SSUCv3H4sIAAAAAAAEAH1SsW7jMAzdC9w/BJoTNLKTJrmxQ7eiS7eiAy3RDq+yGEhye0WQf69kxwcecNfN7z3ymY/U+cfNYqEaiGTUz8W5oIzJuSGmAInYZ3q9vPJoKXEgcIUs3GVUVEyQhohRWOiqDm3Geu4FB/2nJBrqYmLzdjpyYikY8P8R2PEQGv6dyXombUDoY6IeZWmbWx2BpFyeXOKeYxp/ESV7Ym+3kojHISUM40SFF7ENJOyy61/B512+THgxC9doKUvqfojkMcbbB/LgDaqlqIlDU2qeml9oUlSzcll+Y/iM5ujzdrrPf1k9UjToHHjkQRhOH69/DtShN+VC54vIGNAhTKd9mUrV20feRz9mvha9k0UWGAZLLHbyzgZcaaiF8ymQId+JNk5HDAKb/Ai5F4TnNE6ippTK5gMUqGtdV7tDvb/bV/qgt+s7NT/MfDWyclaypQM2WwN6X68s7KrVptG71aE17aoGq3dttdmvocmbunwBcXBoASADAAA=

МОРАЛОМ: ЗЛОКАЧЕСТВЕН ТУМОР НА МОРАЛА

 

 

g_chaldykovД-р Георги Чалдъков

 

 

 

Сълза – студено ми е в топлата ти сфера.

Къде съм? (Може би във мярката доколко

си моя – смъртно моя – чужда болко.)

                        Христо Фотев, „Книга за свободата”

 

 

Основан през 1974 г. във Вашингтон, Институтът за наблюдаване на света (The Worldwatch Institute) представя „визия за устойчив свят“. Всяка година институтът публикува книги, озаглавени „Състояние на света“ (State of the World). Ако някой иска да опише „Състояние на света 2018-2019“, може да започне с думите, произнесе­ни от Уилям Фокнър в нобеловата му лекция на 10 декем­ври 1949 г. в Стокхолм:

“Трагедията на нашето време се състои в чувството за всеобхватен, физически страх, поддържан в продълже­ние на толкова дълго време, че ние даже се научихме да го понасяме. Вече не се мисли за духа. Съществува само един въпрос: Кога ще бъдем взривени?”

       Седемдесет години по-късно продължаваме „да търсим съпричастния човек“ (Homo empathicus quaero). И пак “съществува само един въпрос: ”Кога ще бъдем взривени?“

Да ти взема болката (цавът данем) – казват арменците на човек, който е угрижен – научих това от големия режи­сьор Крикор Азарян. Притесни ме откровеността на този мъдър човек, изречена шест месеца преди да си отиде завинаги (14 декември 2009 г.): “Много е красиво, но не е истина. Човек не може да вземе болката на другия. Може да съчувстваш, но не можеш да го съпреживееш.”

Това е трогателен глас от “интимната акустика на човешката душа”, мисли със съществено значение в пулси­ращата материя на моралната философия. На cante jondo – дълбоката андалуска песен:

Майка ми има тревоги

и аз имам моите.

Аз чувствам тревогите на майка ми –

не моите.

     Емпатията и алтруизмът са профил на духовно богатите лич­ности, апатията и егоизмът – на бездушните. „Емпатията е сила, която поддържа обществото цялостно и  ние  трябва да се научим да я прилагаме“.
     Емпатията, Санчо, е един от най-скъпите подаръци, които небето е дало на хората – както казва Дон Кихот за Свободата. И както Йордан Радичков я илюстрира с рисунка към разказа „Да имаш и да нямаш” в книгата си „Ние врабчетата”.

 

След болестите, войните и природните бедствия, няма по-опасно явление за хората от липсата на емпатия – с радостите и с болките на другия. От локалните личностни до глобалните политически про­яви тази липса продължава да трови човека и обществото. Да си Нарцис – апатичен и егоцентричен – е отвратително и опасно. Когато това става политика на великите, нарцисизмът се превръща в локални войни и създаване на нови „демократични“ държави. Нарцистична политика – нейното Ехо е с вековна история и настояще.*

Едуард Лоренц (1917–2008) беше професор по метеорология в Масачузетския технологичен институт в Кеймбридж, щата Масачузетс, САЩ. Той установи, че крайният ефект във всяка динамична система зависи от „минимална необходима промяна” (minimum necessary change) в началото.

