6e3cfc7772ce532ca7eeae2db8bc9cc7

НЕК осъдена за 550 млн. евро в арбитража за АЕЦ „Белене“

Новината за решението и опита на България да търси компромис с Москва съвпадна с шумна проруска демонстрация на Борисов

„Атомстройекспорт“ е осъдила „Националната електрическа компания“ (НЕК) за 550 млн. евро в Международния арбитраж в Женева, съобщи в четвъртък енергийният министър Теменужка Петкова на извънредна пресконференция. Тя допълни, че информацията е пристигнала в сряда вечерта по имейла, но България все още очаква официално да бъде уведомена за решението по делото.

Правителството би следвало да е подготвено за тази развръзка от арбитража. Както Mediapool съобщи още в началото на април, според тогавашна информация от различни източници, е било ясно, че България ще бъде осъдена на около 600 млн. евро . Тогава вицепремиерът Томислав Дончев заяви пред Mediapool, че правителството има план Б и дори повече от един план, за да не плаща страната ни неустойка, в случай, че бъде осъдена. Финансовият министър Владислав Горанов тогава коментира, че се разглежда вариант руснаците да бъдат компенсирани заради прекратения ядрен проект.

Вероятно с оглед на предстоящи или вече започнали преговори с Русия по тази тема, премиерът Бойко Борисов демонстративно обяви отказа на България да участва в планирания от НАТО общ флот в Черно море  . „Страната ни няма да стане част от подготвения Черноморски фронт срещу Русия“, заяви той в четвъртък почти по същото време, докато Петкова съобщаваше арбитражното решение за АЕЦ „Белене“.

НЕК ще трябва да заплати само произведеното от руснаците оборудване. Всички останали претенции на „Атомстройекспорт“ са отхвърлени, каза министърът. В отговор на въпрос Mediapool тя съобщи, че България всъщност още не знае какво точно от оборудването е произведено и дали би ни свършило някаква работа.

„Предстои да отидем в заводите на руската компания, да видим какво е произведено и какво ще приемем“, каза Теменужка Петкова.

Делото бе заведено от руска страна заради изработеното, но неплатено и недоставено оборудване за несъстоялия се проект „АЕЦ Белене“. Според агенция ТАСС сумата в арбитражното решение е 620 млн. евро. Вероятно разминаването е заради приспадането на сумата по насрещния иск на българската страна.

Проектът за строежа на АЕЦ „Белене“ бе прекратен с решения на правителството и парламента през февруари 2013 г. с мотив, че липсват пари. Арбитражното дело обаче започна далеч по-рано. През юли 2011 г. АСЕ внесе в Париж иск за 54 млн. евро срещу НЕК заради неплатени суми по поръчано и произведено от руските подизпълнители оборудване за АЕЦ „Белене“.
Дни по-късно НЕК внесе контраиск за 63 млн. евро в Женева за това, че АСЕ по договор е трябвало да изкупи старото оборудване от площадката в Белене, но тя не е сторила това в пълния му обем. Година по-късно руснаците внесоха допълнителен иск и вдигнаха претенциите си до 1 млрд. евро. Двете арбитражни дела бяха обединени и руските претенции са били 1.2 млрд. евро.

„Арбитражът е признал само разходите на „Атомстройекспорт“ за произведеното оборудване. Всички останали искове – за ескалация на разходите по проекта, за направени разходи извън заявеното и други са отхвърлени. Ангажиментът на НЕК е да плати и получи произведените активи“, обясни Петкова.

След като получат официално решението на арбитражното дело, двете спорещи страни имат 30-дневен срок да се запознаят с него, а след това и да решат какви мерки ще предприемат.

„Има различни възможности“, каза Петкова, но не уточни какви. „Това, което смятаме да направи е да организираме възможно най-бързо среща между НЕК и колегите от „Атомстройекспорт“, за да търсим взаимоизгодно решение“, допълни тя. Енергийният министър не отговори на въпрос как НЕК, която едва започва да с съвзема от финансовия колапс, може да изплати сумата.

Представяйки в четвъртък решението, Теменужка Петкова направи уговорката, че обществеността няма да получи достъп до решението по делото, защото то е конфиденциално.

„Този арбитраж е търговски. Това е арбитраж между две търговски дружества, които имат спор помежду си, затова се съдържа търговска информация и има съответно изискване за конфиденциалност. Ние трябва да бъдем коректни към руските си колеги, които също са страна по делото“, подчерта Петкова.

Запознати с казуса твърдят, че най-вероятно правителството ще търси споразумение с руснаците да им предостави изработените два реактора за АЕЦ „Белене“ и АСЕ да ги използва за някой от останалите й проекти в чужбина, които са по същата технология, каквато бе предвидена за българската централа. Самата АСЕ би имала полза от това, тъй като за предсрочно изпълнение получава бонуси. Българската компания пък няма да се наложи да плаща пари, с каквито не разполага.
Според други мнения по-разумно ще е целият проект да се продаде на руснаците или да се обяви търг за инвеститори, които да довършат строежа, от което, вместо сегашните загуби, държавата може да инкасира съществени приходи за НЕК. Това обаче отваря отново големия въпрос трябва ли й на България въобще нова ядрена мощност на фона на световния бум на иновативни технологии в областта на енергетиката и енергийната ефективност. И ако да – дали да е отделна ядрена централа или нов блок в АЕЦ „Козлодуй“.

 

Сагата с АЕЦ „Белене“ започна преди 35 години по времето на Тодор Живков. Година след промените през 1989 г. реализираният частично проект е спрян и възроден през 2002 г. от тогавашния министър-председател Симеон Сакскобургготски.

След проведен през 2006 г. международен търг за избор на технология и изпълнител, тогавашното правителство на Сергей Станишев избра „Атомстройекспорт“ пред чешката „Шкода“, залагайки на чисто нова централа пред дострояването на изградената. Трудностите пред ядрения проект се появиха с идването на власт на правителството на ГЕРБ през 2009 г., когато не бе постигнато съгласие между НЕК и АСЕ за крайната цена на ядрената мощност от два блока по 1000 МВ, а и се оказа, че българската компания има проблеми с финансирането на проекта.

Началото на края настъпи след като германската енергийна компания RWE, която стана партньор на НЕК и трябваше да влезе като частен акционер с 49% в бъдещата АЕЦ „Белене“, се отказа. Така се стигна до второто официално прекратяване на проекта през февруари 2013 г.

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *