alio6a-pametnik.jpghnhnh

АЛМАНАХЪТ „НЯМА ДА БЪДЕ ЗАБРАВЕН” СЪБРА ЗА БИВШИЯ ПЪРВИ ОТ ЕЛИТА НА БКП И БСП

 

               

 Премиерата под мотото „Няма да бъде забравен” * бе представена в зала „Компас” на интерхотел ”България” на паметна среща по повод 90-годишнина от рождението за известния бургаски общественик Николай Жишев.                              

 Максим МОМЧИЛОВ                                                                                                                                                                                                                          Алманахът  „Никога няма да бъде забравен“ съдържа спомени за Жишев в съставителство от:  д-р Петър Пейков, д-р Андрей Жишев и д-р Евгений Жишев, в съавторство на избрани съратници.На първата редица от близки и роднини бяха: съпругата на Жишев Денка, синовете Андрей и Евгений и негови потомци.В препълнената зала: Петър Пейков,екссекретар на Областния комитет на БКП-Бургас, Иван Ружев- експредседателят на ОНС-Бургас, проф. Иван Михов-експредседател на ОАПС-Бургас, експредседателят на Общинския съвет на БСП Стойко Танков, Радостин Димитров- експравител на Областната управа управа-Бургас, ексдиректорът на РДВР-Бургас Аргир Бояджиев, ексгенералния директор на ТК „Слънчев бряг” Яни Николов, председателят на Областния съвет на БСП-Бургас Николай Тишев, Петко Арнаудов- експредседател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет и експърви секретар на Общинския комитет на БКП-Мичурин, Тодор Костадинов- експърви секретар на Общинския комитет на БКП-Несебър присъстваха и редица  приятели, другари и съратници по повод на 90-годишнината на Николай Жишев.

cbgfbfhdfgfgЗа житейския път в продължение на близо пет десетилетия, работен за обновения Бургаски край от Николай Жишев, изнесе реч от д-р Петър Пейков.Той изтъкна за превърналия се  в крупен промишлен и аграрен район на страната, голям център на нефтохимията, транспорта и риболова, на вътрешния и международен туризъм.

Той посочи, че бе човек на съзиданието, ръководител с широк кръгозор, който умееше да откроява възловите проблеми и да създава организация за решаването им. Създаваше спокойна и творческа атмосфера, търпеливо изслушваше различните мнения, а когато трябваше, можеше да дава и заден ход. Беше честен и безкористен, не използва участието си във властта, за да се обогати, макар че днес това звучи „старомодно“.

Неговите скромни синове Андрей и Евгений никога не са смятали, че са по-различни от другите, за да се възползват от името на своя баща.
И като министър продължаваше да милее за родния Бургаски край и да подпомага неговото развитие. Много от стопанските ни дейци бяха „абонирани“ в министерството и търсеха постоянно неговата помощ. Беше авторитетен, справедлив и уважаван ръководител.
Не смяташе себе си за непогрешим, неведнъж в съвместната ни работа е виждал самокритично и своята лична отговорност за по-добри решения на конкретни проблеми.

В алманаха  под печат са: „Достоен гражданин на Бургаския регион и на Република България” от проф.Станиш Бонев- зам.председател на Министерския съвет и председател на Държавния комитет за планиране, ”Изтъкнат политик, държавник и ообаятелев човек” от проф. Йордан Зарчев, „Добра дума” от проф.Стоян Кралев-основател на хор „Родна песен”-Бургас, „Залагаше изключително много в земеделието” от проф.Иван Михов, Атанас Иванов- ексгенерален директор на „Полимерстрой и на ДСО „Булгарплод”, „С грижовност и за семействата на военните-о.з. ген.лейтенант Димитър Попов- командващ Втора българска армия, „Историята ще оцени по достойнство”-Ганчо Неделчев-ген.директор на ДСО „Нефтохим”-Бургас, „Опираше се на знанията на специалистите”- Лазар Янев-ген.директор на ДСО „Рибно стопанство”-Бургас, общо от 31 автори по инициатива на семейството, негови приятели, другари и съратници