„Предвидимост: Може ли размахването на крилата на пеперуда в Бразилия да предизвика торнадо в Тексас?” е заглавието на лекцията на Лоренц, изнесена на конференция на Американската асоциация за напредък на науката – през 1972 г. във Вашингтон.

Като метафора пеперудата присъства и при поетите. “Вдигнеш ли ръка, за да погалиш, разместваш въздуха на цялата вселена“, написано от Борис Христов. Подобно на Едгар Алън По, който в лекцията си “Вселената”, изнесена на 3 февруари 1848 г. в Ню Йорк, казва, че дори простото движение на ръцете (hand-waving impulse) може да повлияе на атмосферата в цялата планета. Пеперуди има и в нашето “денят се познава от сутринта.”

И особено много – в „Перуанският евреин, който стана индианец“, където  Марио Варгас Льоса разказва за Саул, който казва за индианците: „Най-важното при тях е самообладанието, братко. Изблиците на страст трябва да се сдържат, защото съществува съдбоносно съответствие между духа на човека и този на Природата и всяко бурно сътресение у човека води до гибел и в Природата. Избухването на някой човек може да стане причина да се покачи нивото на реката, а заради убийство селото може да изгори от светкавица“.

През 1859 г. в „Про­изход на видовете“ Чарлз Дарвин създаде основите на  еволюционната биология – оцеляването на една социална група в голяма степен зависи от емпатията и сътрудничеството на отделните членове помежду им и с членове на други групи.

Реципрочна емпатия или агресия, какво избираш, братко?

Един от отговорите е в теорията на счупените прозорци (broken windows theory). Той  гласи: малките нарушения на реда не са само показател за криминогенната обстановка – те са „пеперудите“, влияещи на нивото на престъпност като цяло. „Счупените прозорци“ са описани през 1982 г. от американските социолози George Kelling и James Wilson в книгата им „Счупени прозорци.  Полицията и безопасността на съседите“ (Broken Windows. The police and neighborhood safety). Заглавието идва от примера, който авторите описват: „Ако на една сграда е счупен един прозорец, и никой не го ремонтира, то след време в тази сграда няма да остане нито един здрав прозорец.“ Това означава, че когато обществото и политиците не обръщат внимание на малките нарушения на реда, например, побоища в училищата и дрогиране-и-шофиране, се провокират други хора към извършване на подобни или по-големи нарушения. Предотвратяването на малките нарушения и наказването на нарушителите, създава атмосфера за нетърпимост към всички нарушения, така наречената „нулева търпимост“. Тя няма нищо общо с пропагандираната „политическа коректност“ на неолиберализма.

Съвременният свят спешно се нуждае от възстановя­ване на парадигмата на хуманизма, от изграждане на антропоцентрична демокрация. В „Бунтът на масите” Хосе Ортега-и-Гасет пише: „Същ­ността на въпроса е, че Европа е останала без морал.” Това е преди 89 години – сега за мен то звучи така: Същността на въпроса е, че светът страда от моралом – злокачествен тумор на морала. Богатите са хиляди пъти по-богати от бедните – бе­дните са по-болни, по-необразовани и по-репродуктив­ни.

Организацията на европейски метеорологични служби чрез „Метеоаларм“ информира за състоянието на времето, като за това използва цветна система от кодове върху картата на Европа: червено – най-висока степен на опасност, преминавайки през оранжево и жълто, до зелено – без опасност. Синият цвят не е включен в системата.

Любомъдри читателю, на картата на света с кои цветове на морала ще оцветиш територията на всяка страна? Аз оцветявам в червено някои страни от Г-8, ЕС и НАТО.*

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* България от векове е мишена на правото на силния (might is right), на „right to do so“. На 13 юли 1878 г. в Берлин Великите сили най-безцеремонно разкъсват България. През 1945 г. България е разпъната на кръста на СССР, Англия и САЩ, през 1944-1989 – на Съветския съюз. През последните 29 години – на САЩ, ЕС, НАТО и Русия.

 

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


      Вашият коментар

      Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *