнява ни най-малко грижата на кмета за развитието на инфраструктурите, за опазване на богатото културно наследство на общината с нейните прекрасни многобройни паметници, които носят особена матералност, тежка и ефирна едновременно като дървото на старите несебърски къщи.
Преди известно време, когато Максим Момчилов ми предложи да съставя увода на този сборник се съгласих с радост, защото ценя неговото творчество. Ала да си призная , твърде скоро съжалих за лекомислието си . Задачата се оказа извънредно трудна и поради това, че в предлаганите интервюта има и други от утвърдени автори като Диана Саватева, Мария Кехайова, Даниела Костадинова, Димчо Райков, Силвия Шатърова и др., което прави книгата тематично сложна и многопластова.
Знам, че Максим, който е носител на „Златното перо” от Съюза на българските журналисти, не е журналист на дребнотемието, а напротив – има постоянни мотиви и теми. При по-внимателно съпоставяне на отделните интервюта пред мен се разкри огромно разнообразие от факти,мисли, чувства, от най-тънки нюанси на публицистично вълнение до скритото понякога под набора на събитията чувствително съществуване на съсредоточения в отговорната си работа кмет на Несебър – Николай Димитров , който знайно я залага не на партийността, а на живата връзка и диалог с хората.
Пеньо КОСТАДИНОВ,
доктор по философия