Пред залата Петър Пейков говори, че Жишев проявяваше особени грижи за развитието на духовната сфера, към която имаше естествено влечение и по-широко мислене. Бургаските артисти, поети, художници и музиканти имаха своето завидно място в националната ни култура. Бургас бе един малък творчески оазис, в който можеше да се диша по-свободно и да се експериментира по-смело. Неслучайно в Бургаския театър, един от елитните по това време, се поставяха „проблемни“ пиеси. В онези години това нямаше как да се случва без благословията и подкрепата на първия ръководител на окръга. Той обичаше да се среща с много наши и чуждестранни творци, чувстваше ги като свои близки и приятели.

Споменатите от мен са само тези, които лично познавам. Що се отнася до нас – хората от онова време, от настоящето, и даже от бъдещето, нека останем такива, една от многото причини, правото им да ги изкаже за Николай Жишев така, както ги е видял и почувствал.По същия начин както написаното в алманаха:

Една година                                                                                                                                                         

    /в памет на Николай Жишев/

Смъртта затвори последния лист                                                                                                                                    

 точно преди година.                                                                                                                                      

  От живота на един идеалист,                                                                                                                             

   влюбен в своята Родина.

Не го укрепвайте,че би непримирим,                                                                                                                   

 безсънни нощи той изкарваше.                                                                                                                               

Сега ни е тука необходим,                                                                                                                                                                                    

 защото просто много вярваше.

За нищо не му се сърдете,                                                                                                                                            

че в очите истини изричаше!                                                                                                                                                    

  Като него муничко бъдете,                                                                                                                                                                     Той България обичаше.

На децата му сега, в лицата                                                                                                                                        

чертите негови са скрили.                                                                                                                                                   Той живее им в сърцата                                                                                                                                         

 и това ни дава много сили.

Стъпил бе здраво на стремето                                                                                                                                          

 по строежите огромн.                                                                                                                                             Удържа „Вълните на времето”,                                                                                                                                                          

  нека за за него да си спомним!

09.01.2015 г.                               

 Иван ИВАНОВ

___________________________________________________________________________* Николай Андреев Жишев е роден на 01.01.1926  в  Айтос, Бургаска област.Член е на РМС от м. февруари 1941, на БКП – от 1 януари 1945. Участник е в антифашистката съпротива и в младежкото революционно движение.След 9 септември 1944 е младежки деятел на РМС и ДСНМ. Избиран е за завеждащ отдел и за първи секретар на Околийския комитет на РМС и за председател на Околийския комитет на ДСНМ в Айтос. По-късно е председател на Окръжния комитет на ДСНМ в Бургас.

Завършил е висшата партийна школа при ЦК на КПСС в Москва. От 1951 заема отговорни длъжности в партийния и държавния апарат в Бургас: първи секретар на Околийския комитет на БКП и секретар на Окръжния комитет на БКП от 1953. Избиран е и за председател на Окръжния народен съвет.

Председател на Българо-либийската комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. През периода 1966-1990 г. е член на ЦК на БКП (кандидат-член е от VIII конгрес на БКП – 1962 г.), член на Държавния съвет (1981-1990).

От 1965 до 1971 е първи секретар на Окръжния комитет на БКП. От 1971 г. е  министър на снабдяването и държавните резерви, а от 1976  отново е първи секретар на Окръжния комитет, а по-късно първи секретар на Областния комитет на БКП в Бургас след обединяване на Бургаски, Сливенски и Ямболски окръзи до пенсионирането си.

Има висше образование – политолог. Герой е на социалистическия труд. Награден е с два ордена „Георги Димитров“, с орден „13 века България“ и други български у чуждестранни ордени и медали.

През 1990  е предложен за изключване от БСП, но Общопартийната контролна комисия на БСП отхвърля предложението и потвърждава членството му в БСП с решение на 27.04.1991. Излиза в пенсия. От 1997 до 2006 г. членува в БКП „Георги Димитров“, а по-късно – в Партията на българските комунисти. Пише мемоарна книга „С вълните на времето“-2006. Умира на 10.01.2014 в Бургас.

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *