Инж. Георги Петрушев
Красивият нос Калиакра е уникален ландшафт, който не се среща нийде другаде по цялото Черноморско крайбрежие. Това е тесен полуостров с продълговата форма, навлизащ на 2км в морската шир. Извън скалните маси, доминиращи в природната картина, теренът е зает от степна растителност от ендимичните видове: оцветената в бяло, жълто, синьо и розово малка перуника, петнисто златистия божур, хибридния мак, коилото, няколко вида климатчета и други.
Тук, на нос Калиакра е единственото по черноморското крайбрежие местообитание на тюлена монах. Това е рядък и застрашен от изчезване вид и ние трябва да се гордеем, че все още го има у нас, и то само на Калиакра. Една от характерните пещери по скалистия морски бряг е известна като Тюленовата пещера. За да се защити този рядък вид, а защо не и да се увеличава неговата популация, е повече от наложително да се забрани движение на хора пешком и практикуване на воден туризъм в района на местообитанието му.
По скалните ниши на бреговете гнездят редки и застрашени от изчезване птици като малкия корморан и други. Всичко това е достатъчно, за да бъде района на Калиакра включен в европейската екологична мрежа Натура 2000.
Това е единствената българска защитена територия, част от която се разпростира и върху екваторията на Черно море.
Високите скалисти брегове отвесно се спускат към морските дълбини и правят носа непристъпен откъм морето. Това е най-източната сухоземна част от територията на България.
Историческите и археологически пластове, натрупани през вековете показват, че носа е бил обитаван от хората още през 7 – 6 век пр.Хр.Полуостровът е бил обитаван от тракийски племена, а гърците създават тук първите си колонии. По време на римското владичество полуостровът е бил важна отбранителна крепост.От трите страни откъм морето високите скалисти брегове са го защитавали, а откъм сушата са били издигнати високи 10 метра преградни стени и бойни кули.
Вътре в крепостта и сега се намират запазени римска баня, цитадела и малка базилика. След късно римската епоха тук успешно се настаняват продължително славяните и прабългарите. Носът е бил непревземаема и процъфтяваща във всяко отношение твърдина по време на първата българска държава. Тя достига своя разцвет през 1366г., когато става престолнина на деспот Добротица.
Черни дни настъпили за Калиакра, когато от юг се задали османските орди. Населението от всички околности се криело в пещерите на Калиакра. През 1378г., след героична отбрана, полуостровът е в ръцете на завоевателите.
Романтично предание разказва как 40 девойки, за да не попаднат в ръцете на османлиите, се изкачили на високия бряг, вплели косите си една в друга, хванали се за ръце и се хвърлили в морската бездна. На това място на скалата сега има малък красив паметник.
Тук през 1791г. е разбит турския флот от руската ескадра под командването на адмирал Ушаков. С това се слага победоносен за Русия край на войната с Турция, продължила четири години. Барелефът на адмирала е прикрепен към скалите и напомня за тази величествена победа.
След края на Първата световна война през 1918г. по силата Ньойския договор Южна Добруджа,заедно с историческата и природна забележителност Калиакра с град Балчик преминават в границите на Румъния.
Ще припомним, че държава Румъния се създава за първи път на 1 декември 1878г.,или девет месеца след освобождението на България от турско робство. До 1 декември 1878г. не е имало никога преди това румънска държава. Имало е малки княжества и васалства, подчинени пряко на турския султан, чийто владетели са плащали данъци на султана.
Едва след 22години, на 7 септември 1940г., по силата на Крайовската спогодба, Южна Добруджа, в т.ч. и Калиакра, се връщат в границите на България.
Поради високите качества на природата и историческите и археологически забележителности, през 1941г. 55хка от полуострова Калиакра са обявени за Защитена територия от категорията Народен парк. През 1951г. площта е увеличена и продължава до 1966г, когато е прекатегоризиран в Природен резерват, според тогава действащия закон за защита на природата.Заслужава да се отбележи, че Калиакра като народен парк се явява втория по „възраст” след Витоша /1934г./.
През 2018г. Защитената територия е 866 хка със статут на Резерват, от тях почти половината, 400 хка, са морска екватория около местообитанието на тюлена монах.
В северната част на полуострова, извън защитената територия има паркинг за моторни превозни средства. До тук от гр. Каварна разстоянието е 12км. В единия край, почти над морето се намира висок и красив паметник на адмирал Ушаков.
Стотици хиляди български и чуждестранни туристи ежегодно посещават нос Калиакра, в т.ч. и резерватната му част, което е в силно противоречие със статута му. Икономическите и финансови интереси на някои среди са по-големи от силата на Закона. Явно това няма да се прекрати. По-добре ще бъде съвсем малка част от полуострова, главно където е местообитаението на тюлена монах, да остане като резерватна територия, а по-голямата част, където е туристическия поток да бъде прекатегоризирана в Защитена местност, в която се допускат редица видове стопанска дейност, в т.ч. и туризъм.
Непосредствено край границата на европейската екологична мрежа Натура 2000 започва дългата редица от вятърни електрогенератори. Въртенето на техните перки, свистенето и шума, вредните електромагнитни излъчвания са гибелни за редките и застрашени от изчезване прелетни птици. Ясно е, че тези електрогенератори са поставени с нечие разрешение и няма да бъдат ликвидирани. Ще споменем и унищожената плодородна земя на Златна Добруджа от прокараните автомобилни пътища до всеки от тях.
Инж. Георги Петрушев
