През миналата година се навършиха 35 години и започнаха 36 години от включването на Старата част на град Несебър в списъка на обектите Световно наследство.И ако искате да се информирате нещо повече за културното наследство на Несебър ще попаднете на нищо бележито.Нито в града и общината, нито в областната администрация, нито в министерството на културата, нито в самия министерски съвет.
В Несебър и в съставните селища на общината обаче, извън ЮНЕСКО, съществуват паметници и паметни плочи извън града,които никой и никъде не води на отчет. Друг е въпросът на какво основание са изградени и монтирани тези паметни знаци. Отговорът на този въпрос,както и за липсващите паметници на липсващата памет, така и си остава висящ с днешна дата.
В тиражираната по интернет т.н. културна програма на Община Несебър за 2018 г. липсва информация за честването на 35-годишнината на Несебър под егидата на ЮНЕСКО,но предстоящата 36 годишнина е още един повод за преоценка не само на наличните съществуващи паметници на открито и тяхното състояние,а и на приемане на план за изграждането на липсващи паметници като места за съхранение на паметта.
Идеята за изграждането на един или друг паметник може да бъде на инициативен комитет или на някакво сдружение с идеална /нестопанска/ цел,но реализацията на тази идея е задължение на изпълнителната власт.
За кои паметници може да се каже,че липсват в градската среда на Несебър? И друг път е ставало дума по въпроса,но се налага да се припомня.Защото 2018 е годината през която не само бе чествана 135-годишнината от Освобождението на България от османско робство,но и поредната година за местната власт,която отново пропусна идеалния повод за поставянето на липсващия паметен знак пред портата на Стария град в чест на майор Михаил Лазарович Колантаeвский,командир на ескадрона-«летящ отряд» от руските войски,освободил Несебър на 8 февруари 1878 г.
От години се вири т.н. паметник на рибаря или др.п. прозвища,за които няма аргументирана версификация. Нито тогава,нито днес има някакви индикации за отбелязването за поставянето на паметен знак без никаква връзка.
Същото се отнася и за рождението на архимандрит Назарий / светско име Николай Стойков Терзиев/, най-високопоставеният духовник,родом от Несебър, починал през 2011 г. като игумен на Кокалянския манастир,наричан в клира «последния духовен старец».
Както в предишните случаи,така и в този, изпълнителната власт в Несебър не е заявила намерението си по въпроса,макар че Инициативен комитет на няколко пъти излиза с апел за монтиране на паметна плоча на къщата,където се е родил Назарий.
Максим МОМЧИЛОВ
