Публикуваният текст е част от обширна студия на проф. Александър ФОЛ – „ЗЕМЯ МЕЖДУ МОРЕТА”, малко позната на нашата общественост. И до днес това е ненадминат по своите идеи и широта проект за развитието на културния туризъм в Община Малко Търново (Вътрешна Странджа). Тази студия послужи за основа за успешна изложба на ГЕОПАН, посветена на Странджа планина, представена в Истанбул, Одрин и Лозенград през 2005 г. Тя бе посетена от над 30 000 души и се превърна в своеобразно откриване на българската част на планината от турската публика.
Публикуваме избраният текст – преди тържествата посветени на отбелязване на Илинденско-Преображенското въстание на Петрова нива с надежда, че той ще бъде прочетен и осмислен от управляващите и от интелигенцията на двете съседни страни . „Няма слово без учител” …
Проф. Александър ФОЛ:
„Много е вероятно посетителят да сметне, че се пренебрегва революционно-освободителната борба срещу турското владичество в този край в края на XIX и началото на XX век, както и тежкото наследство от границата през 1912г., установяването на която принуждава населенито от юг да мигрира на север.Такова възражение е напълно очаквано, още повече че влезлият от „северния“ вход на Странджа неминуемо трябва да посети Петрова нива, където ще види материализираният спомен, превърнат в завет, на Илинденско-Преображенската епопея.
Проблемът е , следователно, е как да се въздействува на който и да е турист с прекия натиск на историческото минало, който – у българина ще предизвика очаквани чувства, но у чужденеца-смесени, стигащи меко казано дори до притеснение, ако не и до смущение. Подобен ефект в инженеринговата разработка на международния туризъм трябва на всяка цена да се избегне, независимо дали произтича от българо-византийските или от българо-турските отношения, защото ще се оцени като опит за недопустимо в кначалото на XX век националистическо напрежение.
Тъй като от друга страна, е абсолютно недостойно- тук и световния опит го потвърждава!- да се преминава с мълчание край народни светини или да се обясняват те със снизходителна усмивка, за да се печелят долари, идеологията на постановката „Странджа в Истанбул“ ще бъде изградена върху идеологията на македоно-одринското революционно движение.
В неиния най-хуманен формулен вид тя е изразена от Гоце Делчев и от Яне Сандански, които са напълно нечути от мнозинството от българите, камо ли от чуждестранните туристи, които ще навлязат в тяхното царство на духа. Гоце Делчев е мислителят, който се е домогнал до забележителната бих казал- класическа в чистотата си фраза: „Аз схващам света като поне за културно състезание между народите“. Яне Сандански – толкова по-изненадващо, колкото се знае той като човек на действието- е предложил една още по-сгъстена сентенция, която е толкова далече от битовото равнище на мисленето, че ще си заслужава обясненията, а именно:“Робът се бори за свободи, свободният за съвършенство“.
Възможни са, разбира се различни начини за внушаване и анализиране на тези идеи и то в зависимост от етно-културните и социо-културните характеристики на онези, които ще бъдат заставени да ги чуят и схванат при посещението си по светите революционни места на Странджа. В духа на най-добрите традиции на българското Възраждане, именно на онези, които приравняват неговите апостоли в цвета на европейската демокрация, двамата водачи на въоръжените мъже от Македония и от Одринско са поискали да умрат за свободата на своя народ, за да открият пред него едничката, според тях, достойна за човека перспектива-да използува средствата на културата като поведение (а не културни средства за поведение), за да участва в световното състезание за създаване на единна нравствена ценностна система.
Ето защо политическото робство, един имперски воденичен камък, трябва да бъде премахнато, но не и да останат и занапред от двете страни на новопостроената барикада и предишния поробител, и предишния поробен, а за да се превърнат те в партньори. Яне Сандански изглежда се е докопал до самата същност на индивидуалността, знаейки или прозрявайки, че тази същност е агонална, т.е. състезателна, като състезанието, в което тя участвува е в древногръцкия смисъл на думата „олимпийско“- състезание за съвършенство на тялото и на духа.
Поне аз не зная друго място и други хора, които могат да изскочат от миналото на една посещавана и разглеждана страна пред следващите ги поколения с такъв благороден призив – еднакво силно отрицание на безродството и на патриотарството”.
Илюстрация: Въздушна снимка на историческата местност „Петрова нива“, недалеч от с. Звездец с река Велека. Професионалната фотография на тази част от Вътрешна Странджа дължим на Александър Иванов.
Правата върху студията „ЗЕМЯ МЕЖДУ МОРЕТА” за ЕС и Р.Турция са на Международния търговски и културен център – ГЕОПАН, Бургас
